Есе на тема Характеристики на детските страхове
Студентка 3-та година
1. Какво е страх
2. Причини за страх
4. Разкриване на страхове
5. Преодоляване на страховете
Децата са склонни да се страхуват от нещо. Все пак, защото са заобиколени от толкова голям свят, непознат и непознат. Понякога детето се плаши от това, което на възрастен изглежда като пълна дреболия. Но в никакъв случай не трябва да показвате на детето си, че не мислите сериозно за неговия страх. Детският страх не може да бъде осмиван, но трябва да се бори с него. Именно в този случай ще се установи взаимно доверие между вас и бебето.
Понякога трябва да видите деца (а понякога и възрастни), страдащи от заекване, тикове, нощно и дневно напикаване, главоболие, лоши навици, както и агресивност, повишена тревожност и възбудимост, с различни соматични симптоми. Какво стои в основата на всички тези на пръв поглед разнообразни заболявания. Защо продължителното лечение понякога не дава 100% резултат? Всички тези болести са само последствия, като короната на разпространено дърво, а коренът е един - страхът, заложен в ранна детска възраст. Той гризе човек отвътре, от подсъзнанието, което прави невъзможно да се наслаждава на живота.
1. Какво е страх
страх. Какво е? На първично, биологично ниво страхът се характеризира с отделяне на голямо количество адреналин в кръвта, което предизвиква хормонален взрив в човешкото тяло. На вторично, психологическо ниво, това е страхът от ситуации (предмети, хора, събития), които водят до освобождаване на този хормон.
Страхът е обикновено, на пръв поглед, чувство, което изпитваме няколко пъти на ден, характеризиращо се с пристрастяване. Веднъж, в детството, преживял биологиченреакция на страх, ще я изпитваме постоянно в подобни ситуации.
Не е тайна, че всички ние - възрастните - се страхуваме от нещо: инфлация, катастрофи, кризи и катаклизми. Има дори мода да говорите за страховете си: за войната или за грипната епидемия. Говорим за това на работа, в транспорта и у дома, понякога забравяйки, че до нас има беззащитни същества - нашите деца, които приемат случващото се много по-сериозно, отколкото предполагаме.
Всеки учител и класен ръководител може да си спомни и разкаже за учениците, които слагат любимата си играчка в куфарчето си, които се страхуват да плуват, които се вълнуват по време на ваксинации, които потръпват от неочакван звук. Детето често навява страх в себе си, за да угоди на родители и учители или да не ги плаши с преживяванията си и в резултат на това получаваме човек, дълбоко засегнат от невроза.
Както знаете, новороденото бебе не се страхува от нищо, то смело пълзи до ръба на креватчето, стреми се да хване остра вилица или да удари ръба на креватчето. Но сега той расте, започва да научава за света около себе си и ние, възрастните, го ръководим в това и не само физическото му състояние, но и психическото здраве зависи от това колко компетентни са нашите думи и поведение. Трябва да се помни, че с невнимателни думи, прекомерна защита или неразумни заплахи можем да коригираме собствените си страхове или повишена тревожност у детето.
Ние сами учим децата си да се страхуват и когато разберем, че е дошла болест (последствията от нея могат да бъдат лошо академично представяне, разстройство в личния живот, липса на работа и приятели), се опитваме да върнем всичко назад. Но това може да бъде трудно. Програмата, заложена в детството, работи строго. Неизживените страхове се натрупват като снежна топка, растат и се преместватсъзнателно в несъзнавано, действайки на ниво рефлекс.
Не е лесно да се намери човек, който никога не е изпитвал чувство на страх. Безпокойството, безпокойството, страхът са същите емоционални интегрални прояви на нашия психичен живот като радост, възхищение, гняв, изненада, тъга. Но с прекомерна чувствителност към страхове, зависимост от тях, поведението на човек се променя до „емоционална парализа“. Постоянните страхове са страхове, с които нито дете, нито възрастен могат да се справят, което води до появата на нежелани черти на характера. Страховете на децата, ако ги лекувате правилно, разбирате причините за появата им, най-често изчезват без следа. Ако те са болезнено заострени или продължават дълго време, това е знак за проблеми, говори за физическа и нервна слабост на детето, неправилно поведение на родителите, конфликтни отношения в семейството. За да повлияят на детето, да му помогнат да се отърве от страховете, родителите също трябва да знаят какво е страхът, каква функция изпълнява, как възниква и се развива, от какво децата се страхуват най-много и защо.
Много по-чести савнушените детскистрахове. Техният източник са възрастните около детето (родители, баби, възпитатели на детски институции), които неволно заразяват детето със страх, фактът, че са прекалено упорити, подчертано емоционално показват наличието на опасност.
В резултат на това детето възприема само втората част от фрази като: „Не ходи - ще паднеш“, „Не го вземай - ще се изгориш“, „Не го гали - ще ухапеш“. За детето още не е ясно с какво го заплашва всичко това, но то вече разпознава алармения сигнал и естествено има реакция на страх. Страхът се вкорени и се разпространи в началните ситуации.
Сред външнитевключват и страховете, които възникват при прекалено тревожните родители. Говоренето пред дете за смърт, болести, пожари, убийства засяга неговата психика, осакатява я. Всичко това дава основание да се говори за условнорефлекторната природа на страха, дори ако детето се уплаши (потръпне) при внезапно почукване или шум, т.к. последното веднъж беше придружено от изключително неприятно преживяване. Такава комбинация се запечата в паметта под формата на определена емоционална следа и сега неволно се свързва с всяко внезапно звуково въздействие.