Шедьоври на приказното творчество на Андерсен (Андерсен)
След първото си пътуване до Италия Андерсен написва романа „Импровизаторът“ (1835), който му донася широка слава. След това Андерсен публикува още няколко романа и драми, пропити с чувство на протест срещу заобикалящата го нещастна реалност и филистерската рутина, враждебна към всички живи, талантливи. Когато от 1835 г. от време на време започват да се появяват колекции от неговите приказки, целият цивилизован свят единодушно признава Андерсен за първия писател на Дания. Само в родината си великият разказвач дълго време продължава да търпи незаслужени обиди и унижения, за които горчиво разказва в художествената си автобиография „Приказката за моя живот“ (1846). Консервативните датски критици не искаха да простят на Андерсен нито плебейския му произход, нито желанието му да „пише както казват“. Пренебрегвайки придирчивата ученическа критика, писателят поема по свой път, смело обогатявайки датския литературен език с обичайни народни думи и фрази.
По-късно, когато вече беше невъзможно да не разпознаем любимия народен писател, отношението към Андерсен в датските литературни и официални кръгове се промени драматично. В напреднала възраст заслужената слава дойде при писателя, той беше заобиколен от чест и внимание.
* - Слуга, бъди наш крал и се ожени за красива принцеса!"
Нека си спомним и такава световноизвестна приказка като "Устойчивият оловен войник". Тъжната история за безкористната любов на еднокрак оловен войник към картонена танцьорка е изпълнена с дълбок хуманистичен смисъл. Тази приказка звучи като химн на човешкото достойнство и безкористност. Играчките се държат като хора, те са надарени с разум и чувства. Най-често Андерсен използва само отделни фолклорни мотиви или изгражда сюжетите си върху народни поговорки,ще приеме, повярвайте ми, създавайки във всеки отделен случай самостоятелно, оригинално произведение („Райска градина“, „Оле Лукойе“, „Щъркели“, „Възрастна майка“ и др.).
* Така например за „Оле Лукойе“ (т.е. „Оле, затвори очи“) Андерсен пише: „Идеята, свързана с живота на Оле Лукойе, създание, което предизвиква сън при децата, послужи като единствена основа за тази приказка.“