Сравнително изследване – Студиопедия
Сравнителното изследване се състои в сравняване на характеристиките, идентифицирани в процеса на отделно изследване.
Когато сравнява характеристиките, експертът идентифицира съвпадение или установява разлика в характеристиките, които са дадени на тези характеристики в таблиците и разработките на тяхното отделно изследване. Първо се сравняват знаците на писмената реч, топографските знаци и специалните навици на писане, а след това общите и частните признаци на почерка.
Знаците на писмената реч се сравняват помежду си както по отношение на общи характеристики, така и по отношение на отделните й характеристики в последователността, в която са записани при отделно изследване.
Съпоставката започва с установяване на съвпадението или разликата между характеристиките, които характеризират стила на изложение, като внимателно се съпоставят характеристиките на начина на представяне и композицията на ръкописа.
При сравняване на лексикални характеристики експертът фиксира съвпадението в ръкописите на едни и същи думи и изрази или подобни лексикални характеристики, принадлежащи към една и съща класификационна група (например жаргонни думи, диалектизми, архаизми). Прави се най-задълбочено съпоставяне на граматичните характеристики. Всички грешки, изследвани поотделно в сравняваните ръкописи и записани в таблиците, подлежат на сравнение. Ако сравняваните ръкописи не съдържат едни и същи думи и изрази, тогава трябва да се сравняват еднотипни грешки в други думи (например пропускане на мек знак в глаголите, неправилно съгласуване на думите по род или падеж, грешки в пренасянето на думи и др.). Съвпадение или разлика се отбелязва, когато съществуващите грешки са стабилни, познати на писателя и не противоречат на други признаци на писмена реч.
Правилното решение на проблемасъвпадението или разликата в топографските характеристики и специалните навици на писане е възможно само при сравняване на текстове, които са достатъчно големи по обем и разнообразни по съдържание. Ако изследваният ръкопис е малък по обем и съдържа само някои характеристики, тогава фактът на съвпадение (разлика) може да се счита за установен само ако едни и същи характеристики са стабилни в образците на почерка.
Сравнението на общите характеристики на почерка започва със сравняване на ръкописи според степента на изработка. За тази цел последователно се сравняват темпото на писане и степента на координация на движенията при изпълнение на писмени знаци. Ако се установи разлика, тогава се посочва в какво се състои несъответствието на атрибута (например, разработката в документа, който се изследва, е по-ниска, отколкото в образците на ръкопис). След това се прави сравнение на общата форма и посоката на движение.
При сравняване на сложността на почерка се установява доколко сравняваните почерци се доближават по външния си вид до типичната (училищна) тетрадка и до каква степен показват опростени или сложни движения. Експертът трябва да сравни ръкописите както по броя на опростяванията или усложненията на движенията в почерка, така и по проявата им в същия тип писмени знаци и комбинации от тези знаци (например сложната структура на първите елементи на главните букви V, P, H и т.н., опростената конструкция на буквите X, T, K).
Наклонът на почерка се сравнява с преобладаването на писмените знаци в почерка, чиито оси са разположени под ъгъл спрямо линията на реда и могат да бъдат проследени от началото до края на ръкописните текстове. Важно е да сравнявате текстовете не само по вида на наклона (десен, ляв, без наклон), но и по степента и равномерността му. И така, почеркът с дясна ръка може да се различава в по-голям или по-малък ъгъл на наклон на осите на писмените знаци и в същото времетози ъгъл може да варира в определени граници при един и същи почерк.
При сравняване на ръкописи по размер и разпространение, в допълнение към визуалното сравнение, се препоръчва използването на прозрачни милиметрови линийки или графични пластмасови шаблони, които се прилагат последователно върху сравняваните текстове, като се отбелязва съвпадението или разликата във височината, ширината и разстоянието между написаните знаци. Ускорението се сравнява с броя на еднаквите знаци в думите, които се побират в сегмент с определена дължина.
Установяването на съответствие или разлика в кохерентността не е трудно, ако се изследва рязък или силно кохерентен почерк. Когато сравнявате почерка със средна кохерентност, най-целесъобразно е да сравнявате кохерентността в думи със същото име, състоящи се от достатъчен брой писмени знаци.
При сравняване на натиска се сравняват интензитетът и разположението на натиска в елементите на писмените знаци.
Сравнението на отделни характеристики на почерка се извършва както чрез развитие на почерка, така и чрез директно сравнение на характеристики в сравняваните ръкописи.
Първо, отделните писмени знаци се сравняват един с друг според всичките им опции, след това характеристиките, съдържащи се в тези опции. Честотата на поява на отделни варианти на писмени знаци задължително се сравнява, например в отделно изследване беше установено, че има три варианта на буквата d в изследвания ръкопис: с долен индекс, с горен индекс и с прав прекъснат долен индекс; първият вариант срещна десет, вторият - четири, третият - веднъж. В пробите от почерк първият се среща двадесет и пет пъти, вторият - девет пъти, третият вариант отсъства. Следователно може да се заключи, че само първите два варианта, които имат същчестотата на поява на чертата. Наличието в изследвания документ на вариант, който липсва в пробите, е разлика, чиято значимост трябва да бъде оценена допълнително. Съвпадението или разликата на конкретна характеристика в сравнение между разработките трябва да се провери чрез сравняването й в изследвания ръкопис и в пробите. Трябва да се помни, че във всеки случай на сравнение експертът по правило установява както съвпадащи, така и различни характеристики. Когато се класифицира даден признак като различен, е необходимо да се вземе предвид естествената вариация на почерка, т.е. дали разликата се обяснява, например, с различни условия за изпълнение на сравняваните ръкописи. Провежда се сравнително изследване от отделни графични характеристики към техните групи и след това към техния комплекс.
Знаците, които се вземат за сравнение, трябва задължително да са сравними помежду си, т.е. да са от един и същи вид по съдържание.
Резултатите от сравнението на характеристиките се записват в развитието на почерка под формата на конвенционални знаци: + (в случай на съвпадение) и - (в случай на разлика).
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: