СИМВОЛИЧНА СВЕТОВНА ИКОНА
Всичко, което е свързано с Бог, е пронизано с божествена светлина и озарение.
Именно във връзка с това иконата е изпълнена с вътрешна светлина. Златните щрихи и златният фон върху иконите символизират и олицетворяват тази неземна светлина. На иконите няма сенки, защото в Царството Божие всичко е пронизано със светлина.
Една от причините, поради които съвременният човек трудно разбира древните български икони, е особеният начин на изобразяване на космоса и земните и ʼʼнебеснитеʼʼ същества в него. (50)
Много векове ни делят от времето, когато принципите на иконописта са били установени в Русия, но това не е единственият проблем. Днес, слабо познавайки древните икони, създадени по нашата земя, ние лесно приемаме европейската живопис и картините, рисувани в най-древни времена. Факт е, че това, което е изобразено на тях, ни изглежда много подобно на това, което виждаме в света около нас.
Европейските художници, преследвайки целта да постигнат автентичността и достоверността на изобразеното, използваха линейна перспектива, понякога сякаш разкъсвайки булото на мистерията от пространството, заземявайки го. Под тяхната четка тя престана да бъде загадъчна: оказа се, че може да се ʼʼсглобиʼʼ или ʼʼразглобиʼʼ с помощта на прозрачни кубчета, ʼʼʼʼпремахвайкиʼʼ предната стена на сградата или да я покажеш в разрез.
Съвсем различно е отношението към пространството сред създателите на икони в Древна Рус. Иконописците и илюстраторите на древни ръкописни християнски книги бяха убедени в несъвършенството на човешкото зрение, на което не може да се вярва поради неговата плътска природа. И затова смятаха за задължителни за себе си да се опитат да изобразят света не такъв, какъвто го виждаме, а такъв, какъвто е ʼʼʼв действителностʼʼ. В крайна сметказначението на изображението на иконатане в показване на това, което виждаме в природата, а в визуално изобразяване не на света около нас, а на духовния свят. Пространството „не от този свят“ обикновено се обозначава на иконите с плътен златен фон, а обектите в него и тяхното взаимно разположение са дадени в така наречената обратна перспектива, когато обектите, когато се отдалечават от предния ръб на иконата, не се стесняват, сякаш се удължават и създават илюзията за обем, а напротив, те се разширяват.
Но обратната перспектива не трябва да се приема просто като невъзможност да се изобрази пространството. Древнобългарските иконописци не са възприели линейната перспектива, когато са я опознали. Обратната перспектива запази духовното си значение и беше протест срещу изкушенията на ʼʼ плътското вижданеʼʼ. Древните български иконописци се стремят да осмислят и изобразят живота в пространството на Небесното царство. (51)
Иконата е замислена като прозорец към свещения свят, а даденият свят се отваря пред погледа на иконата, разпределя се на ширина - разширява се (именно това значение се съдържа в самата дума ʼʼпространствоʼʼ). Свещеното пространство има свойства, различни от свойствата на земното пространство, недостъпни за телесното зрение и необясними от логиката на локалния свят.
Особена роля играе образът в иконата на архитектурата. Показва мястото, където се случва събитието: храм, къща, град. Но сградата никога не съдържа случващите се събития, а служи като фон за тях, така че сцената е изобразена не вътре в сградата, а пред нея. Според значението на иконата действието не е ограничено, не е ограничено до мястото, където исторически се е случило, както, случило се във времето, не е ограничено до момента, в който се е случило.
Иконите са толкова различни от реалистичната живопис и защото изобразяват не самотялото на светеца, но и духът, живеещ в тялото. Иконата на светец не е художествен портрет, в който се търси външна прилика. Иконата изобразява лицето на прославения, духоносен светец не такъв, какъвто е бил на земята, а в неговото прославено, небесно сияние. Лицата на светците на иконата не са обикновени лица на хора, а лица. Светиите, изобразени на древни икони, вече са удостоени с вечен живот, в който няма движение и промяна в обичайния смисъл на думата. Погледът на светеца от иконата върху нас е поглед от дълбините на отвъдния свят, от вечността.
Лицето е лице, освободено от печата на светските страсти. Животът на едно човешко лице получава най-високо одухотворяване и осмисляне.
Можете да разпознаете и различите един или друг светец по канонизиран набор от признаци (книга, дрехи, брада, мустаци и др.). Този набор се повтаря без промени при изобразяването на този светец на различни икони и в различни епохи. (53)
Щеголева Е. Православна църква.
М.: ОЛМА-ПРЕС, 2002. 239 с.: ил.