Селиверстов не е човек, а злато
Прочетете истории: Ирина Пивоварова. „Селиверстов не е човек, а злато“:
Селиверстов не беше харесван в класа. Беше гаден.
Ушите му бяха червени и стърчаха на различни посоки. Беше кльощав. И зло. Толкова зло, ужас!
Веднъж почти ме уби!
Онзи ден бях дежурна класна сестра. Отидох при Селиверстов и казах:
— Селиверстов, ушите ти са мръсни! Давам ти две за чистота.
Е, какво казах? Така бихте го погледнали!
Той побеля от яд. Той стисна юмруци, скръцна със зъби... И нарочно, с всичка сила, стъпи върху крака ми!
Два дни ме болеше кракът. Дори накуцвах.
Дори преди това никой не беше приятел със Селиверстов и след този инцидент целият клас спря да говори с него като цяло. И тогава знаете ли какво направи? Когато момчетата започнаха да играят футбол в двора, той взе и прониза футболната топка с нож.
Ей такъв беше тоя Селиверстов!
Никой дори не искаше да седи на едно бюро с него! Бураков седна, а след това го взе и седна.
Но Сима Коростилева не искаше да стане двойка с него, когато отидохме на театър. И той я блъсна толкова силно, че тя падна право в локвата!
Като цяло сега разбирате какъв човек е бил. И вие, разбира се, няма да се изненадате, че когато се разболя, никой не се сети за него.
Седмица по-късно Вера Евстигнеевна пита:
- Момчета, кой от вас беше при Селиверстов?
- Как, наистина за цялата седмица никой не посети болен другар ?! Вие ме изумявате! Моля ви да посетите Юра днес!
След уроците започнахме да теглим жребий кой да отиде. И, разбира се, ми се падна!
Вратата отвори жена с ютия.
Коя си ти, момиче?
- А, на Юрочка? Това е добре! – зарадва се жената. - И тогава тойвсички един и един.
Селиверстов лежеше на дивана. Беше покрит с плетен шал. Над него, закачена на дивана, имаше салфетка, бродирана с рози. Когато влязох, той затвори очи и се обърна на другата страна, към стената.
„Юрочка“, каза жената, „дойдоха при теб.
Тогава жената се приближи на пръсти до Селиверстов и го погледна в лицето.
— Той спи — каза тя шепнешком. Още е много слаб!
И тя се наведе и без видима причина целуна този свой Селиверстов.
И тогава тя взе купчина пране, включи ютията и започна да глади.
„Чакай малко“, каза ми тя. - Скоро ще се събуди. Тук ще бъде щастлив! И после всички едно и едно. Какво има, мисля, никой от училището няма да дойде?
Селиверстов се размърда под кърпичката си.
„Аха! Мислех. — Сега ще ти кажа всичко! Всичко!"
Сърцето ми биеше от вълнение. Дори станах от стола си.
— Знаете ли защо никой не идва да го види?
Майката на Селиверстов спря да глади.
Тя ме погледна право. Очите й бяха червени и възпалени. И има доста бръчки по лицето. Вероятно вече не беше млада жена ... И тя ме погледна така ... И изведнъж ми стана жал за нея. И измърморих нещо неразбираемо:
изпотих се. Лицето ми пламтеше. Но не можех да спра.
„Просто ни се дават толкова много уроци - няма абсолютно никакво време!“ И вашият Юра няма нищо общо с това! Дори е много добър! Всеки иска да бъде приятел с него! Той е толкова мил! Той е просто прекрасен!
Майката на Селиверстов се усмихна широко и отново хвана ютията.
— Да, права си, момиче — каза тя. - Юрка не ми е гадже, а злато!
Тя беше много доволна. Тя погали и се усмихна.
„Без Юра съм като без ръце“, каза тя. - Не ми дава да мия пода, той сам го мие. И отива до магазина. Итича след сестрите си в детската градина. Той е добър! Много добър!
И тя се обърна и погледна нежно своя Селиверстов, чиито уши горяха.
И тогава тя бързо отиде в детската градина за децата и си тръгна. И аз и Селиверстов останахме сами.
Поех си въздух. Без нея ми беше някак по-спокойно.
„Добре тогава спри да се заблуждаваш! - Казах. - Седнете на масата. ще ти преподавам уроци.
„Махни се, откъдето си дошъл“, долетя изпод шала.
Друго не очаквах.
Отворих учебника си и издрънчах урока.
Нарочно бърборих с всички сили, за да свърша бързо.
- Всичко. Обяснено! Някакви въпроси?
Щракнах ключалката на куфарчето си и се запътих към вратата. Селиверстов мълчеше. Дори не благодаря. Вече бях хванал дръжката на вратата, но ето, че той отново изведнъж се размърда под носната си кърпа.
- Какво искаш, говори бързо!
„…Искаш ли малко семена?“ — внезапно избухна Селиверстов.
- Какво? Какви семена?
И преди да имам време да кажа и дума, той изскочи изпод носната кърпа и изтича бос до килера.
Извади от шкафа шкембеста памучна торба и започна да развързва въжето. Той бързаше. Ръцете му трепереха.
„Вземете го“, каза той.
Той не ме погледна. Ушите му горяха с пурпурен огън.
Семената в торбата бяха едри, едно към едно. Никога през живота си не съм виждал такива семки!
- Какво заставаш? Да вземем! Имаме много. Изпратиха ни от селото.
А той наклони чувала и направо от чувала ми го изсипа в джоба! Семената валяха покрай него.
Селиверстов изпъшка, хвърли се на пода и започна да ги събира.
„Мама ще дойде, тя ще се закълне“, измърмори той. Тя не ми каза да ставам...
Пълзяхме по пода и събирахме семена. Толкова бързахме, че два пътиблъснаха главите си. И точно когато взехме последното семе, ключът издрънча в ключалката ...
По целия път до вкъщи усетих подутина на главата си, гризах семки и се смеех:
„Е, този Селиверстов е ексцентрик! И не е толкова кльощав! А ушите - ушите на всички стърчат. Мислете за ушите!
Цяла седмица ходих при Селиверстов.
Пишехме упражнения, решавахме задачи. Ту тичах до магазина за хляб, ту до детската градина.
- Имаш добър приятел, Юра! Защо не ми каза за нея преди? Можеше да ни запознаеш!
Сега той започна да идва при мен, за да пиша домашни. Запознах го с майка ми. Мама Селиверстов го хареса.
И какво ще ви кажа: той всъщност не е толкова лош, Селиверстов!
Първо, сега той е добър ученик и Вера Евстигнеевна го хвали.
Второ, той вече не се кара с никого.
Трето, той научи нашите момчета как да направят хвърчило с опашка.
И четвърто, той винаги ме чака в съблекалнята, не като Люска!
И казвам на всички това:
„Виждате ли, вие мислехте, че Селиверстов е лош. И Селиверстов е добър! Селиверстов не е човек, а злато!