Социолингвистика PZ1
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА ЛИНГВИСТИКА В СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВИСТИКА
(Ново в лингвистиката. - Брой VII. Социолингвистика. - М., 1975. - С. 5-33
Социологическата характеристика на езиковите явления, изучаването на закономерностите във функционирането на езика, възникнали под влияние на социални условия, връзката между историята на езика и еволюцията на социалния процес продължават да бъдат централните проблеми на съветската лингвистика през 50-те и 60-те години. Но характерът и посоката на изследването се промениха. Ясно се признава погрешността на вулгарно-материалистичната концепция на Н. Я. Мар за пълния изоморфизъм на еволюционните процеси на езика и обществото. От друга страна, поради отчитането на системния характер на езика, настъпиха промени в методологията на лингвистичните изследвания.
От друга страна, на същото социално ниво, наред с диалектната диференциация, може да се наблюдава и обратната тенденция - стремежът към наддиалектни обобщени форми на речево общуване при сключване на междуплеменни споразумения, в речи на племенни събрания, при извършване на религиозни обреди, в писането на песни и др. [39].
ПРОИЗХОД НА СОЦИОЛИНГВИСТИКАТА В. И. Беликов, Л. П. Крисин Социолингвистика
за дълго време. Едно от първите записани наблюдения, свидетелство за
Vuyuschie за това, се отнася до началото на XVII век. Гонсало де Кореас, учител
професор в университета в Саламанка в Испания, доста ясно се отличава
лекции, които съществуват в провинциите, някои разновидности, свързани с
височина, положение и собственост на жителите на тези провинции: има език
селяни, обикновени хора, граждани, благородници и придворни,
учен-историк, старейшина, проповедник, жени, мъже и дори малки деца
тей“ [цитирано по: Степанов 1976:22]1.
Терминът "социолингвистика" е въведен в научно обръщение през 1952 г. от американеца
Г. Къри [Къри 1952]. Означава ли това, че науката за социалните
дали езиковото обуславяне възниква в началото на 50-те години? Не. Корените на ко-
Киолингвистиката е по-дълбока и трябва да ги търсите не на американска научна почва, а
на европейски и в частност на български.
започва да се провежда още в началото на този век във Франция, България и Чехия. други
отколкото в Съединените щати научните традиции са довели до ситуацията, в която изследването
комуникацията на езика със социалните институции, с еволюцията на обществото, никой
където не е било фундаментално отделено в тези страни от "чистата" лингвистика. "Така
как езикът е възможен само в човешкото общество“, пише И. А. Бодуен дьо
Кортни, - освен психическата страна винаги трябва да отбелязваме в него
индивидуална психология, но и социология” [Бодуен дьо Куртене 1963: 15].
Такива изключителни учени от първата половина на 20-ти век като I. A. Baudouin de
Кортеней, Е. Д. Поливанов, Л. П. Якубински, В. М. Жирмунски, Б. А. Ларин,
А. М. Селищев, Г. О. Винокур в България, Ф. Бруно, А. Мейе, П. Лафарг, М. Ко-
en във Франция, Ch. Bally и A. Seshee в Швейцария, J. Vandries в Белгия, B.
Gavranek, A. Mathesius в Чехословакия и други2, притежават редица идеи, без
каквито съвременната социолингвистика не би могла да съществува. Това, на-
например идеята, че всички средства на езика са разпределени в сферите на комуникация и
и чешки лингвисти); позиция, според която темповете на езиковата еволюция
понятията зависят от скоростта на развитие на обществото и като цяло езикът винаги изостава
нов); разпространение на методите, използвани при изследване на селските диалекти
Другарю, наизучаване на езика на града (Б. А. Ларин); обосновка на необходимостта
Поливанов); значението на изучаването на жаргон, жаргон и други некодифицирани
сфери на езика за разбиране на вътрешната структура на системата на нац
език (Б. А. Ларин, В. М. Жирмунски, Д. С. Лихачов) и др.
Американски изследователи в областта на социолингвистиката понякога
открийте на какво техните европейски предшественици вече са обърнали внимание
ki3. Въпреки това, честно казано, трябва да се каже, че за разлика от произведенията на първия
трета от 20-ти век, до голяма степен спекулативна, не базирана на повече
или по-малко обширен специфичен езиков материал (изключение е,
може би произведенията на А. М. Селишчев - виж например [Селищев 1928], но те
по-слаби от другите в теоретично и лингвистично отношение), в съвременния т.н.
социолингвистични изследвания, включително американски, ясно изразени
стремеж към съчетаване на задълбочена теоретична разработка и специфични
Характерна особеност на социолингвистиката през втората половина на 20 век е
преход от обща работа към експериментална проверка на предложеното
хипотези, математически проверено описание на конкретни факти. Що се отнася до мен-
мнението на един от представителите на американската социолингвистика Дж. Фишман,
се характеризира с характеристики като последователност, строг фокус върху събирането на данни,
количествен и статистически анализ на фактите, тясно преплитане на лингв
научни и социологически аспекти на изследването [Фишман 1971: 10].
В същото време преобладава синхронният аспект, анализът на връзките между елементите
ченгета на структурата на езика и елементи на структурата на обществото; в работите преди
от текущия период, спрежението беше по-често постулираноеволюцията на езика оттогава
развитието на обществото, т.е. тези произведения се характеризират с диахроничност
pect (за разликите между синхронната и диахронната социолингвистика вж
СОЦИОЛИГВИСТИКА МЕЖДУ ДРУГИ
В началото на нашата книга вече засегнахме връзката на социолингвистиката
тика и „чистата“ лингвистика, която изучава вътрешноструктурните отношения и
процеси в езика. Очевидно социолингвистиката не може да се разглежда само
като такова направление на изследване, което само допълва социалното
нален компонент в правилното лингвистично тълкуване на лингвистични
явления. В нашия учебник се опитахме да покажем колко социални
нални и структурни фактори в реалното функциониране на езика. От едно
от друга страна, взаимодействието на вътрешните модели на езиковото развитие
ями в механизмите на действие на тези закони. От друга страна, за някои
в някои области (например в граматиката) езиковата система е толкова самодостатъчна
на и вътрешно стабилен, който се оказва почти непроницаем за соц
в характеристика на вътрешноструктурните свойства на, да речем, български глагол или
ергативни конструкции на кавказките езици, социолингвистично описание
няма да се получи. Вътрешната структура на езика е обект на правилното лин-
гивистични изследвания. А социолингвистиката е насочена към функцията
разнообразие от комуникационни ситуации.
Социолингвистиката е в определени отношения с други езици.
съвети по лингвистика - като традиционни (например с диалектология,
фонетика) и нови (например с психолингвистиката, теорията на речта
Социолингвистите са заимствали много методи и техники от диалектолозите.
наблюдение на спонтанната реч на информаторите, начини за "говорене"
sednik, провокирайте го да използва необходимия на изследователя език
факти. Самият термин информатор е личност, реч и езиково самосъзнание.
vatel, - стигна до социолингвистиката, както и до други емпирични клонове
лингвистика от диалектология (в социологията информаторите се наричат респонденти)
вдлъбнатини, а в нашия текст също използвахме този термин).
Имайки предвид изучаването на "градските" езикови образувания - койне,
народен език, жаргон, Е. Д. Поливанов пише за необходимостта от създаване на a
социална диалектология (наред с традиционната диалектология, която
взети в селски диалекти). В пионерските трудове на Б. А. Ларин, който даде
тласък към изучаването на езика на града [Ларин 1928, 1931], много идеи идват от диалекта