Системи за стихосложение
Акцентните (речеви)системи на версификацияса разделени на три основни групи: силабични, силабо-тонични и тонически.
Всички групи се основават на повторението на ритмични единици (линии), чиято съизмеримост се определя от даденото разположение на ударените и неударените срички в редовете, независимо от тяхното количествено съотношение, и чиято изразителност зависи от интонационно-синтактичната (а не музикалната) структура на стиха.
Най-простата форма на акцентната система е тоничният стих, в който съизмеримостта на редовете се основава на повече или по-малко постоянно запазване на определен брой ударения във всеки ред с променлив брой ненапрегнати срички (както в линията като цяло, така и между ударените срички).
На практика може да не се наблюдава еднакъв брой удари във всеки ред, но това не променя ритмичния модел.
Най-просто тоническият стих може да бъде обозначен със схемата: „×′ ×′ ×′“, където „′“ е ударена сричка, а „×“ е променлив брой неударени срички.
В зависимост от броя на ударенията в една линия се определя нейният ритъм: тритактов, четиритактов и др.
Силабическият стих е тоничен стих, в който броят на сричките в реда и мястото на някои ударения (в края и в средата на реда) са фиксирани.
Останалите ударения (в началото на всеки полуред) не са фиксирани и могат да паднат върху различни срички.
Схемата на силабичния стих се различава от схемата на тоничния стих по това, че в него конструкцията от типа „×′ ×′“ в началото на полуред или стих ще завърши с ударение вече върху фиксирана сричка, например. в александрийски стих, на 6-та и 12-та сричка.
Ако в тоническата версификация има пълна свобода в броя и разположението на неударените срички; в сричкови - фиксираниброят на сричките с относителна свобода на тяхното подреждане, тогава в силаботоничния стих има както фиксиран брой срички, така и тяхното място в реда. Това придава на стихотворните единици най-отчетлива съизмеримост.
Ударенията в силабо-тоничния стих се намират или след една неударена сричка (двусрични метри), или след две (трисрични метри). Пренасяйки терминологията на древната версификация към силабо-тоничния стих, двусричните метри, в които ударението пада върху нечетни срички, се наричат хореични, а двусричните метри, в които ударението пада върху четни срички, се наричат ямбични.
Съответно трисрични размери с ударение на 1/4/7-ма и т.н. сричките се наричат дактилични, с ударение на 2/5/8-ма и т.н. сричка - амфибрахична и с ударения на 3/6/9 и т.н. сричка - анапест.
В зависимост от броя на напреженията в една линия, размерите се обозначават като дву-, три-, четири- и т.н. крачни ямби, дактили, амфибрахи, анапести и др. Тази терминология (като се има предвид нейната условност) е здраво вкоренена в употреба и е доста удобна.
На практика в силабо-тоническите метри ударените срички не винаги се поддържат във фиксиран "силабо-тоничен" ред. Като противоположно явление, както в тоническото, така и в силабическото стихотворение, разположението на ударенията може да приеме регламентиран ямб, хорей и др. характер. Така във френски и полски стихове могат да се намерят примери за trochaic; италианският десетосричен стих е близък до силабо-тониката. Че. няма строга граница между групите акцентен стих; има редица междинни конструкции, а действителното разграничение между групите става в по-голяма степен статистически, според честотата на метричните явления.