Случай в двора, или където uкотка таралеж
Децата в предучилищна възраст скучаеха на загряната от слънцето поляна, а до тях огромна сива котка примижаваше и мъркаше тихо.
- Чудя се къде котките мъркат? Ванечка помисли на глас.
— Сигурно между ушите — отговори несигурно Любочка и погали Васка по главата. Котката присви очи още повече и мъркането й стана малко по-силно.
- Не - лениво се включи в разговора палавият Леон. - Котките мъркат ребрата си. Вижте тук. Той започна леко да стиска ребрата на котката. Мъркането стана малко по-силно, когато момченцето намали натиска, и затихна, когато момчето натисна по-силно. Секунда по-късно обаче котката се отдръпна встрани и леко протегна нокти. Мързеливият му и вял вид преди стана студен и напрегнат.
„Не знам къде котките мъркат, но определено не по ребрата“, застъпи се Любочка за котката. Тя нежно прокара ръка по пухкавата козина и котката Васка отново измърка доволно.
- Защо мълчиш, Саша? - въпросът къде котките имат таралеж сериозно заинтересува Ваня. Той погледна с надежда Саша, когото децата в предучилищна възраст уважаваха за неговата дискретност. - Баща ти е асистент, определено трябва да знаеш къде мъркат котките. Поласкан, Саша внимателно разгледа лежащата Васка и реши да проведе експеримент. Извади от джоба си колбас и го подаде на котката. Мързелуващата преди това Васка бързо скочи и със силно мъркане започна да унищожава наденицата. Мъркаше толкова силно и доволно, че на децата им се стори, че наблизо работи малък трактор.
„Всичко е ясно“, каза разумният Саша с интелигентен поглед. - Сега разбирам къде котката мърка. Той е в стомаха. Колкото по-пълен е коремът, толкова по-силно къркори, следователно ... Но тогава в разговора се намеси почти седемгодишният Едик, който мълчеше дотогава.
- В-Първо, не е котка, а котка. Тя имаше котенца на нашата веранда. Второ, не мърморко, а мърморко. Трето, тя има шум в гърлото. Тя им говори така.
Децата вероятно щяха да се скарат напълно, но за щастие чичо Викентий минаваше по поляната в този момент. Децата го уважаваха за дългото му и трудно име, а също и за това, че винаги разговаряше с тях като с истински възрастни. Деца с писъци се втурнаха към Винсент.
- Чичо Винсент, чичо Винсент! И кажи ми къде е мъркането на котката? Защо мърка толкова силно? Защо не мяука? Защо би?
Зашеметен от такъв натиск, Винсънт спря. После погледна Васка, която се оказа Василиса и, както се оказа по-късно, майка на три очарователни котенца. Вземайки красиво пухкаво създание, Винсент проговори.
- В продължение на много години учените се опитват да разберат защо котките мъркат и как го правят. Ето човек, например, който говори с помощта на гласните струни. Но котките и котките не го правят. Но това не им пречи да мяукат и мъркат. Котките мъркат, за да успокоят своите котенца. Котенцата изразяват радост и любов към майка си с този звук. А котките и котките изразяват удоволствие по този начин. Някои по този начин се опитват да излекуват болния собственик. Учените, които се наричат зоолози (Викентий винаги си спомняше възрастта на събеседниците и се опитваше да обясни ясно), установиха, че тяхното мъркане помага дори на счупените кости да растат по-бързо. Между гърлото и диафрагмата се образува бучене - само как, учените все още не знаят. Но можем да кажем, че таралежът е някъде вътре в котката.
Обяснението на Винсент беше прекъснато: Маришка се появи в двора на нов велосипед и децата, без да се сбогуват с Винсент, се втурнаха към нея: всички искаха да карат.