Сънят и неговата роля в начина на живот на човека
Сънят играе важна роля в ежедневието. "Балсам за душата" го нарича У. Шекспир. А А. С. Пушкин провъзгласи: „Аз пея мечта, безценният дар на Морфей“. В светлината на съвременните представи сънят се разглежда като активна дейност на тялото, само организирана по различен начин от дневния живот.
Централната нервна система и цялото тяло получават най-пълна почивка през нощта, възстановяват работоспособността си, натрупват енергията, изразходвана през периода на бодърстване. И обратното, системното недоспиване и безсъние са опасни, защото причиняват изтощение на нервната система, намаляват ефективността, отслабват защитните сили на организма.
Установено е, че по време на сън циклично възникват две неравномерни състояния: бавен (ортодоксален) сън - без сънища, с редки вълни на електроенцефалограмата и бърз (парадоксален) - със сънища и техните преживявания, бързи движения на очните ябълки, потискане на мускулния тонус. По време на REM сън електроенцефалограмата прилича на тази през деня. Спящият по-голямата част от времето (75-80%) е зает от бавен сън, който многократно се прекъсва от състоянието на парадоксален сън. Твърди се, че бавният сън е резултат от дейността на мозъчната кора, докато бързият сън дължи произхода си на долната част на мозъчния ствол. И двете фази на нощната почивка са доказано жизненоважни.
В състояние на сън човек обработва и подрежда информацията, получена през деня. Тези данни, които не са необходими и може би са вредни, напускат съзнанието: това са смущаващи мисли, ненужни притеснения, спомени за конфликти, страх и т.н. „Най-добрият начин да се отървете от тежка тревожност или умствено объркване е да ги преспивате“, съветва основателяткибернетика Н. Винер. Наистина след сън мисълта винаги става по-ясна. Нищо чудно, че известната поговорка гласи: „Утрото е по-мъдро от вечерта“.
Следователно сънят е основната, незаменима форма на почивка и възстановяване. Осигуряването на здрав сън означава поддържане на здравето, повишаване на ефективността.