Шаманът каза, че светът няма да свърши

Фестивал "Гласът на номадите": Бурятски хипстъри и игил разрешени в България

Снимка: пресслужбата на фестивала "Гласът на номадите"

Говорейки за Улан-Уде, те обикновено си спомнят гигантската глава на Ленин в центъра на града. Влюбените все още си уговарят срещи с нея: някои под лявото ухо, други под дясното. В допълнение към Ленин има магазин Infiniti, автомивка при Fedi и ресторант Shashlyk-mashlyk. Всичко, което обичаме.

А в близост до UU, точно в степта, всяка година се провежда фестивалът Voice of Nomads, който привлича музиканти от Европа, Азия и Америка. Финландски номади, бразилски, испански, украински...

От една страна, това не е метафора - северните народи все още скитат, сменят лагери и пасища. От друга страна, Алберт Кувезин, лидерът на легендарната тувинска група YAT-HA, която откри Golos тази година, говори за неономадизъм, неономадизъм. Огромни маси от хора, напускайки домовете си, се движат по света в търсене на работа и сигурност.

- Това са номади по неволя. Но рано или късно човечеството ще стигне до съзнателно номадство. Човек е така устроен, че превръща мястото, където живее, в руини, а самият той накрая става руина. На нас се падна да живеем в разгара на конфронтацията между номадските и заседналите култури. И всички катаклизми, които преживяваме, са мъчително търсене на синтез, на компромис.

Партньорът на Кувезин Шолбан имаше игили между краката си. Това не е това, което си мислите, това е игил, разрешен в България - древен лъков инструмент, който прилича на цигулка с две струни. Шолбан вижда игила, а Алберт свири на китара и издава див рев в микрофона - тувинско гърлено пеене. Сива грива се вее на вятъра, ято пеперуди излитат изпод пръстите. Това не е специален ефект, това са пеперуди, те живеят тук.

няма
Алберт Кувезин. снимка:пресслужбата на фестивала "Гласът на номадите"

Веднъж "YAT-HA" стана известен с изпълнението на хитовете на Joy Division, Iron Butterfly и Kraftwerk по фолклорен начин, като по този начин пееше гърло. И сега пеят предимно народни песни, но на места звучат като български рок или блус. Твърди блус акорди, каквито древните със сигурност не са имали, и будистка мантра накрая е убийствена комбинация.

Убийствените комбинации са тук на всяка крачка. Виждали ли сте някога руси буряти с обръснати слепоочия? И видях. Не само блондинки, но и зеленокоси и дори с дредове. Видях хипстъри да седят между хълмовете в степта. От време на време те подскачаха и танцуваха бурятски танц под оглушителни DJ сетове. И една камила се скиташе, освободена от товара си, и герои от 90-те години: сурови момчета с чанти, каскети и адидаси. Всичко се случва едновременно. Но защо не?

Скъпоценният камък в колекцията ми от странности е рапърът Хатур Зу, много земен човек. Ето пълния му монолог:

- Основната тема на парчетата ми е патриотично послание, накратко. Не чета за марихуана, за алкохол. „Момчета, пийте водка“ – няма такова нещо. Аз съм треньор по таекуондо. Патриотизмът не е глупаво тичане по терена с автомат, нали? Популяризирам любовта към спорта и съм патриотичен рапър. Правя микс и миксът е добър.

На раздяла той ми чете убийствен бурятски лозунг, размахвайки ръце и триумфално възкликва нещо като: „Да, разбирам, да!“ Миксът е добър.

Бурни аплодисменти. „И сега на сцената ще излезе представител на Украйна, която все още е приятелски настроена към нас. Това "все още" заслужава отделна дискусия. Нито един човек, с когото имах възможност да разговарям в Бурятия, не отрече, че бурятите са воювали в Украйна. Някой го харесванякои не, други са за, други против, но самият факт не се оспорва - да, така беше. Един от най-известните "бойни буряти" "Ваха" се занимава с военно-патриотична работа с деца, внушава им бойни умения, учи ги например как да разглобяват и сглобяват картечница. Всички знаят за това, пишат за това във вестниците.

А сега на сцената излиза любимият в България вокалист на група 5'nizza Андрей Запорожец, SunSay. Не по-малко, а може би и по-обичан от Океан Елзи: Океан не изнася концерти в Руската федерация, но 5'nizza прави, и то често. Срещат Sun като Rolling Stones - просто буря от емоции. Той свири нещо като R&B, музика, която беше модерна преди около петнадесет години. Наистина е много изразителен. Викове в микрофона: „Сега ще ви дадем малко украински фънк!“

Дансингът светва и аз слушам текстовете на Sansei. Той пее: "Нова ера, всички сме като едно". Разбира се, това е анахронизъм, поздрави от деветдесетте и началото на нулата. Тогава, по време на многохилядни рейвове в Ибиса, Казантип и навсякъде другаде, възниква космополитно братство от танцьори. Дори войната не може лесно да го унищожи. Възрастните проклети: безсмислена музика, безсмислено забавление. Не е толкова безсмислено, както се оказва. По-добре да танцуваш, отколкото да стреляш.

Досега другата му кука е по-подходяща: „Мамо, не искам да виждам този свят такъв“ - и пронизително измито на кларинета. Еуфорията отмина, няма на какво особено да се радваме. У дома Сана Рада е на път да приеме закон, според който гастролирането на вражеска територия ще се приравнява на престъпление. Това означава, че е идвал за последен път, или може би предпоследен. Не само, че половината наши музиканти нямат право да влизат в Украйна, но и на украинските ще им бъде забранено да излизат.

Сън не дава интервюта за български медии. Той казва: „Разберете, ние сме украинска група, имаметрудна ситуация." Вярно е, че ситуацията не е толкова гореща. През 2015 г. 5'nizza обявиха концерти в Санкт Петербург и Москва и избухна скандал. Появата им в канала Life добави масло в огъня. Беше нагласа, те нямаха представа къде отиват в ефир. И Сансей, и Сергей Бабкин просто не знаят кои български медии с каква репутация са. И сега духат на водата и това може да се разбере.

Когато Sun участва в селекцията за Евровизия, мнозина казаха, че Украйна не може да бъде представена от човек, който има „мъчна политическа позиция“. Киевският музикален критик Игор Панасов ми обясни тогава: „Той просто не смята за необходимо да прави публични изявления. Позицията му е на страната на мнозинството, което сече наляво и надясно с пул. Изобщо не е пробългарски, по-скоро космополитен.”

За него вече бяха отменени няколко концерта в Украйна. Помага на мигранти от зоната на АТО, свири в България, пял е в Крим. Има повече от достатъчно причини. Но ако следвате тази логика, в Крим изобщо не трябва да пее никой: нито нашите, нито украинците. Мамо, не искам да виждам света такъв.

Ден след Сансей на сцената излиза артист, който не е пял дори в Крим, а в самия Донецк и ще пее още. Запознайте се с: Дмитрий Ревякин, Калинов мост. Уж нарочно го пуснаха в програмата със Сансей, за да го сравняват. Все още има разлика между човек, който помага на изселени хора, и човек, който носи камуфлаж и с автомат и участва в пропагандния сбор на ДНР. Там звучи песента му „Частен“: „Слава Богу, редниците държаха фронта ...“

В „Гласът на номадите“ той пее за „бурятския щик“. Тогава се приближих до Ревякин и разбрах, че в оригинала щикът не е бурятски, а гвардейски. Според друга версия, фасетиран. Той стана бурят в Бурятия.

Как става всичкосъвпада ли с неговия разговор за "нормално бяло лице", което сега рядко се вижда? Сред публиката на фестивала не всички лица са бели. А Ревякин смята себе си за „бял ​​човек, потомък на викингите“. И сега пее в степта. Пее по обичайния си начин, меланхолично, медитативно, но текстовете са агресивни. И колкото и да е странно, осеяно със суржик: „Ще бъдем опетнени с вражеска кръв, но няма други начини“. Нямаме пътища, само кръв.

Малко хора забелязват, че знамето на Бурятия е подобно на украинското: то също е синьо-жълто с малка примес на бяло. Именно той се вее над главата на Ленин. В републиката има и неофициален символ, наследен от монголските племена - влекач. Може да се види на национални празници и на входа на туристическите комплекси. Няма да повярвате, но това е тризъбец, не много по-различен от известния украински. Това е бурятският щик.

... Сред степта стои човек. Когато се приближих, той ми подаде ръка и каза:

С въпросителен поглед той отговаря:

Е, да, можех да позная. Тимур Цибиков. Именно той измисли този фестивал преди девет години.

И тогава ме водят при шамана. Към най-важното, на визитката му пише: Баир Цирендоржиев, върховният шаман на Бурятия. Доктор по психология, между другото.

Пред офиса на шамана мъж хвърля остатъци на земята и ги залива с вода. Но това е в моето непросветено виждане, но всъщност бях свидетел на шамански ритуал.

светът
Снимката е предоставена от пресслужбата на Религиозната организация на шаманите "Тенгари"

— Какво друго е добро? Ще дойде ли скоро краят на света? Предсказва се през цялото време, но никога не идва.

- Няма да има край на света. Случва се да падне метеорит или комета, това е малко. Но като цяло не виждам глобална катастрофа.

—Какводобри прогнози. Може ли още нещо положително?

- Виждате ли каква криза е сега в Европа? Но не и в Азия, защото Азия е благоприятно време. И ще продължи още доста време.

— Това просто не е много положително, аз живея в Москва.

- Може да се получи такава ситуация, че Азия да спаси Европа. Ще стане, мисля. Хората ще гледат повече на Изток, отколкото на Запад. И това ще се отрази добре на европейската част. Ще ти кажа повече. Започва миграция към Азия. Този процес ще продължи да речем тридесет години.

—За Европа ли говорим сега или конкретно за България?

- Става дума за България.

- Както и да ни заточат всички в Сибир. Откъде имаш тази информация? От висши сили?

Да кажем само религиозна интуиция.

В Бурятия има уникална ситуация, която е почти невъзможно да разберем с нашата упоритост и навик да слагаме всичко на рафтовете. Има много православни, много будисти, има староверци. Но и тези, и други, и трети отиват при шамани според нуждите си. И това по принцип е нормално отношение.

— Имам много приятели сред ламите, имам приятели християни. Водим ритуали заедно, няма нищо такова. Какво те изненадва? Същото в Южна Корея. 80% се идентифицират като католици, 20% като будисти и 100% се идентифицират като шаманисти.

— Направо 100%? Ами атеистите?

- Ами два-три процента атеисти има, не повече. В азиатските държави всеки човек има бог.

На английски има такова понятие като "сливане", комбинация от несъвместими. Фюжън е, когато пица, греяно вино и барбекю съжителстват в менюто на китайски ресторант, но той все пак е китайски. Тук има такова нещо на всяка крачка, има много такива неща в Москва.