Скитски воини от древен Сибир
Името на изложбата не е формулирано веднага от британските колеги и отразява преди всичко особената привлекателност за европейската публика на темата за легендарния български Сибир, която е и един от най-известните образи на България в чужбина. И интересът към темата за войн, варварин, скит винаги остава висок, раздухван от романтиката на древността, подчертана от реалностите и митовете на нашето време.
Скитите населяват през 1-во хилядолетие пр.н.е. огромна северна, степна част на Евразия, включително Сибир. Смята се, че номадската скотовъдна икономика и самата скитска култура произхождат от южната част на Сибир - Саяно-Алтайските планини и прилежащите територии на Монголия и Северен Китай. От там, започвайки от 8 век. пр. н. е. започва разпространението на номадите на запад, където скитите са признати от своите заседнали съседи - асирийци, гърци, перси. Скитите от древни времена са се прославили като умели конни стрелци и воини, които не са познавали страх и съжаление. Много хора в различни страни са чували за скитите дори и сега, свързвайки скитската култура с несметните богатства на техните "царе" и изобилието от скъпоценни златни и сребърни предмети, някои от които ще бъдат представени на зрителя.
В България скитската тема винаги е била особено близка и скъпа, въпреки факта, че скитите не са били нито славяни, нито български предци. Учим за тях в училище, четейки "Скитите" на Александър Блок, отваряйки учебник по история, на чиято корица е изобразен един от най-известните скитски шедьоври - златен гребен от могилата Солоха, или гледайки картина на В.М. Васнецов, Битката на славяните със скитите. Темата за скитите и "скитския живот" звучи в литературата на Сребърния век, българската живопис, скулптура, музика и дори политика. Неслучайно М.Б. Пиотровски пише в предговора си към каталога на изложбата, че „скитите, народ, прославен от Херодот,придобива особено мистично значение в българската култура.
Но сред съвременните европейци не всеки знае, че „скитският“ Сибир е не само далечна, огромна и студена земя, но и богат исторически и културен свят, територия, където хората са живели от древни времена, различни култури са се развивали и са взаимодействали в продължение на векове, народи с различни религии, начин на живот и манталитет са живели. Сибир е бил своеобразен "генератор на народи", смесващ раси и културни постижения в продължение на много хилядолетия. Скитите са първите сред номадските конни народи, които идват в южните български степи от изток, те започват поредица от варварски нашествия, които разтърсват Европа през периодите на хунските, тюркските, монголските нашествия. Скитската епоха се оказва един от най-ярките епизоди от тази история.
Откриването на този свят до голяма степен стана възможно благодарение на изследванията на българските археолози, чиято работа в продължение на два века и половина е била и остава достоен и важен принос на България в историята на човечеството. А Ермитажът не е просто музей на изкуството, той е най-големият изследователски център. Археологическите експедиции на Държавния Ермитаж ежегодно продължават работата си в Сибир, резултатите от които значително обогатиха историческата наука и колекцията на музея и са отразени в тази изложба.
Скитският свят, който някога се е простирал на хиляди километри от Северен Китай до Централна Европа, всъщност се е състоял от многобройни и често различни племена. Въпреки това много ги свързва, което ни позволява да говорим за единството на този свят въз основа на т.нар. "Скитска триада" - характерни оръжия, конска юзда и изкуство (оригинален "животински стил" с изображения на животни, сцени на мъчение и борба на животни). Тезиплемената също бяха свързани с общ начин на управление, изграден върху максималното използване на природните ресурси на степта, начин на живот на конник, единна система на мироглед и, вероятно, езиково родство.
Ето защо тази изложба, на първо място, се фокусира върху основната, може би, характеристика на древните скити, които са били предимно номадски скотовъдци и воини, и второ, върху паметниците на Централна Азия и Южен Сибир, които поради тяхното запазване характеризират културата на скитите особено ясно, понякога с етнографска точност и достоверност. В изложбата ще бъдат показани над 850 предмета от Ермитажа - оръжия и конски юзди, съдове, облекла, бижута, акварели с находки, много от които се съхраняват в музея от 19 век и са истински шедьоври на древните занаяти и изкуство.
Сред археологическите находки най-важно място заемат високохудожествените златни предмети от т. нар. Сибирска колекция на Петър I, поставила началото на археологическото изследване на българската земя, както и експонати от царските скитски могили в Северното Черноморие - Солоха, Кул-Оба, Чертомлик, проучени през 19 век. Специална част от изложбата представляват антиките от уникалната колекция от гробните могили на Алтай Пазирик - предмети от филц, кожа и кожа, тъкани, дърво, рога, запазени в леда на гробните камери. Сред тях има уникални вносни продукти от Близкия изток, Китай, Централна и Централна Азия.
Изложбата обедини експонати от три отдела на Ермитажа - отдел "Археология на Източна Европа и Сибир", отдел "Античен свят" и отдел "История на българската култура". Последният представи акварели от 18 век, изобразяващи находки от сибирската колекция, и гравюри с изгледи от Санкт Петербург от времето на първите археологическиоткрития. Към това ще бъдат добавени някои експонати от казахстански и британски музеи, включително няколко предмета от известното съкровище от Амударя, съхранявано в Британския музей.
В различни градове и музеи в много европейски и американски страни вече са провеждани специални изложби от Ермитажа, посветени на скитската култура и изкуство, понякога дори няколко пъти. В същото време може да бъде изключително трудно да се уловят и отразят наведнъж всички характеристики и нюанси на древната култура, въпреки че организаторите на изложбите се стремят към това. Тази изложба отваря света на древните воини, непознат за зрителя, суров и красив, плашещ и привлекателен свят от миналото.
Много неща са представени на тази временна изложба за първи път, някои от тях са получени в резултат на работата на съвременните археологически експедиции на Ермитажа в Централна Азия и Сибир (материали от могилата Аржан 2 в Тува и Бугри в Алтай), а включването на някои стана възможно благодарение на научните и технически изследвания в музея (мумии и татуировки) и усърдната работа на реставраторите.