Същността на глобалните проблеми
Произход и същност на глобалните проблеми
В края на 60-те години в съзнанието на учените, организирани като лична инициатива на А. Печеи в Римския клуб, започва да се появява заплаха за рода Хомо сапиенс, не по-малко ужасна от атомната. Това е свързано с естеството на започналата в света научно-техническа революция, която също заплашва да промени качествено цялата биосфера на Земята, правейки я непригодна за съществуване на човека.
Появила се през 18 век и бързо прогресираща през 19 век в ширина и дълбочина, „машинната цивилизация“ превръща през втората половина, но особено към края на 20 век, в „постиндустриална“ фаза целия начин на живот в развитите страни. Той неразумно разшири обхвата на човешките нужди, обогати цялото население с маса необходими и ненужни неща. Но също така „машинната цивилизация“ е прекъснала органичната връзка на човека с околната среда, причинила е и й причинява огромни щети, замърсявайки земята и реките, моретата и океаните, причинявайки опасни промени в климата на планетата, изтъняване на горните слоеве на атмосферата, отравяйки индустриалните зони с химически отпадъци и полетата с пестициди.
Но сред множеството институции, посветили се на анализа на глобалните проблеми, Римският клуб заема особено място. Именно на Римския клуб дължим самия термин „световни (глобални) проблеми” и обозначаването на основните характеристики на „световните трудности”. Такива характеристики включват повсеместност, значимост за бъдещето на цялото човечество и в същото време неразрешимост в отделни държави или региони.
Такъв глобалистки подход ясно се открива в концепциите за „постиндустриално общество“, „технологична ера“ на американските социолози Д. Бел, З. Бжежински, А. Тофлър и др.. Тези концепции се фокусират върху факта, чевсяка технологична революция води до дълбоки промени не само в производителните сили на обществото, но и в целия начин на живот на хората. Особеност на съвременната технологична революция, свързана с информационното общество, е, че тя създава принципно нови предпоставки за универсализиране и глобализация на човешките взаимодействия. Благодарение на широкото развитие на масмедиите и комуникациите, задълбочаването на разделението на труда и специализацията, човечеството се обединява в единна социокултурна цялост. Наличието на такова единство диктува своите изисквания към човечеството като цяло и към индивида.
Екологични, демографски, политически и др. Всички тези проблеми са важни за настоящето и бъдещето на човечеството. Конкретният анализ на всеки от тях е в компетенцията на специалните науки: социология, демография и др. Философите, от друга страна, се фокусират върху идеологически жизнени въпроси, разглеждат тези проблеми от гледна точка на възможностите и перспективите за оцеляване на човечеството. И в този аспект екологичният проблем излиза на преден план.
Какво е естеството на екологичния проблем? Най-общо казано, същността на екологичния проблем се крие в ясно разкритото и задълбочаващо се противоречие между производствената дейност на човечеството и устойчивостта на естествената му среда. Както отбеляза А. Печеи, основателят на международния изследователски център на Римския клуб, който изучава перспективите на човечеството пред лицето на съвременните глобални проблеми: „Истинският проблем на човешкия вид на този етап от неговата еволюция е, че той се оказа напълно културно неспособен да поддържа темпото и да се адаптира напълно към промените, които той сам въведе в този свят.“
Тези промениса плод на цялата културна и преобразуваща и преди всичко продуктивна човешка дейност. Изчисленията на учените показват, че техно-масата, произведена от човечеството за една година, е
В тази връзка проблемът с повсеместното разпространение в околната среда на индустрии и продукти, предимно радиация и токсични видове, става особено остър за хората. На всеки жител на Земята годишно се падат над 20 тона промишлени и други отпадъци. Повече от 200 милиона тона серни и азотни оксиди навлизат в атмосферата и милиони тонове въглероден диоксид се отделят в атмосферата. И това в обозримо бъдеще може да доведе до повишаване на температурата на атмосферата, а след това и повишаване на морското равнище и наводняване на значителни площи земя. В резултат на това стотици милиони хора са изложени на риск да станат „екологични бежанци“.
Глобалните проблеми на нашето време и най-вече рязкото изостряне на проблема с околната среда поставиха задачата пред човечеството да намери нови пътища за развитие, преструктурирайки отношенията си с околната среда.
От всички глобални проблеми проблемът за войната и мира доскоро изглеждаше най-горещият проблем на нашето време. Според някои оценки през последните 55 века е имало 14,5 хиляди войни, в които са загинали 3,6 милиарда души. За повече от 50 следвоенни години в света се състояха 250 войни, в тях участваха 90 държави, чиито общи загуби надхвърлиха 35 милиона души. Това показва, че световната общност все още не е узряла за пълно предотвратяване на войни, въпреки че обективните условия настоятелно изискват такава зрялост. Но усилията на народите и държавите трябва да бъдат насочени преди всичко към преодоляване на причините, които пораждат войните. За да направите това, е необходимо да се ограничи и след това да се спре надпреварата във въоръжаването - един видрак на човечеството. Милитаризацията се превърна в непосилно бреме за всички държави, тъй като ги лишава от необходимите ресурси за преодоляване на изостаналостта и бедността.
Проблемът за разоръжаването и прекратяването на войните не е нов. Тя отдавна вълнува мислители и хуманисти от различни страни. Обсъжда се официално за първи път на Хагските мирни конференции от 1899 и 1907 г., на много конгреси на Втория интернационал и в Обществото на нациите (създадено през 1919 г.). В съвременни условия в ООН (създадена през 1945 г.), на множество международни регионални публични конференции. В началото на 80-те и 90-те години бяха постигнати определени резултати в областта на практическото разоръжаване, както се вижда от Съветско-американския договор за премахване на ракетите с по-малък и среден обсег на действие (Вашингтон 1987 г.), Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (Париж 1990 г.), решението на Международната конференция по химическите оръжия (Париж 1989 г.), Договорът между България и САЩ за СТАРТ-2 за по-нататъшно съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения (Москва 1993 г.).
Разоръжаването е спешна необходимост, но не е еднократен акт, а труден и продължителен процес, при който не важи изискването всичко или нищо. Решаването на този проблем трябва да се посвети на нарастващите усилия на народите и държавите.