Снимка Светла памет ... ИВАН И МАЙКЪЛ ЦУБАМ
На входа на село Петухи, Алтайски край, има малък хълм. През зимата децата се спускат по планината, през лятото от този хълм се открива гледка към далечни разстояния - към степта, с редки брезови колчета, изорани под зърно, към пътя, водещ зад хоризонта. Възрастните хора казаха, че този хълм е специален. От него всичко се вижда - кога радост идва в селото, кога мъка. Казаха още, че в селото сам живеел дядо на име ГОРОДОВ. Беше поне на сто години. Казват много стар, толкова стар, че името му е забравено, само фамилията му е останала . Този дядо излезе на един хълм, подпря се на дълга, по-висока пръчка, и се загледа в далечината, само той можеше да види какво ще донесе вятърът. И вятърът веднъж донесе вестта за войната. И селяните от това село, както от цялата велика родина, отидоха да защитават своето отечество. Всички плачеха, от малки до стари, а дядо Городов стоеше на хълма, заедно с други, изпращайки четиримата си синове и четирите си внуци на фронта. В селото знаеха, че ако дядото заеме поста си на хълма и сложи ръка на челото си с козирка, ще има новини. Просто не знаеха дали да плачат или да се радват. Само дядо ми знаеше, но не каза на никого. Той просто стоеше и се взираше в далечината. Сива и дълга брада се развяваше на вятъра, риза надута с балон, сълзи течаха от очите му непрестанно, сякаш оплакваше загиналите. Войната вече беше свършила, някой се върна в селото като герой, някой на погребение, а дядо Городов излезе на хълма и наднича, наднича. Синовете и внуците му загинаха. Съпругите отправили запитване до Министерството на отбраната, но от там имало само писма, че мъжете им ги няма. На този хълм е погребан дядото. Шпил от бял камък нагроб и пръчка, забита наблизо в земята. На плочата са издълбани имената на всичките 9 полицаи, отдолу е надписът - Слава и вечна памет на защитниците на Отечеството! Говори се, че понякога, през нощта, когато звездите се разпръскват в тъмното небе, и луната дарява своите диаманти върху тревите, в нейното сияние може да се види висока фигура близо до паметника, с разпусната брада и длан, козирка прикрепена към челото.
(Той беше моят прадядо. Вечна му слава и памет) За съжаление сега това село не съществува, гробът е преместен, а някой отнесе белия камък.