Ще съди ли мюфтията на Кабардино-Балкария президента Каноков?
От страна на Обществения съвет на МВР към КБР се появиха обвинения в опити на представители на работната група на Обществената камара да култивират „разединителни идеи, съзнателно провокиращи междуконфесионални и междуетнически конфликти“.
За насърчаване на мерки за предотвратяване на деструктивното влияние на работата на групата за развитие на обществения диалог и институциите на гражданското общество на територията на КБР, мюфтия Хазратали Дзасежев информира, че се подготвя съдебно дело срещу представители на Гражданската камара на България.
Но най-напред...
На кого Шевченко препречи пътя?
Работата, извършена от работната група, ръководена от журналиста Максим Шевченко, за стабилизиране на ситуацията в Северен Кавказ, укрепване на мира между народите и вероизповеданията, борба с екстремизма и тероризма не се харесва на много сили, които играят само в ръцете на съществуващото състояние на нещата.
В същото време самите представители на силовите структури тогава пренебрегнаха тази среща. Не е изненадващо, че представители на правоохранителните органи, дискредитирани на общобългарско ниво, чакаха повод да избухнат в порой от критики и обвинения и да представят като нарушител на спокойствието човек, който с действията си не позволява беззаконието да се разгърне като масово преследване на мюсюлманите и разпространение на безнаказани убийства, уж оправдани със залавяне на бойци.
Такъв случай се появи след обвинението срещу Максим Шевченко от представители на Обществената камара на Северна Осетия-Алания. Поемайки щафетата на недоволството, Общественият съвет на МВР към КБР преследва на първо място целите за дискредитиране на работата на групата за развитие на обществения диалог и институциитегражданското общество и създават в информационната среда атмосфера на омраза и отчуждение по отношение на известна обществена личност и нейния екип.
При подобно развитие на събитията проблемите на Кавказ няма да имат достъп до българско ниво и ще бъде загубена основната възможност за създаване на широк информационен и обществен отзвук при определени нарушения на правните норми по отношение на мюсюлманите.
Времената, когато всички действия на правоприлагащите органи се оправдаваха с антитерористичните операции, а беззаконието срещу молещите се мюсюлмани се оправдаваше с издирването на така наречените „уахабити“, когато всички тези незаконни действия на МВР нямаха пълно информационно покритие, когато всички нарушения на правата на мюсюлманите бяха премълчавани както от регионалните, така и от федералните медии, започнаха да тънат в забрава.
В тази връзка правоприлагащите органи започнаха да се свързват в очите на мнозинството от жителите на републиката като един от най-важните фактори за хранене на „гората“ с нови бойци. Необходимо е да защитите собствената си репутация. И „послушният” Обществен съвет на МВР се оказа най-подходящ за тези цели.
Послушният съвет на МВР за КБР
Има обаче усещането, че в КБР Общественият съвет на МВР е призован да оправдае извънзаконови методи за борба с екстремизма, нарушаване на правата на хората и защита на интересите на онези, които всъщност трябваше да контролира.
Според участниците в срещата усилията на групата, ръководена от Максим Шевченко, са насочени към дестабилизиране на ситуацията в републиката, дискредитиране на усилията на федералните правоохранителни органи за намаляване на нивото на терористични заплахи в КБР.
„Не правоприлагащите органи доведоха ситуацията в КБР до криза“, казват те.участници в срещата.
Посочва се също, че не полицаите са преследвали „мирно молещите се“, а бойците са убили Анас Пшихачев, председател на Духовното управление на мюсюлманите на КБР, и етнографа Аслан Ципинов.
Участниците в срещата отбелязаха също, че ситуацията вече се нормализира и това се случва изцяло благодарение на „колосалните усилия на ръководството на федералните правоохранителни органи. Вероятно не всеки го харесва.
Броят на ранените мюсюлмани от органите на реда дава последователна информация за това на кого все пак не му харесва наличието на работна група за развитие на обществения диалог и институциите на гражданското общество.
За да затвърдят своята правота, членовете на Съвета не се пренебрегнаха дори да цитират непотвърдена и следователно също толкова невярна информация. Така беше заявено, че "населението започва да вярва във възможността за положителни промени, нивото на доверие на гражданите в нашите органи на вътрешните работи непрекъснато расте". За съжаление, освен самата Раиса Шорова, на която принадлежат горните думи, никой не вярва в това, включително и органите на реда.
Именно Общественият съвет на МВР за КБР трябваше да бъде първият, който изрази недоволството си от работата на подчинените им правоохранителни органи, когато служителите на реда, използвайки правомощията си, отнеха живота на млади мюсюлмани, затвориха или принудиха други да отидат в "горите".
Именно Общественият съвет на МВР към КБР трябваше да поеме под свой личен обществен контрол разследването на случаите, свързани с религиозния екстремизъм.
Днес резултатът от бездействието на този съвет е, че 58 млади мюсюлмани, повечето от които дори няматнищо общо с тези трагични събития.
Въпреки това, не този обществен орган се застъпва за защита правата на незаконно осъдени хора, мюсюлмани, а „човек от Москва“ Максим Шевченко.
„Тези хора идват с определена политическа поръчка“, каза отец Валентин.
Чия поръчка тогава изпълнява Общественият съвет на МВР за КБР? Не е трудно да се отговори на този въпрос след анализ на резултатите от срещата.
Мюфтийството на КБР е сигурен, че ръководителят на делегацията на Гражданската камара на България умишлено е избягвал среща с него и отец Валентин, поради очевидната предначертаност на изводите и преценките му.
В отговор на това Шевченко каза в интервю, че след срещите му те са предявили претенции към него: „Не бяхме поканени, не се срещнаха с нас. ". Например Духовното управление на мюсюлманите на КБР заяви, че не съм се срещал с тях. Отговарям: между другото, ние не стигнахме специално до Духовното управление на мюсюлманите на KBR; дори шефът на КБР ни помоли да се срещнем с него. Не сме се налагали на никого, идвахме на всички срещи, бяхме отворени, всеки, който искаше, имаше такава възможност.”
Коментарът на изявленията на участниците в заседанието на Обществения съвет към МВР на член на Обществената камара е по-ясен от всякакви аргументи и допълнителните дискусии тук са повече от излишни.
И още списъци!
Освен това тези списъци често се споменават на срещи на представители на Обществената камара с населението в републиката.
Практиката за съставяне на такива списъци съществува във всички републики на Северен Кавказ. Това е своеобразен списък на "ненадеждните" мюсюлмани, тези, които могат да бъдат подведени под отговорност, ако се появи възможност, или просто да бъдат използвани за своевременно издирване на съмнителни лица и впоследствие да им бъдат приписани фалшиви обвинения.
Въпреки това мюфтията на КБР ХазраталиДзасежев нарече неверни обвиненията, че ДУМ съвместно с органите на реда са правили списъци на всички вярващи, а сега се готви дело срещу представители на Гражданската камара на България.
Три обстоятелства обаче говорят за съществуването на такива списъци.
Първо, всички жители на републиката без изключение знаят за съществуването на тези списъци. Независимо дали попитате учен от Налчик или овчар от планините, всеки ще отговори, че да, такива списъци съществуват. Може би е народна приказка?
Второ, на 13 май 2011 г. ръководителят на Министерството на вътрешните работи на Кабардино-Балкария Сергей Василиев подписа споразумение за сътрудничество с представители на трите основни религиозни деноминации на републиката и комисаря по правата на човека в КБР. Представителите на религиозните деноминации (мюсюлмански, православни и еврейски), както и комисарят по правата на човека в КБР изразиха готовност за конструктивно сътрудничество с органите на вътрешните работи. Сега, очевидно, сътрудничеството е станало официално.
Трето, самият президент на КБР Арсен Каноков призна съществуването на тези списъци. Така в интервю за вестник „Комерсант“ той каза: „Колко пъти съм казвал, че списъците, които бяха съставени преди пет до десет години, днес изобщо не трябва да съществуват. Представете си, човек не е нарушил нищо, живее спокоен живот, ходи на джамия, но щом се случи резонансно престъпление, такива хора започват да бъдат изтегляни от домовете си. Казвам на нашите сили за сигурност: „Какво правите? С това създавате допълнителни проблеми! Тези хора не направиха нищо, но бяха обидени, правата им бяха нарушени, унизени и по този начин ние потенциално попълваме редиците на бойците.“ Да, съгласен съм, че днес няма такива сметки, каквито имаше през 2005 г. Но не тънъкоперативна работа. И ние говорихме за това повече от веднъж на срещи. Случи се нещо - веднага докладват: това е направено от група такива и онази. А кой ти даде данните, че това е неговата група? Откъде знаеш? Неясен. Разбирам, че не им е лесно да се борят с това зло, те са в тежка ситуация, стрелят по тях, но всеки трябва да си върши работата с достойнство – и ако не може, трябва да си тръгне.”
Уважаемият мюфтия Хазратали Дзасежев, за обективност, трябваше да съди президента на Кабардино-Балкария. Но дори и духовенството, чиято дейност винаги се дава за пример на младите мюсюлмани, няма обективност по тези въпроси. Докато има двойни стандарти...
В Северна Осетия, където ДУМ винаги се е позиционирала като защитник на правата на мюсюлманите и беше от едната страна на барикадите с лишените от права задържани братя в последните събития, които получиха широка публичност в републиката.
За разлика от осетинските си колеги, ДУМ никога не е участвал в разследвания срещу мюсюлмани и по-скоро играе ролята на послушен съюзник на правоприлагащите органи, оставяйки мюсюлманите лице в лице с безпощадната държавна машина.
С оглед на това нито харизматичният бивш мюфтия Анас Пшихачев, нито настоящият, като цяло неизвестен мюфтия Хазратали Дзасежев, не се ползват с доверието и уважението на активната част от мюсюлманската младеж в републиката.
Страхът – инструмент на гражданското общество?
Твърденията на Обществения съвет към МВР точно в този момент не са случайни. Критиките от страна на обществените структури на републиките от Северен Кавказ, където е насочено най-вече вниманието на Обществената камара на България, са насочени към превръщането на Максим Шевченко и екипа му в персона нон грата на техните територии.
За съжаление, наВ Кавказ, както и в по-голямата част от територията на България, все още не е изградено гражданско общество, когато всеки би могъл открито да изрази своята гражданска позиция.
Въпреки многобройните изявления на официални лица, както от централно, така и от регионално ниво, за успехи в развитието на гражданското общество в Кавказ, в действителност се оказва, че опитите за проява на гражданство просто се „отсичат в зародиш“.
Това се дължи на прекомерните усилия на правоприлагащите органи в борбата с екстремизма и общото мълчаливо, а понякога и одобрително съгласие на обществените и държавните структури за всичко, което се случва днес в Кавказ.
И не е изненадващо, че активните опити на представители на Гражданската камара на България да насърчават развитието на диалога между народите, мирното разрешаване на междуетнически, вътрешноконфесионални и политически конфликти, да спомогнат за укрепване на гражданското самосъзнание сред кавказкото население срещат съпротива, както от страна на правоприлагащите органи, така и от страна на техните обществени „съучастници“.
Страхът се превърна в основен инструмент за изграждане на гражданско общество в Кавказ, общество, в което не трябва да има прояви на воля и свободни възгледи, които не съответстват на идеологията на държавата.
В кавказкото общество, възпитано на духовните принципи на шариата и планинските адати, където от незапомнени времена честта и моралът са били поставени над всички материални неща, бездушната идеология на паричните и потребителските отношения не може да замени този огромен слой култура.
Колко нестабилно е обществото, основано на страха, ни учи историята и сегашните реалности на живота и ситуацията в Кавказ.
Както се оказа обаче, не всеки знае как да се поучи от миналото. Жалко, че сред тях бяха и обществените структури на КБР.