Сюрреалистични настроения - Студиопедия
Образуването на повелителното наклонение в старославянския език отразява общия индоевропейски принцип: формантът на повелителното наклонение се добавя към основата на сегашното време: в единствено число. - -и, в мн.ч. часа: форма за единствено число + -те (вземам, нося, рзи). Повелителното настроение на атематичните глаголи в единствено число имаше крайното -ь след омекотени съгласни: нес-и, моз-и, двигн-и, пиши-и, движи-и и "почакай, дай (сравнете с А. С. Пушкин: и вижте, и слушайте). Повелителното настроение може да се изрази не само във форми за единствено число, но и във форми 1-2 л. 1-2 л. мн.: не шв. h, мозък, dvignhvh, pishivh, ходене и "divh, dadivh (1 l.dv.ch.), notshta, brain, movenhta, write, walk, "dita (2 l.dv.ch.); notshm, brain, movenhm, write, we walk and "dim, hay give (1 l.pl.); не, мога, премествам, пиша, ходя, "дай ми бебе (2 lit. pl.).
Някои глаголи при образуването на форми на повелително наклонение отразяват редуването на гласната [е] и [б]: рек-/рци, пек-/пци, тек-/ци.
При глаголите от тип III (клас) основата може да се наблюдава появата на правилна -и- гласна -а- на място: ищите - ищате, плача - плача и под.
Подчинителното (условно) настроение действа като аналитична форма, състояща се от комбинация от несклонимо реално причастие със суф. -л- и спомагателният глагол да е в специална спрегната форма, характерна само за подчинителното наклонение. Според писмените сведения при формирането на формите на условното наклонение са използвани само формите на единиците. и множествено число: бим, би, би (единствено число); bim, biste, b @.
Повечето изследователи са на мнение, че формите от 1-2л. мерна единица (bim, bi) са останки от древното желателно настроение (оптатив), тази връзка се обозначава от стойността на желателността, която е възстановена от паметницитеСтарославянски език (Евангелие на Мария): а не oumhh @ някой b @ otvhshtali emou (букв.: и не знаеше, че ще му отговорят).
В същото време в условните изречения формите на подчинителното наклонение са имали значението на действие, възможно при определени условия (пак там): добърбиemouбешеаще неби роди c#chlvhkъ tъ (по-добре щеше да е за него, ако този човек не се беше родил).
Постепенно, под влиянието на Закона за икономията на езика, формите на спомагателния глагол бяха заменени с формите на аориста (т.е. by, bykh и др.).
Лекция № 12 (2 часа) Непредикативни (нарицателни) форми на глагола
Същинските причастия на сегашно време в праславянския период са образувани чрез добавяне на I.-e към основата на сегашно време. формант -nt- (както на латински: studentis, agentis, finientis, scribentis). В резултат на фонетични трансформации в старославянския език този формант претърпя промени и се превърна в суфикси -@m- -#m-, които бяха добавени към основите (съответно): тип I–III и тип IV–V на основата на сегашно време. Този формант отсъстваше от причастията m и cf. Р. (м / ср.р.) в тях. т. единица, следователно тези падежни форми се отличават по морфемна структура от останалите падежни форми (по име на P.M./CPE - Berey, R.P.M./CD и по име на P. Zh.r. - Ber@Ma, по име на P.M./Wed - move#, r.p./cd. Появата на форманта -@m- -#m- във формите на причастията се обяснява с особеностите на склонението: сегашни причастия. действие гласовете се променят според вида на номиналните основи на -ja и -jo. По отношение на склонението те съвпадаха с прилагателни и нелични местоимения, говорещи в кратка и пълна форма. Някои изследователи отделят единственото причастие на бъдеще време с #mi.
Реалните причастия на миналото време са образувани от основите на инфинитивпосредством древнославянската наставка *us-, която се е реализирала по три начина на старославянска почва. В причастия м и вж. Р. в единици тях. н. - като -в-б, в други форми и при причастия, образувани от основата към гласната - като -вш-, и от основата към съгласната - -бш- (знам - зная, зная, ити - шд, шдш-и, пешти - пещ-иш). Тези глаголни образувания също се появяват в номинални и местоименни форми. Образуването е както при прилагателните. Склонение - по именителен и местоименен тип.
В старославянския език специално място заема несклонимото причастие на миналото време, което се образува от основата на инфинитива с помощта на формант и постепенно се губи.
Пълните (прономинални) форми на това причастие обаче запазват възможността за промяна по случай (zrh-ti - rh-l-b - rh-l-yi, rh-la-his, rh-low-emou и т.н.).
Страдателни причастия на сегашно време са образувани от основите на глагола за сегашно време чрез добавяне на наставката -m-, която е прикрепена с помощта на тематични гласни (за типове I, II и V на основите - [o], III - [e], за тип IV - [и]):
Страдателните минали причастия са представени от 2 групи: с форманта -t- и форманта -n-, които са добавени към основата на инфинитив: ph-t-ъ, vz#-t-s, с "ta (само глаголи от тип II - на коренна гласна); pech-e-n-b, rech-e-n-s, cople'e-n-o, owbi-e-n-s.
Инфинитиве неизменната номинална форма на глагола. Общоприето е, че исторически инфинитивът се връща към формата Dat.p. мерна единица думи с основа в *-ĭ (сравнете съвременните: към пещта, към речта, към нишката, към сянката). Следователно старославянският инфинитив винаги е имал гласна -и в крайната част (пещи, носете, водете, доумати, хвалете, давайте). Формата на дателния падеж се дължиосновната функция на инфинитив като непряко допълнение с глагол. Образуването на инфинитив се свързва с добавянето на наставката -ti към глаголната основа.Supinе неизменна номинална форма на глагола, която служи за указване на целта на движението с глаголи за движение. Формантът за образуване на супин е –тъ, добавен към основата на инфинитив. Поради прилагането на фонетичните закони в праславянския език, supin от глаголи от тип I произлиза от -sht (pesht, resht, mosht).
Лекция № 13 (2 часа) Синтаксисът на старославянския език (кратка информация във връзка с четене на текстове)
„Староцърковнославянският език във всичко е запазил характеристиките на древното индоевропейско изречение.
Синтетичната структура на езика определя широкото разпространение на безпредложния контрол. Развитието на флексиите, т.е. ясното морфологично оформление на връзката на думата, определи свободния словоред в старославянското изречение, което нямаше граматично значение и се използваше като средство за изразителност. Като цяло, в старославянското изречение, в съответствие с индоевропейската синтактична традиция, субектът обикновено се намира пред предиката, а думите, обясняващи главните членове, обикновено следват доминиращата дума. Обичайното беше подлогът да се поставя пред сказуемото. Ако е необходимо, за да се подчертае значението на посоченото действие (или състояние), предикатът заема предлога.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: