Стартира процесът на сближаване на интеграционния процес на страните от Централна Азия
В Централна Азия, традиционно разделен регион, изглежда има тенденция към сближаване. След смяната на властта в Узбекистан официален Ташкент ясно дава сигнал на света и на първо място на своите съседи в региона за готовността си да промени външнополитическата си стратегия. В същото време Таджикистан се сближава с Казахстан и Киргизстан, проучвайки възможността за присъединяване към Евразийския икономически съюз. Както и преди, само Туркменистан стои отделно. Но това не засяга фундаментално процеса на зараждаща се интеграция на Централна Азия. Сближаването дори на четири държави може да сложи край на много проблеми в региона и да го превърне в мощен играч на международната арена.
Съвсем наскоро попитайте някого: какво е общото между държавите от Централна Азия? Отговорът с голяма степен на вероятност би бил нещо подобно: култура, наследство, минало. Минало. Но не истински. Необходимостта от интеграция на Централна Азия, изглежда, е продиктувана от самата география. Въпреки това доскоро регионът се смяташе за един от най-фрагментираните в света и в относително отношение най-слабо интегрираният. Всички опити за обединение, а Казахстан многократно ги правеше след разпадането на Съветския съюз, не бяха увенчани с успех. Всъщност затова американският политолог Збигнев Бжежински в книгата си „Голямата шахматна дъска“ нарече Централна Азия част от „Евразийските Балкани“, а някои експерти дори предложиха да се изключи концепцията за регион за тази група и да се прегрупират страните по друг начин.
Честно казано, трябва да се признае, че наистина има много причини за разпокъсаността на централноазиатските държави: нерешени проблеми с използването на водата, междуетнически конфликти, териториалниспорове, ситуацията с предаването на властта и накрая елементарно - скрито съперничество. Но това са все вътрешни регионални спорове и противоречия, които при желание могат да бъдат разрешени от самите участници. Няма значителни външни причини за разногласия между централноазиатските държави.
Тоест въпросът за интеграцията се определя само от политическата воля на лидерите на държавите. Доскоро го демонстрираше само президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев. Но без подходящата подкрепа на колегите в региона не беше възможно да се реализират напълно неговите инициативи. Следователно Централноазиатският съюз, Централноазиатската икономическа общност и накрая Организацията за централноазиатско сътрудничество, които някога изглеждаха обещаващи, днес са само част от историята. Последната от тези асоциации беше ликвидирана през 2005 г. и нейните структури станаха част от ЕврАзЕС, сега ЕАЕС, организация, в която централноазиатските републики не играят ключова роля. Оттогава страните от региона всъщност не са правили никакви опити да се сближат, като всяка избира своя външнополитически вектор и стратегия за развитие, като по този начин не само изостря противоречията, но и създава нови заплахи.
Става въпрос преди всичко за заплахи за сигурността. Централна Азия е заобиколена от три проблемни зони, които вече са обхванати от конфликт или заплашват всеки момент да се превърнат в такава. Става дума за Северен Кавказ, Синцзян-Уйгурския автономен район на Китай и, разбира се, Афганистан. Последното е най-опасно. Спектърът на рисковете е най-разнообразен: от експанзията на религиозния фундаментализъм, тероризма и неконтролираната миграция до трафика на наркотици и незаконната търговия с наркотици и оръжия. Неспособността, а понякога дори и нежеланието на страните от Централна Азия да постигнат съгласие относно меркитеСъвместната борба срещу тези заплахи само увеличава техния мащаб.
Междувременно разпадането лишава региона и от значителна част от икономическите бонуси, които би могъл да получи от географското си положение. Централна Азия се намира на кръстопътя на ключовите транспортни коридори на Евразия. Като премахнат граничните ограничения и по този начин намалят разходите и времето за пътуване за транзитни товари, централноазиатските държави биха могли да направят сухопътния маршрут през континента по-конкурентоспособен от морския.
Освен това не трябва да забравяме, че регионът е богат на природни ресурси и водоснабден. Проблемът с неравномерното разпределение и на двете потенциално може да бъде решен, отново при продуктивно сътрудничество. Важното е, че Централна Азия е не просто богата на ресурси, но, може да се каже, самодостатъчна по отношение на тяхната наличност и възможности за самостоятелно развитие. Тоест страните от региона в бъдеще биха могли да осигурят пълната си ресурсна независимост от държави, които не са членки на този регион.
Според скромни оценки на експерти от Програмата за развитие на ООН, ефективното сътрудничество между страните от Централна Азия може поне да удвои регионалния БВП за 10 години. Пример в този смисъл за страните от региона могат да бъдат държавите от Централна и Източна Европа: Австрия, Чехия, Унгария и Словакия, също притиснати от суша и без излаз на море, но успели да извлекат максимума от географското си положение благодарение на участието си в най-голямото интеграционно обединение в света досега – в Европейския съюз.
Кой знае, може би очертаващата се тенденция към сближаване между Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан също е началото на голям процес на интеграция вече в евразийското пространство, ядротокоято ще се превърне в нова обединена Централна Азия.
Следвайте нашите новини във Facebook , Twitter иTelegram