Скот Уолтър
Английски поет, прозаик, историк. Шотландец по произход
По време на ранното си детство Скот живее в Сандиноу, във фермата на дядо си, възстановявайки се от "зъбна треска" (сега се смята, че е детски паралич). Там той за първи път чува истории и балади за шотландските разбойници, които са властвали тук в старите времена.
1783 г. - след като завършва училище, Скот постъпва, по молба на баща си, в университета в Единбург в юридическия факултет.
1785 г. - поради болест прекъсва занятията в университета. По-голямата част от обширните си знания Скот получава не в училище и университета, а чрез самообучение.
1786 г. пътува през Шотландия с Адам Фъргюсън.
1786 - започва да помага на баща си в бизнеса.
1796 г. - първа публикация - превод на баладата на Г. А. Бъргер "Ленора".
1792 г. - обратно в университета, Скот издържа адвокатския изпит и става адвокат (най-високият ранг на адвокатите в Англия, те защитават дела и изнасят речи пред съда, за разлика от солиситорите (адвокатите), упълномощени само да представят документи и документи).
1797 Скот се жени за французойката Маргьорит Шарлот Шарпентие.
1800 г. - Скот публикува първото си оригинално произведение - романтичната балада "Иванова вечер" (Навечерието на Св. Йоан), известна ни в превода на Жуковски като "Замъкът Смалхолм".
1802 - Скот публикува селекция от балади, наречени "Песни на шотландската граница" (Minstrelsy of Scottish Border), които започва да събира в младостта си. Тази книга му носи слава.
1805 г. - Скот публикува за първи път стихотворение по собствена композиция - "The Lay of the Last Minstrel" (The Lay of the Last Minstrel), което отговаря на вкусовете на онова време и бързо печели симпатиите на публиката.
1808 г. - публикувана е поемата "Мармион" (Marmion), чийто сюжет е заимстван от Средновековието.
1809 - Скот съосновава The Quarterly Review.
1810 г. - публикувана е поемата "Дамата на езерото", където за първи път се появява темата за високопланинската Шотландия с нейния уникален колорит.
1811 г. - поемата "Видението на Дон Родерик" (Видението на Дон Родерик).
1812 г. – Скот купува Абатсфорд, блатиста местност на брега на река Туид. Замъкът Абатсфорд, където живее, той превръща в своеобразен музей на средновековното минало.
1813 г. - Публикувана е поемата "Рокби" (Rokeby), в която се появява образът на благороден и разочарован разбойник.
1816 - романът "Антикварът" и "Пуританите" (Стара смъртност), който разказва за въстанието от 1679 г., насочено срещу възстановената през 1660 г. династията Стюарт.
1817 г. - Публикуван е роман на шотландска тема "Роб Рой" (Rob Roy).
1818 - роман „Единбургската тъмница» (Сърцето на Средния Лотиан).
1819 – Романите „Легенда за Монтроуз“, „Булката от Ламермур“ и „Айвънхоу“, посветени на събитията в Англия.
1820 - Скот получава титлата баронет. Приблизително по същото време дъщеря му София се жени за Дж. Г. Локхарт, който по-късно написва биография на своя тъст. През същата година излизат два романа - Манастирът, чието действие се развива в зората на Реформацията в родните места на Скот, близо до Абатсфорд, и неговото продължение Игуменът, чийто главен герой е Мария Стюарт, а основната сцена на действието е замъкът, където е била задържана. Освен това излиза книгата „За демонологията и магьосничеството“ (Писма за демонологията и магьосничеството).
1821 -романите Пиратът и Кенилуърт.
1822 - романът "Приключенията на Найджъл" (The Fortunes of Nigel), посрещнат ентусиазиран прием в Лондон.
1823 Quentin Durward е роман, чието действие се развива във Франция по време на управлението на Луи XI.
1824 г. - романът "Redgontlet" (Redgontlet; в руски превод - "Получаване след смъртта") е посветен на якобитския бунт, но е по-интересен, защото използва материал, свързан с детството и юношеството на Скот.
1825 г. – Публикуван е Талисманът.
На Лондонската борса цари финансова паника, а кредиторите искат плащане на сметки. Нито издателят на Скот, нито собственикът на принтера на Дж. Балантайн могат да платят в брой и да се обявят в несъстоятелност. Скот обаче отказва да последва примера и поема отговорност за всички сметки, подписани от него, възлизащи на £120 000, като собствените задължения на Скот са само малка част от тази сума. Това го обрича на изтощителен литературен труд.
1826 - Скот пише Уудсток, роман, чието действие се развива през 1651 г. и бягството на Чарлз II след битката при Уорчестър.
1827 – Роман „Дъщерята на хирурга“.
1829-1830 г. - Публикувани са четири броя на Приказките на дядо (Tales of Grandfander) и "История на Шотландия" в два тома (История на Шотландия).
1831 г. - след няколко последователни удара на апоплексия, лекарите убеждават Скот да отиде в топлите страни за лечение и той отива в Италия на кораб, предоставен му от правителството. Той се влошава по пътя и се връща у дома в Лондон и след това в Абатсфорд. Скот е в полусъзнателно състояние от няколко месеца.