Стихосбирка, стр. 9, Свят на поезията

От които е направен животът

Само той е погребан в Неман

И тя остана зад Висла ...

Той нямаше никого

И тя не излизаше с никого

Общество на мъртвите поети

Може би съм полудял

Но мисля само за това

Обичам тъгата и зимата

И обществото на мъртвите поети

Скитайте се сред книги и сняг

Под шумоленето на страници и снежни бури

И знайте - в няколко стъпки

Ще чуете: „Е, летяхте ли?“

Побързай от тук, побързай

От тези с празните очи

Раждат се мъртви мъртви

А те само изглеждат живи

Горите замръзват отдолу

И ядосани гладни вълци

Заведи ме в рая

Не стълби - рафтове с книги

И така, какво следва? И след това сама

Без карти и глупави съвети

Където скръб и зима

И обществото на мъртвите поети

Относно разликите

Каква е разликата между честността и глупостта?

Блудство от любов? Глупост от глупост?

Вкус към таланта? Делириум от сън?

Мода от вечно жива красота?

С какво се различавате от съседа си?

Слънцето от лампата? Равенство от победа?

Вяра от страх? Приказка за лъжи?

Ти знаеш? Е, защо мълчиш? Казвам!

Не? Не можеш? Има ли по-важни неща?

Камъни в пазвата? Анна на врата?

Правилна рима? Изящна сричка?…

Не можа да ми кажеш нищо

Където започна да говориш за благоприличие,

Става дума за различия. Само в разликите.

Човекът не е по-прост от небето

По-красива от борове на фона на залез

Както веднъж каза философът

Човекът е това, което още не е бил

Слаб, грешен, окаян

От детски четворки до старчески

Винаги е ревнивпо всеки възможен начин

Чудотворци, ангели, самият Бог

И гледат надолу, въздишат и бършат сълза

Защото не могат да залагат всичко

Те живеят вечно (както ни каза дяконът)

И пияни не умират, падайки в полето в гръмотевична буря

Те не поемат рискове, защото нямат нищо

Не пишете книги, потапяйки писалка в аортата

Не продавайте душата си на първия срещнат дявол

И на гробовете на децата не се палят свещи за помен

Човек над небето

Вярвам (поне веднъж в живота си, поне на главата си)

Но когато се роди, неговото - смешно и голо

Хвърлят съдбата като питка на куче

И тогава плачат, знаейки, че няма друг начин

Защото любовта е обратната страна на болката

И дайте на бебето целия свят