Сестрите Папен

В съда тези сестри изглеждаха като истински ангели. И беше невъзможно да се повярва, че са планирали и извършили брутално двойно убийство, което шокира цяла предвоенна Франция. Но когато най-голямата от сестрите спокойно, без никакви емоции и много подробно разказа как е убила любовниците си, имаше призиви от обществото за линч.

Някои журналисти представиха сестрите с толкова уязвими натури с фина психическа организация. Които са били тласнати към престъпление от някаква тайна. И само тридесет години след двойното убийство в Льо Ман, обществеността най-накрая научи истинските причини за ужасното престъпление.

Бъдещите цинични убийци Кристин (р. 1906) и Леа (р. 1912) Папен са родени в много нефункционално семейство. Те имаха още една сестра, Емилия, която се роди наскоро, през 1917 г. Меко казано, момичетата нямаха късмет с родителите си. Майката почти не се интересуваше от дъщерите си, беше сприхава и свадлива. Но бащата прояви повишен интерес към момичетата.

Гюстав Папен беше абсолютно разложен човек. Което се влошава от постоянната употреба на алкохол. Той постоянно тормозеше сестрите си. Органите на реда не успяха да установят надеждно дали Густав е изнасилил Кристина и Леа. Но през 1926 г. полицията получава неопровержими доказателства, че Емилия (тогава тя е на 9 години) е била изнасилена от собствения си баща.

Въпреки факта, че Кристин беше доста агресивно и необщително момиче, собствениците се отнасяха с нея нормално. Очевидно те съжалиха за трудно детство. От това не пропусна да се възползва новият готвач. През 1927 г. тя убеждава най-голямата Ланселин да вземе 15-годишната си сестра Леа от сиропиталище и да й даде работа като прислужница. Така сестрите се събраха отново и заживяха заедно в малкастая на трети етаж.

Най-малката от сестрите от ранна детска възраст решила да се посвети на Бога. На 15-годишна възраст тя става послушница в манастир и след това приема постриг. Но по-големите сестри я посещаваха доста често.

Много по-късно и двете сестри, безразлично признавайки двойното убийство, яростно отричат ​​факта на лесбийска любов. Но лекарите, които внимателно изследваха личността на двете сестри, бяха сигурни, че тази връзка съществува. И поведението на сестрите по време на ареста също доказа това твърдение.

Почти шест години и двете сестри работеха за Lanceline. Не привличаха никакво внимание върху себе си. Съседите отбелязаха тяхната изолация и необщителност. Дори със собствениците си сестрите общуваха много неохотно. По-късно Кристин ще заяви, че Жозефин Ланселин презира нея и сестра й. И това беше причината за убийството. Органите на реда обаче няма да повярват на тази версия.

През 1931 г. сестрите Папен имаха друго важно събитие. Тогава те напълно прекъснаха комуникацията с майка си. Както следва от кореспонденцията между Леа и майка й, жената постоянно иска пари от дъщерите си. Но те не се почувствали длъжни към нея и отказали да дадат пари.

В допълнение към горното, беше възможно да се разбере за сестрите, че те ходеха на църква всяка неделя. Но духовенството отбеляза, че сестрите не се различават по специално благочестие. Те сякаш просто отдаваха почит на традицията. Въпреки че и те не са били атеисти. И те понякога се занимаваха с ръкоделие и дори ушиха няколко тоалета за себе си. Включително и тези, в които впоследствие са убили любовниците си.

СТРАШНА КАРТИНА В УСПЯЛА КЪЩА

Появиха се доста бързо, градът е малък, но не бързаха да разбият вратите. Първо внимателно разгледахме ключалките, но не намерихме никаквиследи от взлом. Тогава са разпитани съседите, които също не са съобщили за нищо съмнително. И само след повече от два часа беше поканен дърводелец, който отвори вратите.

Щом полицаите влезли в къщата, веднага разбрали, че най-черните им предчувствия са верни. Точно в коридора, на прага на кухнята, лежеше Женевиев Ланселин. Главата й беше смазана с тежък предмет. Лицето и пространството около тялото били покрити с кръв. Затова полицаите не виждат веднага, че очите на жената са извадени.

Следи от кръв имало не само по пода, но и по стените. И по стълбите, водещи към втория етаж. Внимателно избягвайки кървавите съсиреци, полицаите се изкачиха по стълбите. Стопанката на къщата беше намерена на прага на собствената си спалня. Лицето й беше ужасно обезобразено.

Полицаите продължиха. Те знаели, че в къщата живеят две прислужници и с ужас видели още по-кървава картина. Представете си изненадата им, когато откриха сестрите в леглото. Те бяха чисто разголени, а позите им не оставяха съмнение какво правят момичетата.

Камериерките гледаха безизразно новодошлите. Помолиха ги да се облекат, но те не реагираха по никакъв начин. Имаше чувството, че са в някаква нирвана, далеч, далеч от Льо Ман и тази къща.

Полицията смята, че момичетата са в шок. Въпреки че това, което правеха, беше малко смущаващо. Служителите на реда извикали полицайки и лекари. Съпричастността на двете сестри към двойното убийство обаче стана категорично ясна още преди пристигането на жени и лекари.

Когато след пристигането на полицайките Кристин и Леа бяха принудени да станат от леглото и да се облекат, полицаите вече бяха намерили кървави бели рокли в банята. Размерът на дрехите можеше да принадлежи само на сестрите. Да, не заключиха, но веднагапризнал за двойното убийство. Те обаче категорично отказаха да отговорят на въпроса какви са мотивите за убийствата.

Кристин незабавно е изпратена в психиатрична клиника за цялостен преглед. Скоро Лия беше приета в същата болница. Когато по-голямата сестра разбра за това, тя поиска сестра й да бъде настанена в нейната килия. И когато това й беше отказано, тя избухна в униформа. Търкаляла се по пода, блъскала си главата в стените, ругаела нецензурно. Освен това тя се опита да избоде очите си. По време на избухването Кристин изгубила контрол над себе си. От нейните писъци на лекарите станало абсолютно ясно, че сестрите са в дългогодишна хомосексуална връзка.

За известно време най-голямата от сестрите дори трябваше да бъде поставена в специална стая, тапицирана с филц и повита в усмирителна риза. Леа се държеше по-спокойно. Но някак си откъснат. Тя почти не се интересуваше от нищо и разказвайки подробностите за убийствата, Лия не изпита никакви емоции: нито съжаление, нито злорадство, нито триумф. Нищичко. Без да отрича участието си в убийството, тя също като сестра си отказа да говори за мотивите. И двамата твърдо отстояваха факта, че между тях няма любовна връзка. Въпреки ясните доказателства, сестрите продължиха да отричат ​​очевидното. Явно лесбийската любов е била по-неприлична за тях от бруталното убийство.

Абсолютно немотивирано убийство разбуни Франция. Журналистите се отличаваха с фантазии, представяйки свои версии за случилото се. Какви причини не бяха дадени от френските медии от онова време! Но почти всички се съгласиха, че все пак трябва да има някакъв мотив.

Скоро психиатрите заявиха, че Кристин Папен е ясно шизофреник. Но в същото време те я смятаха за абсолютно вменяема и способна да носи отговорност за действията си. Тя спокойно разказа как е убила хостесите. СЪСнай-малките подробности и подробности. Които бяха потвърдени от заключенията на експертите.

СЪДЪТ НА ЛИНЧ НЕ СЕ СЛУЧИ

Шумът от банята на първия етаж излезе дъщерята на домакинята. Нямаше време да отиде при майка си, когато Кристин излезе да я посрещне. Дрехите и обувките й били окървавени, а в ръката си стискала нож, взет в кухнята. Женевиев изкрещя и се опита да изтича до вратата. Но разяреният слуга я настигнал, съборил я на пода и започнал да кълца с нож.

Жената отчаяно се съпротивлявала и затова повечето прободни рани паднали върху краката ѝ. В този момент от горния етаж се чу шум. Както по-късно ще разкажат сестрите Папен, домакинята на къщата, чувайки писъците на дъщеря си, се опита да излезе в коридора. Удивително е как пребита и ослепена възрастна жена успя да положи дори такова усилие.

Но на прага на спалнята я посрещна втората сестра. Виждайки, че Жозефин е все още жива, Леа грабна глинена саксия и удари със сила жената по лицето. И след това още няколко пъти, но с фрагменти от гърне.

В същото време Кристин се умори да се бие с по-младата Ланселин. Тя го остави за няколко секунди, за да замени ножа с чук. След като нанесъл няколко удара по главата, готвачът изстискал очите на все още живата жена. След това се качи горе и помогна на сестра си да довърши Джоузефин. След това слязла долу и довършила дъщеря си.

След като приключиха с кървавата работа, сестрите отидоха в банята. Където съблякоха окървавените си дрехи и ги сложиха в кош за пране. След това измиха кръвта и отидоха в стаята си. Където ги намери полицията.

Правосъдието никога не е успяло да получи отговор на него. Но когато Кристин, спокойно и абсолютно без никакви емоции, започна да разказва как е изстискала очите на все още живи жени, ядосанаискания за убиване на садисти без съд и следствие. Наложи се съдията дори да спре процеса, за да се успокои обществото.

Кристин е осъдена на смърт чрез гилотина. Лия, която беше установена от лекарите като напълно зависима от по-голямата си сестра, получи осем години затвор. Сестрите не подадоха никакви жалби. Но скоро смъртната присъда на Кристин беше заменена с доживотен затвор. Сега е трудно да се разбере кой е подал молба за помилване (самата Кристин не протестира). Но някои експерти смятат, че лекарите са бързали тук. Които се интересуваха от внимателното изучаване на Кристин. Те обаче не го изучават дълго. Четири години по-късно, през 1937 г., тя умира от остра форма на туберкулоза. Във всеки случай това беше официалната версия.

Леа Папен е освободена през 1940 г., след като е излежала по-малко от година преди края на мандата си. Тя беше освободена от германците, които окупираха Франция. Леа отиде в Нант, промени името си на Мари и си намери работа като камериерка в хотел.

ПОКРИТИЕТО НА ТАЙНИТЕ СЕ РАЗКРИВА СЛЕД 33 ГОДИНИ

Френското общество си спомни сензационното убийство през 1947 г. Когато излиза игрален филм, базиран на събитията от 1933г. Хитри журналисти издириха Леа. Но тя отказа да общува с пресата. И с целия си външен вид показа, че шумът не й харесва. И дори щедри парични предложения от водещи издания не я накараха да проговори и да хвърли светлина върху мистериозното убийство.

През 1966 г. е публикувана книгата „Случаят Папен“ от Паулета Худие. Това беше роман, в който имаше много фантастика, но журналистите отново бяха развълнувани. Този път един от представителите на медиите все пак успя да накара Леа да говори. Тогава обществото научи истината за убийството.

Леа продължи да отрича да има връзка със сестра си, но призначе са били много близки. Започвайки около 30-годишна възраст, Кристин започва да има видения. По-малката сестра, както вече беше споменато, която беше напълно зависима от сестра си, смяташе Кристин за светица. Тя беше сигурна, че самият Исус Христос разговаря със сестра й. И Кристин често мечтаеше за някои приказни места. Сестрите вярвали, че това са градините на Едем. Между другото, и двете сестри смятаха свещениците на Льо Ман за недостатъчно чисти, за да им поверят тайната на общуването с Божия син.

Обобщавайки, струва си да се каже, че различните видения и гласове в никакъв случай не са толкова безобидни, колкото може да изглежда на някого. Много маниаци и серийни убийци твърдяха, че са извършили убийства по заповед отгоре. Така че, ако срещнете човек, който чува нещо, което другите не могат да чуят, най-добре е да стоите далеч от него.

АЛИНА МАКСИМОВА, КРИМИНАЛКА