Статия Проблеми със счетоводството и дефинирането на вградени деривати ( - Дан
Въпроси относно UTII
Въпроси относно данъците
Въпроси относно ДДС
Въпроси относно USN
Въпроси относно данъците
Въпроси относно ДДС
Въпроси относно USN
Публикации от счетоводни издания 2006г
Въпроси от счетоводители - Отговори от финансови специалисти 2006 г
Публикации от счетоводни издания
Публикации по темата за таксите за UTII
Публикации за такси
Публикации на тема данъци
Публикации по ДДС
Публикации в USN
Въпроси на счетоводители - Отговори на специалисти
Въпроси относно UTII
Въпроси относно таксите
Въпроси относно данъците
Въпроси относно ДДС
Въпроси относно USN
Статия: Вградени деривативни финансови инструменти: проблеми на счетоводството и дефиниране ("Данъчно счетоводство за счетоводител", 2007, N 2)
"Данъчно счетоводство за счетоводител", 2007 г., N 2
ВГРАДЕНИ ДЕРИВАТИВНИ ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ:
ПРОБЛЕМИ НА СЧЕТОВОДСТВОТО И ДЕФИНИЦИИ
Законни вградени деривати
Както следва от сравнението на двата регламента, българската дефиниция се различава от дадената в МСФО. българската страна разбира деривативен финансов инструмент като условие на договор, докато МСФО означава самия деривативен инструмент. Този подход е от фундаментално значение от гледна точка на счетоводството и данъчното облагане.
С други думи, Банката на България не класифицира "суап" като деривативен финансов инструмент. МСФО-39 включва вградени деривативи:
- опция за конвертиране на собствен капитал, вградена в дългов инструмент, конвертируем в обикновени акции (от гледна точка на притежателя);
- настроикитаван и долна граница, вградени в основен договор под формата на дългов инструмент, при условие че лихвеният процент на упражняване на горната граница е по-висок от пазарния лихвен процент, а минималният процент на упражняване на опцията е по-нисък от пазарния лихвен процент към момента на емитиране на инструмента;
- индекс на инфлация на наемните плащания. Ако лизинговите активи са придобити със заемни средства;
- деривативи в чуждестранна валута, вградени в договори за покупка или продажба на нефинансови артикули, ако чуждестранната валута не е валутата на една от страните по договора, не е валутата, в която стойността на съответната стока или услуга обикновено се изразява в хода на търговски транзакции по целия свят, и не е валутата, която обикновено се използва в такива договори в икономическата дейност, в която се извършва тази сделка.
Деривативните финансови инструменти са договор (залог), даващ право или задължение за покупка/продажба на финансови инструменти в бъдеще на предварително определена цена. Цената на тези инструменти зависи от стойността или стойността на основната променлива, която е в основата на договора. А вграденият деривативен финансов инструмент е елемент от договора, чиято особеност е, че паричните потоци за този елемент са подобни на динамиката на промените за основния деривативен финансов инструмент.
Пример 1. Банките "А" и "Б" подписаха споразумение за продажба на финансов инструмент. Споразумението гласи, че вземанията и задълженията се изпълняват в български рубли. Сумата на договора е 1 000 000 рубли. Специално условие е клауза, че страните могат да изпълняват своите задължения/искове в щатски долари при фиксиран курс от 1 USD = 26,50търкайте. Следователно една от страните може да плати на другата $37 736.
Ако се използва плаващ лихвен процент (т.е. дневният лихвен процент, определен от един от пазарните регулатори), тогава към него се добавя определен лихвен процент, например „лихвен процент на MICEX + 0,10%“ и т.н.
Използването на "конвенционални единици" при сетълменти според нас е възможно само в ситуации, при които страните използват резервни валути. Тази практика е характерна за транзакции между национални банки на различни държави или на международни финансови пазари.
- икономическите рискове и характеристики на внедрения дериват не са свързани с икономическите рискове и характеристики на основния договор;
- този инструмент отговаря по своите данни на определението за деривативен финансов инструмент;
- инструментът не е оценен по справедлива стойност и справедливата стойност не е отразена в отчета за приходите и разходите на Банката.
В практиката на българския банков бизнес външнотърговските договори с мултивалутна клауза (плащане не само в основната валута на договора, но и в нейната равностойност в друга валута) и възможност за изплащане на лихви и главници по кредити не само във валутата на дълга могат да се нарекат с известна натяжка производни финансови инструменти. Но това не е достатъчно за пълното развитие на пазара на деривати.
Всички изброени проблеми на пръв поглед нямат пряка връзка с правната уредба на НВПИ. Но всъщност транзакции с вградени деривативни финансови инструменти, деривати и т.н. са условията за развитието на пълноценен фючърсен пазар и привличането на чужди играчи към него.
Признаването на NVPI като фючърсни сделки на настоящия етап е положителномомент за банкова практика. Настоящата арбитражна практика в повечето случаи не признава транзакциите като вид залог (игра). По-долу са ключовите формулировки на арбитражните съдилища за тези сделки.