Сикстинската капела във Ватикана. Съвети за пътуване
Един от най-интересните паметници на религията, историята и изкуството, създаден през Ренесанса, е Сикстинската капела. Намира се във Ватикана и е част от папския дворец. Параклисът е издигнат от 1473 до 1481 г., когато Сикст IV дела Ровере, младият архитект Джовани де Долчи, заема папския престол според плана, създаден от Бакио Понтели.
История на Сикстинската капела
Първоначално на мястото на Сикстинската капела е имало друга сграда - "Голямата капела". В онези дни е имало пряка военна заплаха за Ватикана както от Османската империя, така и от флорентинското владение на Медичите. Това предизвика оправдано желание на папата да укрепи сградата. Новият параклис е проектиран да изглежда като укрепена сграда и представлява проста триетажна правоъгълна сграда. Размерите на параклиса повтарят параметрите на Храма на Соломон, който се споменава в Стария завет: ширина 13,41 метра и дължина 40,93 метра. Долният сутеренен етаж е направен много мощен, с достъп до двора и няколко прозоречни отвора. На втория основен етаж са направени шест големи ланцетни прозоречни отвора от надлъжните страни и два от края. На горния етаж имало галерия и караулка. Първоначално галерията не беше покрита. Покривът е построен по-късно, тъй като дъждовната вода често се просмуква в сградата. В по-късни времена са направени редица пристройки, които променят облика на параклиса. Външният вид на сградата е скромен и небогат на архитектурни елементи. Сградата няма фасада, тъй като входът към нея е откъм помещенията на папския дворец.
Годината 1481 е белязана от факта, че група видни флорентински художници пристигат в Рим, за даинтериорен дизайн на Сикстинската капела. Пиетро Перуджино, Доменико Гирландайо, Козимо Росели, Сандро Ботичели с техните асистенти и ученици са работили върху стенописа. Само за 11 месеца са създадени 16 фрески, от които само 12 са оцелели.
През 1508 г. папа Юлий II, племенникът на Сикст IV, поръчва на великия Микеланджело да изрисува нов таван, който дотогава изглежда като синьо небе, осеяно със златни звезди. Работата е завършена до 1512 г. И през 1541 г. Микеланджело завършва шест години работа върху фреска на олтарната стена, която изобразява момента на Страшния съд.
Сградата на параклиса може да се счита за паметник на семейство дела Ровере, чието име буквално може да се преведе като "от дъба". На рисунките има голямо разнообразие от техните хералдически символи, жълъди и дъбови листа. За съжаление, вековното пушене на свещи имаше плачевно въздействие върху състоянието на картините и сцената на Страшния съд беше частично повредена от усилията на цензурата. Впоследствие дизайнът на параклиса е възстановен. Работата по реконструкцията на олтарната стена е завършена през 1994 г.
Първата служба в Сикстинската капела се състоя през 1483 г. в деня на Успение на Пресвета Богородица. И през 1492 г. в стените му се състоя първият конклав, тоест съветът на кардиналите, който избира наследник на мястото на починалия папа.
Интериорът на параклиса
Интериорната украса представлява колекция от великолепни фрески и рязко контрастира с лаконичния облик на самата сграда. Вътре в проста тежка сграда има правоъгълна зала с мозаечен под и овален свод с височина 21 метра. Подът е декориран с мрамор и цветен камък. Общата площ на трезора е приблизително 600 квадратни метра, а в рисунката му има 343 знака. Зала разделена издълбанамраморна ограда, украсена със свещници, дело на Мино да Фиезоле, Андреа Бреньо, Джовани Далмата. Тяхно общо творение е и хоровият отдел.
Стените на залата са разделени на хоризонтални редове. Долният ред е зает от изображението на драперии с папския герб, средният ред от фрески на флорентински художници, а горният ред от прозорци и портретни изображения на първите тридесет папи. Стенописите на едната стена изобразяват епизоди от живота на Мойсей, а на другата - Христос.
Фрески от Микеланджело
Най-известните сред стенописите на параклиса са произведенията на Микеланджело, които заменят предишните изображения на старите майстори и се считат за връх на ренесансовото изкуство. Те изобразяват не само християнски герои. Има образи от езическите митове, например носителят на мъртви души Харон, Сибила, която според легендата предсказа идването на Христос.
Средният пояс на таванския свод е украсен с девет епизода от Книгата Битие, сред които е известнатафреска Сътворението на Адам. В ъглите на свода има старозаветни сцени.
Известен факт е, че докато работел по боядисването на тавана, Микеланджело силно отслабнал зрението си, тъй като боята постоянно капела в очите му. Той рисува стенописи, докато лежи на скеле, което сам проектира за тази работа.
Стенописът на олтарната стенаСтрашният съд има сложна история.
Заради нея трябваше да бъдат поставени два високи прозореца с ланцети и две картини на Перуджино трябваше да бъдат пожертвани. Самата фреска носи много мрачно, потискащо настроение. Централно място заемат фигурите на Богородица и Христос в кулминацията на Страшния съд. Те са заобиколени от светци и мъченици в очакване на присъдата. Сред тях е изобразен св. Вартоломей, държащ кожата си, разкъсана от него от езичниците. От нейните гънкинаднича портрет на самия Микеланджело. В долния ъгъл на сцената Харон е заобиколен от адски създания и грешни души. Адският съдия Минос Микеланджело рисува подобно на Биаджо да Чезена, който беше церемониалмайстор на папа Павел III и остро критикува фреската. Критиците от онова време бяха изключително възмутени от присъствието на голи фигури в религиозната сцена и папа Пий IV нареди върху телата да бъдат изрисувани набедрени превръзки. Тази инструкция е изпълнена от художника Даниеле да Волтер, който благодарение на този акт не се отървава от прякора Портър до края на живота си.
Картините на Микеланджело са грандиозни и възпяват съвършената красота на човешкото тяло, силата, смелостта и хармонията. По време на реставрационния период част от стенописите, почистени от сажди и по-късни наслоявания, отново са „съблечени“, а на цветовете е възстановена тяхната яркост и чистота.
Съвет от експерт! Можете да избегнете дългите опашки, като закупите билета си предварително от онлайн касата на Ватикана. Това е електронен ваучер, който ще ви позволи да заобиколите едночасовата опашка на бързата линия и да посетите всички музеи на Ватикана. Трябва да се помни, че това не е обиколка, а само входен билет. По време на посещението си в музея можете да наемете аудиогид във Ватикана. При резервация трябва внимателно да посочите всички данни на членовете на групата, както и датата и часа на планираното посещение на музея.