Сравнителен метод при изследване на материали по телевизията, публикуван в
при изучаване на материали, посветени на телевизията,
през 1991 - 2000 г.Сред многобройните проблеми на съвременната журналистика в България, в началото на века все по-активно започва да се проучва едно такова все още ново за страната ни направление като медийната критика (медийна критика). Някои учени (например А. Короченски, С. Муратов, А. Федоров) възлагат своите надежди на тази област, както и на медийното образование. Те смятат, че медийната критика „е предназначена да анализира настоящите творчески, професионални, етични, правни, икономически и технологични аспекти на информационното производство в медиите“. Особено ако вземем предвид нейното ориентиращо влияние върху аудиторията, тази област на журналистиката може да участва в развитието на определени идеи в медийната аудитория (и в обществото като цяло) за различни аспекти от функционирането на медиите и др.
Проучваме следните вестници. Национални печатни медии: Аргументы и Факты, Известия, Комерсант, Комсомолская правда, Литературная газета, Московский комсомолец, Московские новости, Независимая газета, Болгарская газета и Труд. Републикански печатни медии (вестници на Република Татарстан): "Аргументи и факти - Регион", "Вечерен Казан", "Казанские ведомости", "Комсомолская правда - Татарстан", "Младеж на Татарстан", "Република Татарстан".
Когато изучаваме материали, използваме сравнителен метод.
Така само в две глави от нашата класификация отделяме 22 параграфа според броя на проблемите (подтеми, гледни точки) по проблема за дейността на местната телевизия като вид медия и средства за масово осведомяване.
Неутрална оценка. Оценката се счита за такава, ако материалите съдържат:
2. Наличие както на положителни, така и на отрицателни гледни точки по тематажурналистическо представяне.
Отрицателнаоценка считаме следното:
4. Авторът на произведението, посочвайки недостатъците на анализираното от него конкретно действие на телевизията, само ги заявява, изразява своите зрителски емоции. В същото време журналистът не се опитва да идентифицира и разбере причините, поради които в анализираното от него действие на телевизията се е случило точно така , а не иначе.
В допълнение към горните три вида оценки, ние се опитахме да разгледаме системата от публикации във федералните вестници за телевизията по темата за съдържащия се в тяхкритичен, професионален журналистически погледвърху телевизионните продукти."Критика" - "Обсъждане или анализ на нещо ..." (в случая - публикации в републиканската българоезична преса за телевизията) "... с цел оценка и установяване на недостатъци." Предлагаме следните критерии за избор на тази оценка:
3. Авторът на публикациите не само констатира установените недостатъци, но и се опитва да обясни случилото се, да разбере причините, в резултат на които се е появил обектът на критика;
И така, главата, която съдържа журналистически изказвания, несвързани с телевизионната критика, се състои от осем параграфа. Нека посочим характеристиките на всеки от тях, от които се ръководихме при подбора и включването на публикации в един или друг параграф.
Параграфът „Представяне-обявяване на телевизионни програми“ е формиран от материали, съдържащи следното:
1. По правило произведения, подготвени в информационните жанрове на журналистиката (бележка, интервю, репортаж);
2. Разказ за нов продукт от творческата дейност на конкретни телевизионни редакции;
Параграф "Изчезване на предавания от телевизията". Критерии за формиране:
2. Конкретен информационен повод - спиране на телевизионни (телевизионни) проекти(проект);
1. Материалите са подготвени както в информационен, така и в аналитичен жанр;
2. Тук ясно се откроява и информационен повод – продължаващи конфликти около конкретно(и) телевизионно(и) подразделение(я), които са(са) производители на даден телевизионен продукт;
Следващият параграф - "Мнения на журналистите за ситуацията в местната телевизия" - е формиран от нас според следните характерни черти, съдържащи се в журналистическите изказвания:
2. По правило в такива материали няма конкретна новина. Срещата с известни на публиката журналисти (не непременно телевизионни) се провежда след определени събития, така или иначе свързани с дейността на телевизията;
4. По правило липсата (или незначителното присъствие) на мнение за актуалната ситуация в телевизията сред служител на печатната медия (интервюиращ) е в противоречие с ясно изразената позиция на респондента.
1. Героите на такива материали са ръководителите както на телевизионни канали, така и на творчески студия (редактори);
2. Авторите на публикации се опитват да предадат средата, в която работи героят и която той подкрепя (не подкрепя);
Следващият абзац е наречен от нас „Преследване на телевизионни журналисти заради работата им“. Тя се основава на материали, които имат общо по следните критерии:
1. Наличие на информационен повод: като правило се отнася до определен натиск върху телевизионен журналист или творческа група (от страна на началници, както и на силови структури) в резултат на подготвен и излъчен определен информационен продукт;
По-нататък. Набор от критерии, според които е формиран параграф „Телевизия и политика“:
2. Тези отношения се обслужват чрез конфликта на страните. Авторът обикновенозаема негативна (критична) позиция по отношение на политическите структури, заемайки страната на телевизията.
Параграф "Създаване на кабелна телевизия като мрежа: настояще и бъдеще". Компоненти на материалите:
2. Тук се поставя проблемът с несъвършенството, износването на телевизионните приемно-предавателни центрове, които ретранслират програмите на централните телевизионни канали в регионите на страната ни;
3. Авторите на подобни публикации не остават безразлични към този проблем, а според нас с помощта на специални лексикални единици (например „бъдещето на информационните технологии в България“, „кабелната телевизия е често срещано явление в света“ и др.) се опитват да убедят аудиторията, че кабелната телевизия е пробивът на България в световното информационно общество. По този начин се формира положително обществено мнение в полза на появата и развитието на този тип телевизия в Руската федерация.
Това са критериите за подбор на публикации за телевизията, които формират един от разделите на нашата класификация, съдържащи материали, като правило, несвързани с анализа на телевизионни програми. Отбелязваме също, че в тази част имаше и произведения, в които в една или друга степен присъстваха оценки, преценки, мненияна самите телевизионни работнициотносно продуктите или дейността на този тип медии и медии. Нас обаче повече ни интересува проблемът за отношението на печатните медии (вестниците) към работата на родната телевизия. Опитваме се да идентифицираме оценките за работата на телевизията, дадени от представители на телевизионната аудитория (журналисти, политици, обикновени зрители, писали във вестника) в пресата.
Втората глава от нашата класификация е пряко свързана с оценката и анализа на определени телевизионни програми, както и с дейността на телевизията като вид медия и масмедия. Товае обединяващата тема на всичките 14 параграфа, от които се състои главата. Изглежда необходимо, подобно на първата глава, да се отделят компонентите на материалите, според които те са били причислени от нас към един или друг параграф.
Първата от тях е наречена от нас „Активна подкрепа от печатните медии на нови програми, породени от епохата на „перестройката“. В класифицираните тук публикации според нас могат да се разграничат следните общи текстови компоненти:
1. Говорим за програми, които са алтернатива на телевизионните продукти, създадени през годините на съветската власт: „12-ти етаж“, „Взгляд“, „Проектор за Перестройка“, „600 секунди“, „Музикален пръстен“, „Пето колело“, „Телекуриер“, „Преди и след полунощ“ и някои други;
3. Авторите на тези материали често дават думата на телевизионни журналисти или се ограничават с цитати;
4. По правило в такива произведения се използва методът за преразказ на съдържанието на определена програма, която наскоро е излъчена.
Следващият параграф е „По-нататъшни пътища за развитие на местната телевизия. Журналистически поглед” - образувахме от публикации, в чиито текстове според нас се срещаше следното:
1. В тези трудове трябва до известна степен да се обобщят някои резултати от дейността на телевизията като вид медия в цялата й история;
2. Да се поставят актуалните проблеми на съвременната телевизия;
По-нататък. „Информационно и софтуерно съдържание на телевизионно излъчване (телевизионни канали за мрежово излъчване)“. Тук сме включили журналистически изказвания в пресата, които имат общо по следните признаци:
1. Авторска рецензия на телевизионни програми за определен период от време (ден, седмица, десет дни, месец);
2. Наличие на определена позиция на журналист както общо във всички наблюдавани от него телевизионни предавания, така и в отделни от тях;
Параграф „Необходимостта от създаване на нова, алтернативна телевизия, базирана на обективна информация на аудиторията“:
1. Авторското обобщение на някои междинни резултати от развитието на телевизията като цяло и в частност на състоянието на продуктите от нейната дейност (програми);
2. Използване на писма, получени в редакцията от читатели на вестника – телевизионни зрители. По правило оценката за дейността на местната телевизия, съдържаща се в пощата, е отрицателна, което се отразява и на тона на материалите като цяло;
Параграф „Ниското художествено ниво на много телевизионни програми на съвременната телевизия в България”. Основните характеристики на материалите, съдържащи се в него:
1. Журналистите преглеждат програми за определен период от време;
3. Има подбор на детайли, които журналистът не е харесал при изграждането на конкретна програма, като акцентът, като правило, е върху ниското художествено ниво на конкретен информационен продукт;
В параграфа "Новини: критика или подкрепа?" включва произведения, посветени на състоянието на информационното направление по федералните канали на местната телевизия. Ако в предишния, повтаряме, ставаше дума за трансформацията на естетическата и възпитателната функция в съвременната българска телевизия, то тук се говори за състоянието на функцията за информиране на аудиторията:
1. Като правило повод за журналистически изяви в пресата са конкретни новинарски изявления на един или друг телевизионен канал;
2. В материалите преобладават негативни (критични) оценки;
„Липса на пряк контакт на телевизията с нейната аудитория“. Критерии за избор на материали от този параграф:
1. Претенциите на журналисти от печатни издания към телевизията се отнасят пряко до качеството на подготовката на телевизионните програми;
Параграф„Подкрепа за нови трансформации по телевизията. Вярата на журналистите в неговата промяна към по-добро. Композиционни характеристики на материалите:
1. При репортаж за конкретно телевизионно предаване в сюжет журналистите отбелязват достойнствата му както по отношение на изкуството, така и по отношение на професионалните журналистически стандарти;
2. Въз основа на това, като правило, се дава общ преглед на телевизионните програми, които са интересни, според журналистите от печатните медии;
„Увеличаване на дела на развлекателните програми по телевизията: за или против?“ Информационният поток отделихме в отделен параграф поради нарастването в средата на 90-те години. публикации в пресата по тази тема с различни гледни точки. Тонът на изказванията не остана постоянен.
В допълнение към различните оценки, в тези материали може да се отбележи наличието на преразказ на сюжетите на определена телевизионна игра. Освен това беше използван репортажният жанр: служители на печатни медии участваха в записа на такива програми, както като зрител, така и като пряк участник. Те се опитаха да предадат своите впечатления и емоции, преживени по време на снимките, атмосферата в студиото на читателите на страниците на своите вестници. Според нас това повдига завесата на секретността, която покриваше задкулисната подготовка на тези предавания за ефир.
В материалите, съставляващи параграфа „Увеличаване на чуждестранните излъчвания в ефира на местната телевизия. Феноменът на популярността им сред българската публика”, става дума предимно за чуждестранни сериали, чието излъчване по федералните канали започва в началото на 90-те години. В допълнение към историята за това как са заснети някои от тях, сред произведенията по тази тема има както мненията на зрителите за достойнствата на тези творчески продукти, така и разсъжденията на специалисти (политолози,политици, кинокритици, журналисти) за феномена на популярността на телевизионните сериали сред населението на България.
Освен това в този параграф сме подбрали журналистически изказвания в пресата, чиято тема беше чуждестранните програми като такива: програми, които се излъчват през седмицата на определена държава по нашата телевизия, както и чуждестранни игрални филми, закупени за излъчване в България.
Медийният мониторинг показва, че в средата на десетилетието (и особено след 1996 г.) броят на материалите, занимаващи се с рейтинги на телевизионни програми, се появява в пресата и започва постепенно да нараства. Според нас има нужда от групиране на такива произведения в отделен тематичен параграф. Нека го наречем: „Оценки: за и против“. Темата за телевизионната дейност тук се обсъжда от журналисти единствено от гледна точка на анализиране на популярността на даден телевизионен продукт сред аудиторията. Можем да отбележим и епизодичния обмен на мнения между телевизионни журналисти, телевизионни критици и социолози, който се разгръща на страниците на изследваните от нас вестници, относно целесъобразността (безполезността) на този тип класиране на програмите и въз основа на това формирането на концепцията и мрежата за излъчване на телевизионните канали.
Така изглежда, че с помощта на сравнителния метод на нашето изследване, в допълнение към систематизирането на публикациите за телевизията по тематични глави, ще можем да идентифицираме оценките, дадени от журналистите на печатните медии за дейността на телевизията. Чрез сумиране на всяка от оценките (поотделно положителна, неутрална, отрицателна, критична) можем с обикновено мнозинство да определим преобладаващата оценка за телевизионната дейност в печатните медии, които изследваме. По същия начин може да се разкрие и: каква е връзката между телевизията и политиката, отразена в материалите,посветен на телевизията.
Разглеждаме и телевизионната критика като част от литературната критика като цяло. В случая намираме за необходимо да разгледаме телевизионната критика в следните направления: обзорна, анонсираща, описателна, критика с политически оттенък, т. нар. „жълта” критика.
Освен това смятаме, че настоящото разпределение на публикациите за телевизията в нашата тематична класификация ще ни позволи да улесним процеса на идентифициране на функционалните и жанрови характеристики на изследваните публикации. изтегляне