Селото на мъртвите, оста на света
Веднъж целият лагер беше изпратен на поход. Разположихме се на голяма поляна, беше вечер, но беше още светло. Изпратиха ни с моя приятел да търсим храсти, но когато отидохме да ги търсим, се изгубихме. - Е, какво да правим? – попита приятел – Вече се стъмни. Лагерът не е намерен, затова ще търсим нощувка. - Казах.
Намерихме малко, но много тихо селце, там нямаше никой освен шумни гарвани и празни къщи. Там беше единствената къща без счупени прозорци и решихме да нощуваме в нея.
С моя приятел си легнахме. Половин час по-късно се събудих от странен писък и силни стъпки, исках да събудя приятелката си, но нея я нямаше. Взех фенерче и тръгнах да я търся. Когато излязох навън, видях кървава пълна луна, над която летяха врани, светлината й падаше върху гробище, което не беше там, когато с моя приятел дойдохме тук. Какво е това, какво по дяволите става тук? Обърках се, как може луната да е кървава?! Реших да отида и да видя какво става на това гробище.
Приятелката ми беше на гробището, беше цялата в кръв - Какво ти се случи? Добре ли си? Попитах я.
Тя се обърна и ми изръмжа като куче. Очите й бяха завъртяни, лицето й беше цялото в рани и ожулвания, а краката й почти не ходеха, тя се спъваше през цялото време, когато вървеше към мен, изглеждаше като мъртва. И тогава от нищото се появиха тези хора, които също изглеждаха като мъртви - какво, по дяволите, става тук?
Много се уплаших и избягах презглава от това ужасно село. Когато бягах се спънах в един корен и си усуках крака, вече бяха близо, станах с мъка и побягнах. Не помня как избягах в лагера и как избягах от мъртвите, но помня, че азсъветникът каза за това село, че от войната в него е пуснат газ! И тогава жителите бяха изгорени живи в "Концлагера", а самото село също беше изгорено!
Но как? Селото беше непокътнато с къщи!