Икономиката и индустрията на Казанската губерния в края на 19-ти и началото на 20-ти век - История
2.1 Икономиката и индустрията на Казанската губерния в края на XIX - началото на XX век.
Икономическите промени в провинция Казан са тясно свързани с Петровите реформи от 18 век. През разглеждания период за Казан и провинцията като цяло настъпва период на икономически просперитет.
Втората половина на 18 век е повратна точка в развитието на индустрията и търговията сред татарите от казанските градски селища. През този период успешно се развиват индустрии като кумак, кожа и сапун. В Казанската губерния външноикономическите връзки бяха засилени във връзка с откриването на железопътната линия Москва-Нижни Новгород през 1862 г.
Със строителство през 70-80-те години. 19 век до центъра на България железницата от Царицин, Саратов и Самара отне пазарите на Долна и Средна Волга от Казан; с откриването на железопътните линии Самара-Уфа и Оренбург трансволжският пазар се отдалечи от Казан. Търговските отношения на търговците с Китай през Кяхта практически престанаха, търговията на казанци с Централна Азия и Персия беше значително намалена. Единственото нещо, което поддържаше търговската и промишлена дейност на Казан до 90-те години, беше устието на Кама. Всички товари, идващи от Сибир по Вятка, Белая, Чусовая и Кама, бяха изпратени в Казан. Но с изграждането на Транссибирската железница тази дейност почти замря. Казан в началото на XIX-XX век. се превръща в град, чието икономическо значение не надхвърля областния център и пристанището на Волга.
През целия период от развитието на Казанската губерния търговията заема едно от важните места в развитието на държавната икономика. Поради отличното местоположение на провинцията, активността на търговците в развитието на търговията, пазарите се оказаха наситени с висококачествени стоки, порадикоето не било изгодно за търговците да влагат спестяванията си в развитието на индустрията и развивали търговията.
Развиват се промишленостите, които доставяха стоки, традиционни за Казанската губерния, на българския и чуждестранния пазар: кожарство, сапун, свещ, манифактура, преработка на суровини и брашномелачна промишленост. Останалите стоки са доставени от занаятите. От 1870 г. в Казанската губерния занаятчиите са обединени в 7 работилници: хляб, сребро, шивач, обущарство, дърводелство, ковачество, пещ [14].
През територията на провинцията протичаха големи и малки реки, които в продължение на много векове служеха като транспортни пътища, а речният транспорт, дори и след изграждането на железопътната мрежа, остана по-евтин и по-удобен. По отношение на водния товарен транспорт по Волга Казан е на второ място след Нижни Новгород и Рибинск. През 1812 г. е създадено Камското параходно дружество, а през 1820 г. Волжското параходно дружество.
Важна роля в икономиката на региона играе конският транспорт. Казан стоеше на кръстопътя на сухопътни пътища. През града минава път, свързващ Москва, а от 1703 г. и Санкт Петербург с Урал и Сибир (Москва-Казан-Екатеринбург-Тюмен).
През втората половина на XVIIIв. в Казан броят на фабриките нараства бързо. Според началото на 90-те години. 18-ти век В Казан са регистрирани 87 „фабрики“: 30 фабрики за сапун, 39 фабрики за кожа и кози, 7 пивоварни и фабрики за малц, 9 принадлежат на различни индустрии [15].
Нуждата от местни продукти нараства по време на войната от 1812 г. и в периода на следвоенно икономическо възстановяване, когато външноикономическите (западния пазар) и вътрешните връзки с европейска България са прекъснати или отслабени. На регионалните, както и на местните пазари, както и на външния (източния пазар) започват да липсват много стоки.Установяването на отслабени връзки не се случи веднага, което предостави на местните предприемачи уникална възможност за развитие на производството.
През 1812 г. в Казан работят две манифактури за плат: Осокините и манифактурата, собственост на Ордена за обществена благотворителност.
На примера на развитието на леката промишленост може да се проследи динамиката на напредъка на развитието на промишлеността, изоставаща от други индустрии, по-специално в Казанска област. През втората половина на XIX век. С интензивното развитие на капитализма в разглеждания регион и в резултат на разрастването на връзките между града и селото фабричните тъкани проникват в селата. Разпространението на фабричните тъкани в бита на татарското селячество е улеснено и от доста развитата за това време текстилна промишленост в България, включително и тази на татарските производители. Притокът на текстилни продукти през този период също се увеличава поради ръста на търговията и паричните отношения, пазарните отношения. От Централна Азия, Китай и други страни бяха донесени тъкани, които се продаваха в градове, големи села - търговски центрове чрез постоянни магазини на панаири, ежедневни базари. Обхватът на тъканите се увеличи. Кадифе, сатен, тежки цветни вълнени и копринени тъкани, брокат, а от ориенталските тъкани - централноазиатски (adrәs, bikasab, скакалец, binares) доста интензивно проникват в средата на проспериращите, особено градските слоеве. В допълнение, груб калико, чинц, сарпинка, кумач, нанка и други тъкани до известна степен се разпространяват и сред средните слоеве на татарското селячество.
Дългогодишният теренен материал, различни писмени и други източници обаче ни убеждават, че процесът на замяна на домашно платно с фабрично в дрехите на селското население не е бил широко разпространен. Беше по-активно всела, разположени в близост до градове, в големи търговски центрове, както и в райони, свързани със занаятчийски и сезонни производства и др. Още през първите две десетилетия на 20в. домашните тъкани остават в масата на татарските аули, особено в периферията, основният ресурс за изработка на дрехи. Тук влиянието на фабричното производство върху домашното тъкане се усеща в нарастващото използване на готови памучни конци и химически (анилинови) багрила. Следователно, с нарастващи темпове, имаше промяна на дрехите от традиционните едноцветни платна, ушити от боядисана, многоцветна тъкан (пъстра) [16].
В допълнение към тях в града работеха кожени предприятия, производство на сапун и свещи.
През 80-те години. 19 век Казанската губерния с център в Казан е центърът на зърнопреработката в Поволжието. Само в столицата имало 5 големи мелници, 2 от които работели на парни машини[17].
Търговският и индустриален елит също доминираха в борсовия комитет на Казанската фондова борса. Стоковата борса е постоянен пазар на едро, където се продават масово произведени стоки с еднакво качество и селскостопански продукти. През 1882 г. оборотът на борсата възлиза на повече от 8 милиона рубли, разбира се, търговските сделки са сключвани и преди, но сега тя е поставена на редовна основа, търговците постепенно са свикнали с правилното цивилизовано водене на бизнеса.
През разглеждания период в Казанската губерния започва да се развива нов клон на промишлеността - петролната промишленост. Още през 17в. включват първото споменаване на наличието на петрол в провинция Казан. Въпреки това, едва в началото на ХХ век. търсенето на нефт се е увеличило толкова много, че проучването на нефт започва на високо научно ниво. Опитите за пробиване на кладенци за проучване на нефт от бакинския петрол Юзбашев и фирмата Нобел бяха неуспешни.През 1913 г. в Казан е организирана компанията Kazan Oilfields Ltd. с цел проучване на нефт в Сюкеево, но през 1914 г., поради избухването на Първата световна война, компанията прекратява дейността си, без да намери петрол. Негов основател е немският инженер-геолог и бизнесмен А.Ф. Френкел и група британски финансисти. И въпреки че не беше възможно да се идентифицират недрата на промишления петрол, въпреки това, основната основа беше създадена в познаването на геологията на нефта, проучването на нефт.