Щастието няма утре
Всички сме правили неща, за които по-късно съжаляваме. Може да е действие или дори дума, изречена прибързано. Но поради дума, която не беше изречена навреме, щастието премина покрай главния герой на историята на И. С. Тургенев „Ася“.
N.N. - млад, доста богат мъж - среща брат си и сестра си Gagins по време на пътуване. Младите хора бързо намират общ език и скоро стават приятели. Ася, сестрата на Гагин, в началото ни изглежда странно момиче. Братът казва, че „тя има много добро сърце, но неспокойна глава“. Опознавайки Ася по-отблизо, ще я разпознаем като честно, умно, искрено, чувствително и необичайно чувствително момиче. Тя определено иска да остави следа в живота, вярва, че "ласкателството и страхливостта са най-лошите пороци".
Общувайки с необикновено момиче, Н. Н. се привързва все повече и повече към нея. След като научава, че Ася го обича, Н. Н. разбира: в сърцето му се ражда взаимно чувство. Братът се тревожи за Аса. Вярвам, че той има всички основания за това, защото малцина могат да разберат истински сестра му. Ася няма „нито едно чувство не е наполовина“, така че Гагин сравнява любовта си с гръмотевична буря. N.N. също разбира, че в отношенията с това момиче не са възможни фалш, неискреност, недоверие. Затова той е толкова внимателен на среща с Ася, че се страхува да не я обиди или нарани с обещание, което може да не успее да изпълни по-късно. Героят не разбра, че момичето не се нуждае от никакви гаранции и обещания: тя чакаше само една дума. И той не изрече тази дума, въпреки че много скоро разбра колко скъпа му е Ася, колко много я обича.
Внезапното изчезване на Ася беше предупреждение за N.N. Скоро момичето си тръгна.Благодарение на една незабравима среща с Ася той разбира, че „щастието няма утре; той няма и вчера; не помни миналото, не мисли за бъдещето; той има подарък - и това не е ден, а миг.