Социология. Входящ изпитв RSPU

Дисциплина:ПолитологияВид работа:РефератТема: Социални науки. Приемен изпит в RSPU

Обществото като сложна динамична система:

Система (гръцки) - цяло, съставено от части, връзка, съвкупност от елементи, които се намират в отношения и връзки помежду си, които образуват определен

Обществото е многостранно понятие (филателисти, опазване на природата и др.); обществото в противовес на природата;

обществото е стабилна асоциация от хора, не механична, но имаща определена структура.

В обществото има различни подсистеми. Близките по посока подсистеми обикновено се наричат ​​сфери на човешкия живот:

Съществува тясна връзка между всички сфери на човешкия живот.

Обществените отношения - съвкупност от различни връзки, контакти, зависимости, които възникват между хората (отношения на собственост, власт и подчинение, отношения на права и свободи).

Обществото е сложна система, която обединява хората. Те са в тясно единство и взаимовръзка.

Науки, които изучават обществото:

История (Херодот, Тацит).

Философия (Конфуций, Платон, Сократ, Аристотел).

икономика (произхожда от Англия от Адам Смит и Дейвид

Науките за изготвяне на препоръки и съвети за управление на обществото и са в състояние да прогнозират политическо и икономическо развитие.

1.3. Развитие на възгледите за обществото:

Първоначално се развива на базата на митологичен мироглед.

Митовете се открояват:

Космогония (представи за произхода на космоса, Земята, небето и Слънцето).

Развитието на възгледите за обществото на древногръцките философи:

Платон и Аристотел се стремят да разберат същността на политиката и да определят най-добрите форми на управление. знаниеотносно политиката се определя като знание за най-висшето благо

човечеството и държавата.

/См. идеална държава според Платон /

Възгледите се променят през Средновековието под влияние на християнството. Учените смътно си представят природата на социалните отношения, причините за възхода и падението на държавите, връзката между

структурата на обществото и неговото развитие. Всичко беше обяснено от Божието провидение.

XVI век): връщане към възгледите на древните гърци и римляни.

XVII век: революция във възгледите за обществото (Хуго Гроций, който обосновава необходимостта от разрешаване на проблемите между народите с помощта на закона, който трябва да се основава на идеята

XVIII век: учените създават концепцията за обществен договор (Томас Хобс, Джон Лок, Жан-Жак Болгарсо). Те се опитаха да обяснят появата на държавата и съвременните форми

човешко състояние. Всички те обосноваха договорния характер на възникването на държавата-ва.

Естественото състояние според Лок се отличава с общо равенство, свобода на разпореждане с личността и имуществото си, но в естественото състояние няма механизми за разрешаване на спорове и

наказване на нарушителите. Държавата произтича от необходимостта да се защитят свободата и собствеността. Лок е първият, който обосновава идеята за разделение на властите.

Българин смята, че всички беди на човечеството са родени с появата на частната собственост, т.к. това доведе до икономическо неравенство. Общественият договор се оказа бутафория за

бедните. Икономическите неравенства са изострени от политическите неравенства. Българинът предлага истински обществен договор, в който народът е суверенният източник на власт.

XVI век възниква утопичният социализъм, първият му етап продължава до

Социализмът е всеобщото равенство на хората.

XVIII век започва нов етап в развитиетосоциалистически и комунистически идеи. Причината за появата им е несъвършенството и противоречивостта на капиталистическото общество,

противоречия между обществения характер на производството и частнокапиталистическата форма на присвояване (при обща заетост по-голямата част от печалбата отива на собствениците). Бедност

по-голямата част от населението и трудните условия на труд доведоха до появата и развитието на стачното движение, чиито представители бяха Сен-Симон, Чарлз Фурие, Робърт Оуен. Те

критикува капитализма, опитвайки се да оправдае неизбежността на настъпването на нова система. Така Сен-Симон разделя обществото на две групи: 1) Паразити (благородници, рентиери (кредитори), военни);

2) Работници (промишлени);

докато в обществото той запазва правото на частна собственост.

Шарл Фурие: обществото е асоциация, в която има безплатен труд, разпределение според труда, всеобщо равенство на половете.

Робърт Оуен: като богат човек, той се опита да възстанови обществото на нови принципи, но фалира.

XIX век започва да се развива марксизмът, чиито основатели са Карл Маркс и Фридрих Енгелс, които вярват, че е възможно да се създаде ново комунистическо общество

само чрез революция.

Преди това всички протести на работниците за техните права завършват с поражение (лудити (разрушители на машини), лионски тъкачи (1831 и 34), слезийски тъкачи (1844), чартистко движение

(изискване за всеобщо избирателно право)). Причината за пораженията е липсата на ясна организация и липсата на политическа партия като организация, която защитава интересите на работниците на

политическо ниво. Програмата и уставът на партията бяха инструктирани да пишат на Маркс и Енгелс, които създадоха манифеста на комунистическата партия, в койтообоснова необходимостта от събаряне

капитализма и установяването на комунизма. Доктрината през ХХ век е развита от Ленин, който защитава в марксизма учението за класовата борба, диктатурата на пролетариата и неизбежността на социалистическата

1.4. Общество и природа:

Човекът е част от природата, т.е. обществото, като част от природата, е неразривно свързано с нея.

Значението на "природа" се използва за обозначаване не само на природни, но и на създадени от човека условия за съществуване. По време на развитието на обществото идеите също са се променили

хора за природата и връзката на човека с природата:

Философите тълкуват природата като съвършен космос, т.е. обратното на хаоса. Човекът и природата действат като едно цяло.

С установяването на християнството природата се схваща като резултат от Божието творение. Природата заема по-ниско място от човека.

Природата е източник на радост. Възражда се древният идеал за хармония и съвършенство на природата, единството на човека с природата.

Природата е обект на човешки експерименти. Природата е инертна, човекът трябва да я завладее и подчини. Засилва се идеята, изразена от Бейкън: „Знанието е сила”. Природата става

обект на технологична експлоатация, то губи сакралния си характер, настъпва разкъсване на връзките между човека и природата. На съвременния етап има нужда от нов

мироглед, който съчетава най-добрите традиции на европейската и ориенталската култура. Необходимо е да се разбира природата като уникален интегрален организъм. Връзката с природата трябва да се гради с

1.6. Сфери на социалния живот и тяхната връзка:

1.7. Развитието на обществото, неговите източници и движещи сили:

Прогрес (движение напред, успех) – идеята, че обществото.