Спецификата на митологичното мислене – Студиопедия
Тема 2. ОТ МИТОЛОГИЯТА КЪМ ФИЛОСОФИЯТА
Възраждане на религията в съвременна България
В съвременна България има своеобразен религиозен ренесанс. Много са причините за това мащабно възраждане на религията в България. Струва ми се, че е необходимо да посочим поне някои от тях.
1. Постоянно потискана през годините на съветската власт, религията сега получи поле за своята дейност и сега наваксва пропуснатото. Това се отнася не само за православието, но и за всички вероизповедания на територията на България.
2. Марксистко-ленинската идеология, с всичките си недостатъци и идеологически тоталитаризъм, все още носи една единствена универсална идея за световното братство на народите, което обединява всички хора. С падането на марксизма-ленинизма българското общество се оказва безпринципно. Религията запълва получения идеологически вакуум.
3. Във всички смутни времена, когато настоящето беше мрачно и бъдещето изобщо не се виждаше, хората се отдалечиха от реалността или в религията, или в сатанизма. Мистиката постоянно побеждава човека. Не чувствайки твърда почва под краката си, той се втурва към крайности с надеждата, че някакви външни сили - Бог или Сатана - ще помогнат да се намери мир и стабилност в живота. И се съживяват вярванията на хората от първобитния свят, с помощта на които те се опитват да разберат живота и себе си в него. Съвременният човек също се втурва в тази стара, стара древност, напълно забравяйки всички постижения на своето време.
Заключение. Светът непрекъснато се променя, но променяйки се, той запазва основните си качества в продължение на векове. Човек, намирайки се в този свят, се променя с него, запазвайки човешката си същност. Точно както в далечни, далечни времена, той се опитваше да разбере света исебе си, да намери своето място в него, а съвременният човек е в постоянно търсене на отговори на въпросите, поставени от древните му предци. И когато не ги намира, не му остава нищо друго, освен да разчита на външна сила и да чака помощ от нея.
„Мит“ в превод от старогръцки означава „история“, „традиция“, „дума“. Съдържанието на митовете засяга произхода на света, боговете, тяхното съществуване, както и живота на древните герои. Съвкупността от митове, науката за тях се нарича митология.Митологиятакато съвкупност от митове -това е специфичен мироглед, възникнал в древността сред различни народи. Проследява представите на древните хора за явленията на природата и обществото, началото на научното познание, религиозни и морални представи, художествено-естетически чувства. В мита са преплетени фикция и вяра, знание и предразсъдъци, той не може да бъде сведен до нито един от посочените елементи. Това преплитане създава една от най-важните характеристики на митологичното мислене -синкретизъм,тоест сливане на различни идеи за света, в който хората живеят, и за силите, които управляват този свят. Понякога тези идеи са наивни, но всъщност те саспециална форма на отношение, изразена в мит. В същото време митът е и специалнавизияна феномените на природата и обществото.
Всички тези особености на митологичното мислене могат да бъдат проследени на примера на върховния гръцки бог Зевс. Той, като "баща на боговете и хората", контролира всички небесни явления и преди всичко гръмотевиците и светкавиците. Познава и смяната на сезоните. В същото време Зевс е олицетворение на тези явления, тяхното виждане и преживяване; той също е гръм и светкавица. Митологичният образ на Зевс не е просто "фантастичен" показ на някакъв природен или исторически феномен.събития: той етворениевъв въображението на хората и с помощта на тяхното въображение на друга реалност.
В този процес на създаване почти няма логично-рационални моменти. Разумното знание възниква много по-късно, на етапа на отделяне на философията и науката от митологията. Но тази раздяла стана постепенно и за дълъг период от време.
Но това не означава, че митът е примитивен и неизискващ. Както отбелязва френският етнограф К. Леви-Строс, "митологичното мислене се развива от осъзнаването на определени противоположности и се стреми към тяхното последващо преодоляване". Това означава, че митологичното мислене извършва същите операции като концептуалното мислене, с единствената разлика, че първото се извършва с помощта на сетивни образи, а второто - с помощта на абстракции. С други думи, митологичното мислене е точно толковадиалектическо, колкото и концептуалното мислене. Подобно на своите потомци, древните гърци овладяват света в противоположности: Хаос - Хармония, Ден - Нощ, Любов - Омраза, Океан - Земя и т.н. Но за разлика от науката и философията, митът се стреми не толкова да разпознае противоположностите, колкото да ги преодолее. И това преодоляване отива в участта на боговете или героите. Те играят ролята на общи понятия в митовете, в които противоположностите се събират. И така, боговете са едновременно страшни и красиви, те са безсмъртни, но за безсмъртието са принудени да ядат ябълки на младостта и т.н. Самите противоположности са конкретни, образни и често имат индивидуални черти, като например сторъки, ужасно изглеждащи великани.
Отличителна черта на мита етази идентификацияна образа и обекта, субективно и обективно, вътрешно и външно, част и цяло, идеята, че „всичко е във всичко“. С други думи, митът приписва на всяко нещо свойствата на други неща. Древните хора не са виждали голяма разлика междуприрода и човек или животно; той ги идентифицира. Освен това той дарява природата с черти и свойства на живо, разумно същество: емоции, преживявания, стремежи. Така в митовете срещамеантропоморфизъм(хуманизиране на природата). В резултат на това природните феномени стават оживени, чувствителни и активни. Митът е пълен с живот, фантазия, магия. Но за разлика от приказките, легендите, фолклора, магията в митовете има различна природа.
Митът не може да се нарече приказка, защото приказката е продукт на народното творчество, тя е съвсем съзнателно измислена с предварително определена цел и идея и както разказвачът, така и слушателят разбират приказната измислица и нейната условност.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: