Селска вещица - Истории за чудатите и странните
По някакъв начин вече написах истории за брауни. Сега моите истории ще бъдат за вещици. Както казах, аз самият никога не съм срещал нещо подобно, но знам много истории. Не казвам, че всички са верни, защото самият аз не мога да предположа дали е истина или не. ) Ще започна с историите на моя съсед и приятелката ми на непълно работно време. Нейното село се намира в района на Рязан и през всичките си свободни дни тя се опитва да отиде там. Следващата история е написана от нейна гледна точка. „В моето село една вещица живее на 2 къщи от нашата. Цялото село се страхува от нея и я мрази. Те не я харесват, защото е направила много лоши неща на всички селяни. Значи същата тази вещица много обича дядо ми и постоянно прави всякакви гадости на баба ми. Една вечер се прибира дядото, гледа - а левият крак на жена му целият подут и посинял. Въпреки че преди половин час, когато си тръгна, всичко беше наред с крака му. Той пита баба си какво не е наред с крака му и тя му казва, че в един момент кракът изведнъж го заболял и след това започнал да се подува и посинява пред очите му. Тогава дядото, без да мисли два пъти, взема пистолета си и минава през две къщи до тази вещица. Отишъл при нея, насочил пистолет към нея и казал: „Знам, че си ти! Веднъж казвам: сега се прибирам и кракът на жена ми е добре. Ако тя е същата, ще се върна и ще си пръсна главата със същия пистолет!“ И без да дочака отговор, той се обръща и си тръгва. Той се връща у дома, а там жена му седи с разярени очи и оглежда крака си. Дядо видя и каза: „Когато си тръгнахте, след 3 минути кракът започна да минава, туморът изчезна за минута и нормалният цвят се върна!“ Ето такава любов без взаимност”. Това ми каза тя, когато вещицата беше още жива, и това ми каза веднага след разговора с братовчед си, който живее постоянно в това село. „За мен сега Танясе обади (имената сменени), казва, че бабата е починала снощи. Цял ден вчера кучетата не бяха на себе си, вият, скимтят. Цял ден времето е мрачно, макар че слънцето напича едва сега. И късно вечерта тя излязла на разходка с приятелките си и след полунощ, когато се прибирала с един от приятелите си, започнало да вали. Приближавайки къщата си, те спряха до къщата на онази вещица и стояха приковани на място около десет минути. Гледат къщата й и цялата е почерняла. И тогава нейният приятел й казва: "Погледни небето!" Танка вдига глава, а над покрива на къщата на вещицата кръст виси на вериги от небето! Кръстът е голям, сякаш направен от облаци, и свети, а веригите, на които е окачен, отиват в небето. Гледаха го около десет минути и след това всичко изчезна, дори се разтвори. На следващата сутрин разказали на приятелите си и селяните от селото отишли да търсят. Влязохме в къщата и там вещицата беше мъртва. Целият посивял и измършавял, сякаш изсъхнал. Това са историите, които моя приятел ми разказа. Дано не съм ви изморил с историята, следващия път ще пиша за вещица от друго село. Все още се чудя какъв кръст беше. Благодарим ви за отделеното време. =)