Съхраняване на информация в персонален компютър
Компютърът е устройство, което е специално проектирано да работи с информация.
Памет с произволен достъп– памет, предназначена за временно съхранение на данни и команди, необходими на процесора за извършване на операции. Паметта с произволен достъп е направена под формата на модули памет (плоски плочи с електрически контакти, отстрани на които са разположени големи интегрални схеми на паметта). RAM модулите имат голям брой индикатори (тип, тип, времена, честота), които значително влияят на работата на паметта.
Статична компютърна памет -ROM (Read Only Memory)- е устройство за съхранение на информация, предназначено за постоянно и постоянно съхраняване на файлове, които трябва да бъдат в паметта на компютъра, след като компютърът бъде изключен от захранването.
Флопи магнитни дискове.Сменяемите магнитни дискове (флопи дискове) се поставят в компютъра през специален слот в системния модул - дисково устройство. Всъщност това не е един диск, а група дискове, които имат магнитно покритие и се въртят с висока скорост. Основните параметри на флопи дисковете са: технологичен размер (измерен в инчове), плътност на запис (измерен в кратно) и пълен капацитет.
Твърди магнитни дискове или HDD, твърд диск, - основното хранилище на информация с големи обеми, базирано на принципа на магнитния запис, е скрито в корпуса на системния модул. Това е основният носител за съхранение в повечето компютри. Информацията в HDD се записва върху твърди плочи, покрити със слой от феромагнитен материал. Носителят за съхранение е комбиниран с устройство, устройства, електроника и обикновено се инсталира вътре в компютърна системна единица.
Външните твърди дисковеса динамични системи за съхранение. Те са удобни при правене на бизнес, осигуряват свобода на творчеството, взаимодействие по всяко време и навсякъде.
Външният твърд диск е лесен за използване поради своята преносимост, поддържа високоскоростен интерфейс за бърз трансфер на данни.
Оптични устройства и дискове.Общо наименование за носители за съхранение, изработени под формата на дискове, които се четат с помощта на оптично лъчение. Дисковете обикновено са плоски, основата им е изработена от поликарбонат, върху който е нанесен специален слой за съхраняване на информация. За разчитане на информация обикновено се използва лазерен лъч, който се насочва към специален слой и се отразява от него.
Първото поколение оптични дискове: лазерен диск, компакт диск, магнитооптичен диск.
Второ поколение оптични дискове: DVD, MiniDisc, Digital Multilayer Disk, DataPlay, Fluorescent Multilayer Disc, GD-ROM (Compact Disk Read-Only Memory), Universal Media Disc.
Третото поколение оптични дискове: Blu-rayDisc, HDDVD, Forward Versatile Disc, Ultra Density Optical, Professional Disc for DATA, Versatile Multilayer Disc.
Четвърто поколение оптични дискове: HolographicVersatileDisc, SuperRensDisc.
Flash-памет. Флаш паметта е енергонезависим тип памет. Това е микросхема, поставена в миниатюрна плоска опаковка. За да четете или записвате информация, карта с памет се поставя в специални устройства, вградени в мобилни устройства или свързани към компютър чрез USB порт. Картите с флаш памет не съдържат движещи се части, което гарантира висока безопасност на данните при използване в мобилни устройства (преносими компютри, цифровикамери и др.). Има много от тях: SD, MMC, CompactFlashType I и II, MemoryStick, MemoryStickDuo, TransFlash, miniSD, microSD, RS-MMC, SmartMedia, MiniDisk и др.
CompactFlashе може би най-старата флаш памет: първото копие е пуснато през 1994 г. от SanDisk. Общо има два вида CompactFlash карти: CF тип I, CF тип II и те се различават само по дебелината на корпуса.
SD (SecureDigital)- също създаден от SanDisk, Panasonic и Toshiba. Тези карти използват криптограми (шифроване на данни), за да защитят данните от неразрешено копиране или презаписване.
MMC (MultiMediaCard)е плод на работата на SanDisk и Siemens. Всеки MMC има собствен контролер на паметта. В същото време дебелината на мултимедийните карти е почти една трета по-малка от тази на "шпионския" брат, което позволява използването на MMC устройства в различни миниатюрни устройства.
Memory Stick Duoе еволюция на самия Memory Stick. Размерът и консумацията на енергия на картите са намалели, но в същото време максималният капацитет също е намалял. Останалото е напълно подобно на обичайната MS.
SmartMediaе стандарт, разработен от Toshiba през 1995 г. Характеристиките на този стандарт могат да се считат за много ниска консумация на енергия и липса на собствен контролер, скоростта на работа е изключително ниска и максималният обем на паметта е само 256 MB, което е пренебрежимо малко по днешните стандарти, особено като се има предвид размерът на картата
ХDPicture (ExtremeDigital)са създадени от FujiFilm и Olympus, за да заменят остарелия формат SmartMedia. Тези карти се използват главно в цифровите фотоапарати на тези компании.
също вНапоследък USB флаш устройствата („флаш устройство“, USB устройство, USB диск) станаха широко разпространени, като на практика замениха дискети и компактдискове.
Съхраняване на информация в Интернет
Интернет е комбинация от компютри по света в една информационна мрежа. По друг начин Интернет се нарича световна компютърна мрежа.
В интернет можете да намерите отговор на почти всеки въпрос. Четете най-новия вестник, разглеждайте библиотеката, резервирайте самолетни билети, купувайте стоки, създавайте приятели за писане.
Знаем, че програмите и данните в компютъра се съхраняват на твърдия диск като файлове.
Файле определено количество информация, която има име и се съхранява в дългосрочна (външна) памет.
Име на файле поредица от знаци, която позволява на потребителя да навигира във файловата система. Името на файла се състои от две части, разделени с точка: собственото име на файла и разширението, което указва неговия тип. Персонализирано име на файл може да съдържа от 1 до 255 знака. Освен латиница се допуска използването и на българската азбука.
Разширениетое комбинация от букви и цифри с дължина от един до три знака, която допълва самото име, но по-често показва формата и вида на данните, съхранявани във файла. То е отделено от действителното име на файла с точка и е незадължителна част от него. Разширенията се използват за идентифициране на типа (формата) на файла. С тяхна помощ потребителят и компютърният софтуер могат да определят вида на данните, съхранявани във файла.
Прието е разширението да се указва като *.rar, т.е. звездичка и точка се добавят преди знаците за разширение, където звездичката символизира всяко име на файл.
Разширението може да показва не само типа информация, която се съхранява във файла (изображение, медиен файл,текстов файл), но и за това как тази информация е кодирана. Например *.gif, *.jpg, *.bmp, *.raw, *.png и т.н. са разширения на файлове с изображения, но начините, по които изображенията се кодират в такива файлове, са различни и не всяка програма, която отваря един тип, ще може да отвори друг.
Има файлове, които нямат разширение, обикновено това са системни файлове.
Файлът се отваря от програмата, в която е създаден, или от универсална програма.
Примери за файлови разширения от различни типове:
*doc, *, xdoc, *.rtf, *.txt, *.pdf - текстови документи (съдържанието на такива файлове е текстово и се отварят в програма за обработка на текст - Letter.doc, Catalog.xls, text.txt).
*.jpg, *.gif, *.jpeg, *.bmp, *.raw, *.png, *.emf, *.ico, *tif, *.tiff, *.jp2, *.pcx, *.tga, *.wbmp - графично изображение (снимки и картини - Drawing.gif, Nature.tif, Photo.jpg, Drawing.bmp).