След като събори мъж, Омелченко запали цигара
Бившият кмет на Киев, народен депутат от монахинята Александър Омелченко, шофирал джип Mitsubishi Pajero, уби до смърт 48-годишния строител Александър Карпински. Това се случи в сряда в 21.20 на магистрала Stolichnoye близо до автобусна спирка Vita-2. Сан Санич пътуваше от Конча-Заспа за Киев, както ни казаха в антуража му, за да се срещне със сина си. Според КАТ загиналият е пресичал пътното платно на неустановено място. В обяснението си Омелченко пише, че се е движил на втория ред със скорост около 70 км/ч, но тогава пред колата му се е появил мъж - той вървял на около 40 м от прелеза: „Натиснах аварийно спиране“. Проверката показала, че народният депутат е трезвен.
ВЕРСИЯ 2. Очевидци твърдят, че Александър вървял по „зебра” и то добре осветен. "Внукът ми Максим вървеше точно зад този човек. Казва, че са вървели строго по зебрата и колата изскочила и се съборила", разказа ни Дуся, местна жителка. Според съпрузите Анатолий и Светлана Осадчих, Mitsubishi е влачило мъж на капака още 20 метра, а тялото на починалия е летяло още 10 метра в насрещните ленти: „Имаше една бъркотия“. Според тях Омелченко се приближил до тялото и се върнал в колата: „Запали цигара и започна да звъни на някого“.
Щракнете върху изображението, за да го увеличите
МИСТИКАЦИЯ. Както ни каза продавачка в крайпътен хранителен магазин, тук трагедиите са редовни: шофьори превишават скоростта и често блъскат пешеходци: „Този месец още един човек беше блъснат. Счупи си гръбначния стълб. Повече от дузина случаи на година. Ще има неравности.“ Между другото, наблизо през 2003 г. мерцедес, управляван от Леонид Черновецки, тогава народен депутат, събори мъж до смърт. Омелченко беше възмутен, че е признат за невинен.
„ЩЕ ПОМОГНА“. Сан Санич каза „Днес“: „В състояние на шок съм. Мога да кажа само товапогребението ще бъде за моя сметка, а аз ще помогна и на семейството на починалия“.
ГО ГО ИЗПРАВЯ ДО 8 ГОДИНИ ЗАТВОР
Има няколко варианта за развитие на събитията. Ако разследването установи, че починалият наистина е пресекъл пътя на неустановено място (както сега твърди пътната полиция), а Омелченко, който е шофирал, изобщо не е нарушил нищо (карал е с разрешена скорост, например 70 км в час, бил е трезвен, забавил е навреме и т.н.), тогава Сан Санич изобщо не е заплашен. Загиналият пешеходец е признат за виновен. При тази възможност и в случай, че първоначално е образувано наказателно дело по факта, а не срещу водача, то ще бъде прекратено на етап разследване по чл. 6. т. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (във връзка със смъртта на извършителя). Ако срещу водача бъде образувано наказателно дело, то при посочения вариант те ще бъдат приключени по чл. 6 т.2 - поради липса на състав на престъпление в действията на водача.
Същото (от три до осем години затвор) ще има, ако следствието, а след това и съдът установи, че жертвата е била блъсната на пешеходна пътека. Тогава при всички положения виновен е шофьорът (не е бил внимателен, не е избрал правилната скорост и т.н.), защото „зебрата“, както казват професионалистите, е територията на пешеходците.
Но е възможно (ако делото стигне до съд) и условна присъда или условна присъда, смятат нашите експерти. Заключение: Сан Санич едва ли наистина ще седне.
СЪПРУГАТА НА МЪРТВИЯ: „НЕ ЗНАМ КАК ЩЕ ЖИВЕЯ!“
Александър Карпински работи на строителна площадка като бригадир. Той идва от Александрия, Кировоградска област, и е наел апартамент в Чапаевка. Открихме гражданската съпруга на починалия Светлана Тетюшева. Тя е в състояние на шок. „Той ми се обади към осем и половина, каза, че се прибира и ще дойде след час.В полунощ ми се обади полицай от мобилния си и каза, че се е случила трагедия. Замръзнах!“, разказва разплакана Светлана.
Започват да живеят заедно преди десет години. Нямат общи деца. Александър има 26-годишен син от първия си брак. Както казва Светлана, той е инвалид. Семейството просто е преследвано от нещастие. Преди година и половина 28-годишната дъщеря на Карпински почина от туберкулоза, а преди 2,5 години трагично загина едногодишната дъщеря на сина на Светлана.
Жената казва, че съпругът й първо е работил в ремонтен завод, а след това са решили да организират бизнеса си в търговията. Но не се получи: "Тогава той си намери работа на строителна площадка, а аз не работех като инвалид от трета група. Той беше много добър човек, светъл. Той беше изпратен при мен от небето! Толкова го ценях! Бях толкова щастлив, че го имам! И помолих:" Саша, грижи се за себе си!
Досега нито бившият кмет, нито някой от хората му са посещавали жената. Тя не вярва, че съпругът й може да пресече пътя на грешното място: „Той самият и винаги ме е карал да пресичам само по зебрата!“ Александър ще бъде погребан в малката си родина, в Александрия.