Станаха известни причините за смъртта на Лимана в Черно море

Български кораб, специализиран в електронното разузнаване, вече лежи в турски води на дълбочина 80 метра

От Министерството на отбраната отбелязаха, че решението е взето поради неблагоприятни метеорологични условия. „В момента всички членове на екипажа на кораба са на борда на самолета и скоро ще бъдат доставени в базата на Черноморския флот“, се казва в съобщението.

Отвор към десния борд

Причината за смъртта на българския военен кораб според медиите е сблъсък със скотовоза Йозарсиф-Н. Корабите не успяха да се разпръснат в морето в 11:44 (според други източници - в 11:53) московско време; в резултат на сблъсъка Liman получава дупка под водолинията от десния борд и потъва.

„Причината за катастрофата на българския кораб по предварителни данни може да са лоши метеорологични условия, мъгла“, каза пред репортери Сергей Лосев, пресаташе на Генералното консулство на България в Истанбул.

Информацията за втория кораб, участвал в сблъсъка, първоначално беше много ограничена. Управлението на информацията на Министерството на отбраната на България обозначава кораба като "Ашот-7". В този си вид името му влезе в новините на повечето български медии.

Малко по-късно турската брегова охрана уточни, че "Лиман" е таранил "кораб с непроизносимо име".

Според регистрите журналистите бързо установиха, че водоизместимостта на Yozarsif-H е с тонаж 2103 тона. Корабът е построен през 1977 г. в Хамбург, като впоследствие многократно сменя собственици и имена. В момента превозвачът на едър рогат добитък плава под знамето на щата Того, оперирайки от името на ливанската животновъдна компания Hammami Livestock. Предната вечер Йозарсиф-Х си тръгнарумънско пристанище Мидия и се отправи към йорданското пристанище Акаб.

Според турските власти по време на сблъсъка камионът за добитък не е получил видими щети.

Лиман: от хидрограф до разузнавачи

Загиналият в резултат на инцидента „Лиман“ е от класа на средните разузнавателни кораби. Построен е през 1970 г. в корабостроителницата на полския град Гданск и е проектиран като граждански хидрографски кораб от проект 861. С водоизместимост от 1600 тона, Liman е способен да развива скорост до 17 възела.

Полската корабостроителница построи такива кораби в серии. На вода са пуснати общо 29 кораба от този тип. В същото време само девет от тях трябваше да станат скаути; сред тези "късметлии" не беше включен "Лиман".

Първите години след пускането на вода корабът е използван по предназначение в Балтийско море. През 1974 г. корабът е прехвърлен в Черно море, а през 1989 г. е преоборудван в разузнавателен. Включен е в състава на 519-ти отделен дивизион разузнавателни кораби на Черноморския флот, базиран в Севастопол. Заедно с "Лиман" в Южния залив бяха разположени корабите от същия тип "Екватор" и "Килдин", както и разузнавателният 864 от проекта Азов.

След превъоръжаването "Лиман" получи възможност, подобно на колегите си от дивизиона, да наблюдава корабите и формированията на потенциален противник, да наблюдава преговорите и използването на високотехнологични оръжия.

Експертите отбелязват, че разузнавателните кораби по правило получават не стандартен, а специализиран комплект разузнавателно оборудване. Известно е, че на Лиман са монтирани хидроакустичната система "Бронза", радиолокационната система "Дон", системите за радиоразузнаване "Ротор-Н", "Вахта-М", "Вахта-10" и "Вахта-12". За защита срещу въздушно нападение екипажът получи преносимзенитно-ракетен комплекс "Игла".

Така, отбелязват наблюдатели, корабът бил буквално натъпкан със секретно електронно оборудване. На мястото на корабокрушението дълбочината на морето е 85-95 метра, което означава, че чуждестранните експерти няма да изпитат големи проблеми при опит за изземване на секретни устройства и документация.

Ако "Лиман" потъне малко на север, тогава тайните на българското радиоелектронно разузнаване биха стигнали до 500-1000 метра дълбочина, което би могло да се превърне в сигурна гаранция за неприкосновеността на военноморските тайни. Сега корабът лежи на работната дълбочина на добре обучени водолази и дори в оживен корабен район, където никой няма да позволи на българските военни да карат неканени гости с дълбочинни бомби.