СПЕЦИФИКА НА НАУЧНАТА МОТИВАЦИЯ НА МЛАДИ УЧИТЕЛИ ОТ РЕГИОНАЛНИ ВУЗИ ПО МАТЕРИАЛИ

Въведение

Изследователска цел

Една от тенденциите в развитието на българското висше образование през последните години е ограничаването на растежа и намаляването на преподавателския състав на университетите, намаляването на притока на млади кадри от завършилите следдипломна квалификация, което възпрепятства нормалното развитие на висшето образование [1].

Обща численост и възрастово разпределение на персонала

Ръководители на различни нива

Както се вижда от таблицата, регионът има значителен перспективен научен потенциал. Ефективността на неговото прилагане и развитие до голяма степен се определя от създаването на научна и мотивационна среда за младите преподаватели във висшите училища в региона.

Противоречията между изискванията за формиране на нова личност на младия учен-преподавател на университета и съществуващите проблеми в организационната и мотивационната сфера на научната и преподавателската дейност показват актуалността на проблема за мотивацията на труда на младите учени в условията на съвременното българско висше образование.

Успехът на адаптирането им в научната и професионалната дейност зависи от задоволяването на мотивите на младите учени за изследователска, когнитивна дейност като цяло.

Резултати от изследването

При анализа на отговорите на респондентите на въпросаза привлекателността на работата в конкретен университет не бяха открити значителни отклонения от структурата на професионалната мотивация като цяло. Първо място заема и интересът към самата работа – вариантът за отговор – „възможност за интересна творческа работа с учениците“ е избран от 41,6% от анкетираните учители. Всеки пети респондент (19,8%) отбелязва привлекателността на университета, в който работи, възможността да се занимава с наука, да публикува трудовете си. Престижът на университета заема едва трето място (17.3%) в ранга на факторите, които определят привлекателността на университета за респондентите.

Като цяло, в рамките на изследването, отношението на младите учени, университетските преподаватели към професионалната научна и образователна дейност се определя чрез идентифициране на приоритетните причини и мотиви за ангажиране с тяхната наука.Така на въпроса „Кое от следните ви задържа най-много в науката (посочете не повече от три причини)", са получени следните отговори: респондентите приписват приоритетните мотиви за предпочитане на този вид професионална дейност:

  1. Интерес към работата, професията - 71,2%, свободна работа - 39,0%, интересна среда, среда - 33,7%.
  2. Престижът на научната кариера - 22,9%, надеждите за подобряване на ситуацията в науката - 22,9%.
  3. Принадлежност към научна школа - 14,6%, чувство за "собствен екип" - 12,7%, възможност за допълнителни печалби отстрани - 12,2%, участие в международни контакти - 11,2%, навик, нежелание за преместване от едно място - 6,3%, трудности при промяна на сферата на дейност - 5,4%, добри доходи от научна дейност - 3,4%.

Степента на мотивация за научна дейност определя визията и осъзнаването на реалните перспективи на младите учени. В същото време по-малко от една трета от анкетираните изразиха увереност, че „ситуацията ще се подобри в отделните университети (федерални, изследователски)“ - 29,3% от анкетираните. Значителна част (26,9%) са убедени, че „нищо няма да се промени“. 23,1% - изразиха надежда, че "ще има подобрение на ситуацията в приоритетните области". И само 5,3% - посочиха възможността за "общо подобряване на ситуацията". В същото време 14,9% са крайно песимистични за бъдещите варианти за развитие на университетската наука в краткосрочен план: „най-вероятният й пълен упадък“ - 1,4%,„Ще има общо влошаване на ситуацията” - 13,5%.

Според резултатите от анкетно проучване беше възможно да се идентифициратположителни условия и фактори, които стимулират творческата, иновативна дейност на младите учители. Най-положителна оценка, с голяма преднина от останалите, получават фактори като провеждането на общобългарски конкурси, конференции за млади учени (46,5%) и федерални програми за подкрепа на талантлива младеж (42,1%).Високо е оценена и работата за създаване на благоприятни условия и стимулиране на научната дейност на българските научни фондации - 24,8% (всеки четвърти анкетиран).

Заключение

По този начин, за да се формира стабилна мотивация за изследователска дейност сред младите преподаватели и учени от университетите, е необходимо да се създадат определени условия, включително: = повишаване на престижа на университетската наука; = насърчаване на младежкото участие в изследователски дейности; = привличане на млади представители на университетската наука към протичащия процес на научна и иновационна дейност и изобретателско творчество; = участие на млади хора в научни проекти и разработки, насочени към решаване на актуални проблеми в различни области на науката, приоритетни както за университета и/или региона, така и за държавата като цяло.

Мотивацията за постижения, според получените резултати, е присъща на повечето млади учени и може да се превърне в стимул за преминаването им към група с по-висок статус. Въпреки това, настоящата липса на институционални условия за реализация на интелектуалния потенциал на младите хора в областта на науката и образованието, ясна научно-техническа политика в страната и регионите се отразява негативно не само на живота на младите хора, на успеха на техните научни, научни, педагогически ипрофесионална кариера, но и върху проблема с възпроизводството на кадровия потенциал на висшето образование, което забавя процеса на регионално и държавно научно-технологично развитие.

Статията е подготвена с подкрепата на грант № 12-03-00191а на Руската хуманитарна фондация.

Рецензенти:

Белоножко М. Л., доктор по социология. Науки, професор, професор в катедрата по маркетинг и общинска администрация на Цогу, Тюмен.

Ткачева Н. А., доктор по социология. Науки, доцент, професор в катедрата по маркетинг и регионални изследвания, TSAMEUP, Тюмен.