Семантика на емоционално-експресивните суфикси на качествените форми на българските антропоними, чл.
Библиографско описание:
Емоционално експресивните суфикси на качествени форми на антропоними бяха разгледани в трудовете на редица учени Superanskaya A.V., A. Vezhbitskaya, Ermolovich D.I., Petrovsky N.A. Структурата на деминативните форми на собственото име и видовете афикси, които служат за образуването им, бяха описани подробно. В момента семантиката на емоционално експресивните суфикси и обхватът на тяхното използване изисква по-задълбочено проучване.
Българската антропонимия се характеризира с наличието в нея на голям брой формообразуващи средства, разнообразието от форми на субективна оценка и изобилието от емоционални нюанси в тези форми. Оригиналността се изразява в генериращата основа, където се отбелязва голям брой всякакви звукови трансформации и съкращения, следователно собствените имена могат да образуват емоционално-оценъчни думи, различни от общи съществителни със значението на оценка.
Думите с умалителни и увеличителни наставки се използват за предаване на различни емоции, изразяване на отношение към обект, оценка, като същевременно запазват собственото си умалително или усилващо значение. Така умалителните и увеличителните суфикси, ставайки носители на емоции и оценки, се превръщат в емоционално-оценъчни наставки на субективна оценка.
В собствените имена суфиксите на субективната оценка придобиват емоционално-оценъчен характер, емоционалната оценка в тези форми излиза на преден план и става преобладаваща.
Суфиксите на субективна оценка не служат за създаване на нови думи, те само добавят емоционално-модална конотация, променяйки структуратадуми и имат за цел да изразят личната връзка на субекта с посоченото лице.
Деминутивацията има дълбоки корени в българската антропонимия. От древни времена се използва за назоваване на деца: детето получава умалителна форма на името на родителя (вертикално структурно съвместно име). Например баща: Юрий Григориевич Волк Каменски (първата половина на 15 век) - син: Иван Юриевич Слепой Волк Волков, син на Каменски.
В допълнение към нежните, Суперанская идентифицира редица форми с наставки за „субективна оценка“ [2, с.127]:
По този начин, в зависимост от естеството на връзката / емоциите, оценките, които придружават обръщението към събеседника, има няколко групи имена:
1) неофициално - неутралните имена са представени от типични, ежедневни имена, които не са придружени от ясно изразен израз. Те служат за предаване на познато-интимната интимност на взаимоотношенията. Най-често срещаните форми в българския език са имената с наставки - а, - е и наставки - ша, - ня, - ка (когато се отнасят за деца, младежи и сред връстници). Ако този призив се използва по отношение на възрастни, тогава той придобива познат - неутрален цвят (Таня, Коля, Саша, Витя, Аня)
2) нежните имена, като правило, предават връзка на привързаност, топлина, съчувствие, любов, приятелство. За образуването им се използват суфикси - точка (- ечка), - онка (-енка), - ухо, по-рядко - урка, - патица (Верочка, Юлечка, Коленка, Мишутка, Дашутка, Темочка)
3) морално - унизителни имена служат за изразяване на презрение, гняв, пренебрежение и се образуват с помощта на наставката - ka (Пашка, Витка, Толка, Димка)
4) емоционално-осъдителните форми изразяват временно изразяване поради раздразнението на говорещия.
Производни форми на имената имстилистичното оцветяване и обхватът на използване се различават значително от пълната форма. Умалителните имена по правило не се използват в официалната комуникация, тъй като имат стилистична конотация и носят емоционално и оценъчно натоварване.
Образуването на умалителни форми на имена е описано подробно от Н. А. Петровски [3, стр. 20]. Според учения този процес се определя от строги закони и се осъществява по определени модели. Най-често срещаният е афиксалният метод за образуване на умалителни форми на антропоними, докато афиксите могат да бъдат прикрепени както към пълните, така и към съкратените форми на името.
Трябва да се отбележи, че разнообразието от словообразувателни модели е една от характеристиките на собствените имена: „Особеност на личните имена е, че те имат голяма способност да образуват варианти или производни. „Производните обединяват всички производни имена: съкратени, нежни, умалителни и познати, неподлежащи на ясна диференциация“ [4, с. 43].
За образуването на умалителни форми на антропонима най-често се използват следните модели:
1) Прикрепване на наставки към пълната или съкратена форма на собствено име, срв.: Антон - Антоша, Антошка, Антошенка, Людмила - Луда, Людочка, Людаша, Павел - Павлик, Павлуша, Павлуня.
При използването на този модел най-често срещаните са следните умалителни суфикси: -k, -enk, -ushk, -yushk, -points, -echk. Например от пълната форма на името Мария и Мария се формират умалителните Маруся, Маруня, Маряша Марюня, Марюша и Марюшка; от кратката форма Маша - Маша, Машенка, Машуня, Машута, Машуля; от кратката форма Маня - Манечка, Манюся, Маняша и др.
Заедно с тях може да се използва нежно -унизителни или познати суфикси, срв.: Максим - Максимец, Тимофей - Тимоха, Дмитрий - Димон.
2) Използването на съкратена форма на основата на собствено име, срв.: Артьом - Тиома, Херкулес - Хера, Михаил - Миша. Този модел стана широко разпространен през последните десетилетия под влиянието на западните форми на комуникация, срв.: Александър - Алекс, Максим - Макс и др.
3) Образуването на случайни форми на собствени имена или заместване с други имена, срв.: Артьом - Артемон, Тимон, Елисей - Малката лисица. Този модел оперира не със словообразуване, а с "асоциативна" тактика при производството на умалителна форма на антропоним.
По този начин умалителната форма на собственото име се разбира не само като име, образувано чрез добавяне на наставки от този тип, но и такива форми на име, които могат да се използват за любезно обръщане към човек.
Анна Вежбицкая, описвайки експресивното произлизане на българските имена, отбелязва, че „в българската културна традиция степента на интимност на личните отношения играе изключително важна роля“ [5, с. 49]
Често форми с отрицателна конотация, като Tanyukha или Ilyukha, могат да се използват нежно, закачливо и да изразяват груба нежност.
Трябва също да се отбележи, че българските форми на имена като Володя, Илюша, Машенка, за разлика от английските имена Томи или Едик, могат да се използват не само по отношение на деца, тъй като в българския език няма забрани за изразяване на любов и топло отношение към възрастен. Така Мария остава Машенка за семейството и приятелите си през целия си живот.
Наставката - енка в много форми на български имена играе същата структурна и функционална роля като наставката - точки: Мишенка, Коленка и др. Следователно имената на - точки ина - енка се причислява към едно прагматично ниво.
Наставките -enok и -enish (например Katenok, Klarenysh и др.) Носят закачлива, закачлива конотация, изразяват привързаност и покровителствено отношение.
Имената на ухото (Веруша, Андрюша, Павлуша) имат двойствен характер, понякога са нежни, а понякога познати, лишени от всякаква топлина, в зависимост от обхвата на тяхното използване.
Разнообразието от емоционални оттенъци, придавани от многобройни суфикси, с помощта на които се образуват качествени форми на българската антропонимия, е отражение на самобитността на езика и културата на народа и тяхното разглеждане от гледна точка на лингвокултурологията представлява голям интерес.
1. Кореспонденция на Иван Шмелев с Олга Бреднус-Суботина - Мурманск, Мурманско книгоиздателство, 1990 г.
2. Суперанская А. В. Структурата на собственото име: Фонология и морфология. — М.: Наука, 1969.
3. Петровски Н. А. Речник на българските лични имена. - М., издателство "Съветска енциклопедия", 1966 г.
4. Ермолович Д. И. Собствени имена в пресечната точка на езици и култури. — М.: Р. Валент, 2001.