Социометрия 2
включва не само обективни, външно проявени отношения (макроструктура), но и субективни, емоционални отношения, често невидими външно (микроструктура). Целта на социометричната теория е да формулира законите на емоционалните отношения в групите.
Основи на теорията на Морено
- Социалният атом на обществото не е отделен индивид, а тяхното съвместно съществуване;
- Социологически закон: най-висшите форми на колективна организация се развиват от прости форми;
- Социодинамичен закон: В определени групи човешките привързаности са разпределени неравномерно.
Общата процедура за провеждане на социометрично изследване се състои от следните стъпки:
Дефиниране на цели и задачи, хипотези на изследването. Избор на обекти на изследване.
Разработване на социометрични критерии.
Социометричните критерии се формират под формата на въпроси, отговорите на които служат като основа за установяване на взаимоотношения в групата. Типове критерии:
формално/неформално - Формалните критерии са насочени към изучаване на взаимоотношенията в ръководната дейност на групата. Неформални - изучавайте неформалните взаимоотношения.
двойно/единично - Двойно - изучавайте връзката на партньорството. Неженен - изучавайте връзката на ръководството и подчинените.
прогностичен - ви позволява да измерите колко правилно картината на връзката се отразява в съзнанието на самия индивид.
силни (или значими)/слаби (незначителни) – Силните разкриват най-дълбоките, най-стабилни взаимоотношения, докато слабите (незначителни) засягат повърхностните взаимоотношения.
Изисквания за критерии
- Ограничено количество (3-4);
- логическа връзка помежду си;
- критериите трябва да представляват интерес;
- значението на критериите трябва да е ясно за субектите;
- критериите трябва да бъдат формулирани възможно най-конкретно, по-добре въз основа на реалната ситуация.
Избор на вида на процедурата за социометрично изследване.
Социометрията може да се извърши по два начина:
Непараметрична процедура.Когато се използва непараметричната процедура, субектите са помолени да отговарят на въпроси, без да се ограничава броят на изборите, т.е. всички освен себе си. Така според който и да е от предложените критерии може да бъде избран човек - основната константа на социометрията, където N е броят на хората в групата.
За непараметрична процедура константата е една и съща както за лицето, което прави избора, така и за лицето, което получава избора.
Предимства на непараметричната процедура:
- позволява ви да идентифицирате емоционалната експанзивност на всеки член на групата;
-при използването на този вид диригентска процедура се прави разрез на цялото разнообразие от връзки в груповата структура.
Недостатъци на непараметричната процедура:
- при ръчна обработка на резултатите от социометрията, измерванията са възможни само в малки групи (до 12 души);
- има голяма вероятност за получаване на случаен избор поради аморфната система на отношения на избиращия човек с другите или поради неверни отговори, за да се демонстрира нормална лоялност към другите и към експериментатора.
Параметрична процедура.Тази процедура е предназначена да намали вероятността от произволен избор. Същността на процедурата е да се ограничи броят на изборите на всеки от техните участници (обикновено, за групи от 22-25 участници, минималната стойност на "социометричното ограничение" трябва да бъде избрана вв рамките на 4-5 избора). Размерът на ограничението - d - се нарича социометрично ограничение или граница на избор. Чрез въвеждането на тази стойност могат да се стандартизират външните условия за избори в различни по големина групи. За да направите това, е необходимо да се определи стойността на d чрез същата вероятност за случаен избор за всички групи. Формулата за определяне на такава вероятност беше предложена по едно време от J. Moreno и E. Jennings:
Предимства на параметричната процедура:
-повишава достоверността на получените данни;
- Улеснява статистическата обработка;
-позволява да стандартизирате условията за избор в групи с различни размери;
В резултат на това става възможно да се сравняват взаимоотношенията в различни групи.
Недостатъци на непараметричната процедура:
- не разкрива цялото разнообразие от взаимоотношения в групата;
- социометричната структура на групата в резултат на този подход ще отразява само най-типичните, "подбрани" комуникации. Въвеждането на "социометрично ограничение" не позволява да се прецени емоционалната експанзивност на членовете на групата.
Разработване на социометрична карта или социометричен въпросник.
При провеждане на социометрия са възможни два варианта:
-Вариант I- Социометричното изследване е част от общото проучване. В този случай социометричните критерии могат да бъдат включени в общата система като отделен раздел. Трябва обаче да се има предвид, че субектите задължително трябва да подпишат въпросника си и когато избират хора, да напишат имената им.