СЛОВЕСНО ИЗРАЖАВАНЕ НА ПОНЯТИЯТА „СОБСТВЕНО – ДРУГО ЖИЗНЕНО ПРОСТРАНСТВО“ В ПАРЕМИОЛОГИЧНИ ЕДИНИЦИ
Целта на изследването е да се идентифицират словесни средства за изразяване на понятията „свое или чуждо жизнено пространство“, както и прилики и разлики между тях.
Материал на изследването са паремиологичните единици на българския и английския език, подбрани по метода на непрекъснатата извадка от съвременни лексикографски източници.
Паремиите включват пословици, които са цели изречения, и поговорки, които са фрагменти от изречения. Това са кратки и обемни максими, които предават мъдростта на хората от векове и отразяват основните им представи за света и за човека. А.Н. Афанасиев пише, че „притчите по самата си форма не подлежат на изкривяване и следователно са паметник на отдавна установени възгледи. Поговорките са основният източник на мъдростта на предците, пазители на паметта и инструмент за предаване на човешкия опит” [2, 15].
Образът на родината и чуждата земя заема важно място в поговорките. Понятието "дом" е най-важното в картината на света на всеки народ. Пословиците и поговорките възхваляват родната земя, противопоставяйки я на чужда земя. на български език къща означава не само „постоянно или временно жилище“, но и „място, където живеят хора, обединени от общи интереси, условия на живот“, или „собствено жилище, както и семейство, хора, които живеят заедно, тяхното домакинство“ [5]. Концепцията за "дом" включва идеята за родство. Къщата, построена от ръцете на собственика или неговите родители, олицетворява идеята за семейство и клан, връзката между предците и потомците. Във философските произведения (Альохина С.Н., Разова Е.Л.) се отбелязва включването на интерпретации на къщата в кръга от онтологични проблеми, къщата се разбира като първоначална константа на човешкото съществуване. Идеята за къщата се появява в две хипостази, физическа и метафизична: къщата е жилище, убежище, характеризиращо се с неприкосновеност и независимост; къща етопос, жизнено пространство, обитаван свят [1]. С други думи, къщата е универсалната структура на човешкото съществуване, организираща всички основни аспекти на човешкото съществуване.
В англоезичната картина на света образът на къщата е съставен от подобни изображения. На първо място, това е мястото, където живее семейството - „къщата, апартамента и т.н. къде живеете, особено със семейството си” [8]. Дадена е и дефиниция, подобна на понятието „родина” на български език – нечие или нещо родно място, или мястото, където човек чувства, че принадлежи, вашата собствена страна или своя област. Има и други определения, представени в речниците: структура, в която живее човек, напр. къща или апартамент; сграда или част от сграда, която се използва със специално предназначение; нечия собственост. Английският израз "домът на англичанина е неговият замък" има същото значение като българския израз "моят дом е моята крепост". В английския вариант думата "castle" (замък) семантично отговаря на българската дума "крепост".
Понятието „дом“ може да се тълкува и в широк смисъл, като родна земя, територия, където живее определен народ. Л.Б. Савенкова, изследвайки поговорките на българския език, стига до извода, че понятието „къща” се отнася към утилитарни и практически ценности, а понятието „родина” към морални ценности и тези блокове са най-значимите в българското етническо съзнание [6]. Всеки народ цени своята земя и я прославя във фолклора. Българските епоси и легенди се отличават особено с патетично отношение към родната земя, възхваляват герои, които защитават своя народ и земя, влизайки в неравен бой с враговете. Има много поговорки, в които са представени понятията "земя", "къща". Например: „Навън е добре, но у дома е по-добре“; „Къщи и стенипомогне"; „Къщите и сламата стават за ядене“; „Моят дом е моята крепост“; „Извънземните стени не се нагряват“; „Всеки има своя страна“; „На печката - собствената си глава“; „Всеки бор шуми своята гора”; „Собствената земя и в шепа е сладка“ и др. В английския език срещаме близки по семантично съдържание поговорки: „Няма място като дом“; "На изток или на запад, у дома е най-хубаво"; „Сухият хляб у дома е по-добър от печеното в чужбина“, „Домът е там, където е сърцето“ и др.
Според М.С. Джунусов, разбирането за патриотизъм, любов към родината за всички народи е практически неизменно, но обектите на сравнение са различни. [3]. Например, в българския език, за разлика от английския, е прието да се сравнява родната земя с майката-хранителка. „Една майка има човек, една родина има“, „грижи се за милата земя, като за любима майка“, „Родината е майка, чуждата земя е мащеха“. Сравнението на родната земя с майката предава благоговейно отношение към нея.
В българските поговорки родната земя се противопоставя на далечна, различна от собствената, чужда земя или чужда земя. Често в поговорките се осъзнава значението на противопоставянето на собственото с положителна конотация и на чуждото с отрицателна конотация: „Домашната гривна е по-добра от гостуващата рубла“; „Отвъд планината е хубаво да се пеят песни, но е по-добре да се живее у дома“; „Да си на гости е хубаво, но да си у дома е по-добре“.
В английските и българските поговорки често се използват зооними, които са техен семантичен център и носят метафоричен смисъл. Например: „Всеки песяк си хвали блатото”; „Глупава е птицата, която не обича гнездото си“; „Тънка е птицата, която цапа гнездото си“; „Всяка птица си обича гнездото“; „Глупава птица е, която цапа собственото си гнездо“; „Всяко куче е лъв у дома“.
Семантичното ядро "родина - чужда земя" се среща както в български, така и в английски, но в поговоркитетова значение се изразява по различни начини. в българския език на образно ниво е по-изявен патосът, емоционална оценка на своята земя като най-висша ценност за човека. Сравнете: „за вашата родина не щадете нито сила, нито живот“; „и прашинка родна земя е злато”; „Пазете родината като зеницата на окото си“, „Родината е майка“ и др.
Семантичната доминанта „противопоставянето на своето и чуждото” се основава на универсалната опозиция, която според Ю.С. Степанов, е константа на културата и е едно от основните понятия на всеки колективен, масов, народен, национален мироглед [7].
Както можем да съдим от горните примери, и на двата езика има поговорки, които са идентични по съдържание и образно сравнение. Например „Домът на англичанина е неговият замък“ съвпада по смисъл с българския израз „Моят дом е моята крепост“; “Every bird likes its own nest” - “Всяка птица хвали своето гнездо”; „Това е глупава птица, която омърсява собственото си гнездо“ - „Птицата, която замърсява собственото си гнездо, е лоша.“ Някои поговорки са уникални, срещат се само на определен език, като например „всяко куче е лъв у дома“.
Така общото понятие "родина" - "чужда земя" на български и английски се тълкува по сходен начин. В българския език обаче патосът към родната земя е по-силно изразен, което може да се проследи в много поговорки, сравняващи родината с майката-кърмачка. Като цяло семантичните доминанти „дом – родина – чужбина“ са еднакво актуални за езиковото съзнание както на българите, така и на англичаните, което доказва тяхната общност и за двете култури.