Статии за лов

Известната поговорка „Доброто за българина е смърт за германеца” не е родена от нулата. Следователно, за да пренесем „напредналия немски опит“ в нашите условия, ще е необходимо да вземем дисциплината, присъща на германците, спазването на закона, уважението към властта и много други национални черти, които в никакъв случай не са характерни за нашите сънародници. Иначе поредният опит да се направи нещо по модела на "развитите" страни ще завърши с добре познатия резултат: "Искахме най-доброто, стана както винаги".

Да започнем с въпроса: кой ще се яви на такъв изпит?

Обществените организации, които в близкото минало поне по някакъв начин имитираха приемането на тест за минималния ловен минимум и безопасното боравене с оръжия, в съответствие с най-новите нормативни правни актове, са напълно отстранени от процедурата за издаване на билети за лов.

„Упълномощените органи“ на регионите, които сега се занимават с екстрадиция, със съществуващия персонал, финансиране и материална подкрепа просто не могат да се справят с тази задача. Както и тази година не всички се справят с издаването на нови билети за лов. Но явяването на изпити е по-трудна задача и от организационна, и от финансова гледна точка. Освен това не всички служители на тези органи притежават съответната квалификация и професионализъм, за да положат такива изпити на подходящо ниво. Тези, които са наистина професионалисти, имат достатъчно работа и без изпити.

Същото може да се каже и за организацията на обучението за начинаещи ловци. Ако по-рано в тази област, въпреки че беше лошо, но все пак се правеше нещо от обществени организации, сега няма кой да направи това, никъде и нищо. Разбира се, можете да направите обучението платено и тогава без съмнение ще има желаещи със съответните способности и, разбира се, сподходящи връзки в "упълномощените органи", готови да водят това дело. Но ще има ли полза от това? И дали такова обучение няма да се превърне в печеливш бизнес за продажба на сертификати или удостоверения за завършен курс на обучение и успешно полагане на изпити или тестове?

Съгласете се, трудно е да си представите онези господа, които стрелят по всички живи същества от джипове, моторни шейни и дори от хеликоптери, смирено седнали на бюрата си и изучавайки латинските имена на дивечови животни или основите на управлението на лова. Както обаче е трудно да си представим в същата ситуация прост български селянин, който работи здраво от сутрин до здрач и живее от заплата до заплата и затова ходенето на вечерно или неделно (и дори платено!) ловно училище някак не му е по силите.

Разбира се, такива школи или курсове биха били полезни за обучение на млади ловци. Но на първо място, ловният билет обикновено се получава още в зряла възраст, и второ, далеч не е сигурно, че сред нашата съвременна младеж ще има достатъчно хора, които искат да посещават такива училища, за да оправдаят съществуването си.

Друг важен въпрос: какви са минималните знания, необходими за получаване на билет за лов? Към днешна дата има огромен брой различни издания на минимума за лов, като се започне с книги и брошури, които по-скоро напомнят на енциклопедия на ловеца и завършват с примитивна бележка за безопасността на лова.

Изглежда безспорно е, че всеки ловец трябва да познава поне правилата за лов в България и региона си и мерките за безопасност при боравене с оръжие. Но има ли нужда от сериозно изучаване на същите правила за лов и още повече от полагане на изпит за знанията им, ако те се променят със завидна постоянство дори на федерално ниво икардинално! Между другото, и днес българските ловци очакват да влезе в сила поредната версия на правилата за лов, вече одобрени от Министерството на природните ресурси България.

Не всичко е толкова просто с изискванията за безопасност при работа с оръжия. В края на краищата тези изисквания по никакъв начин не се ограничават до обикновени забрани, като „стрелба по неясно видима цел“ или „по шумолене“. Те също така включват познаване на основите на вътрешната и външната балистика, дизайна на оръжия и боеприпаси, процедурата за организиране и провеждане на лов (особено колективен) и много други въпроси, без изучаване на които няма смисъл да се говори за безопасност по време на лов. Освен това някои от тях изискват не само теоретична, но и практическа подготовка. Как, например, един начинаещ ловец ще изучава устройството на пистолет, който само мечтае да купи? Ако на конкретна проба, тогава къде да я взема? Ако снимките в книгата, тогава кой се нуждае от такова "практическо" обучение?

Освен това, във връзка със затягането на законодателството в областта на трафика на оръжие, от няколко години се говори за възможността за въвеждане на система за обучение и изпити на всички собственици на оръжие, контролирани от лицензионните и разрешителни отдели на МВР (по образ и подобие на действащите в момента много скъпи учебни центрове за обучение на частни детективи и охранители.) Разбира се, това едва ли ще се отрази на качеството на обучението на оръжията. pon собственици, но със сигурност ще увеличи паричните постъпления в хазната. Освен това изпитът за право на притежаване на оръжие (между другото, също не е безплатен), наречен „периодична проверка“, ще трябва да се полага отново на всеки пет години. Така че най-вероятно в близко бъдеще подобна перспектива очаква ловците. Но в този случай въвеждането на изпит по безопасност при боравене с оръжие при получаване на ловен билет ще станеобщо взето безсмислени.

Но коренът на самата болест на българския лов, за която пише Е. Волков, е заровен в непознаването на ловния минимум? Може ли един задължителен изпит да превърне дивак с пушка в истински ловец? Не бих искал да говоря за политика, но в страна, в която рублата се превърна не само в материален, но и в морален еквивалент, не трябва да се очакват такива чудодейни прераждания!

И по-нататък. Въвеждането на такива предложения за "рационализация" е необходимо внимателно да се обмислят техните последствия. Все пак часът не е четен – „гласът на народа“ ще бъде чут от властта. А това, което получаваме у нас „по многобройните искания на трудещите се“, е вече известно. Едва напоследък "молихме" за "опростяване на процедурата за технически преглед на превозни средства", и риболовна "рибна карта"! Ето сега спешно искат изпит за МРЗ. Но може би спрете да стъпвате на същото гребло?