Стихотворение за годишнина от сватбата
Пристигнаха. Ятото не е стадо. Изглеждат весели, но изглеждат уморени. Един се смееше и пееше. Друг чистеше пера. Третият изхлипа и се обърна. Четвъртият се гмурна, но веднага се върна. Всички заедно и поотделно се подчиниха на съдбата. И всички говореха, но всеки беше сам. Загубих бройката и не можах да разбера Защо трябва да ги броя всички. Той отиде в кухнята да изпуши. Но не и не! Птиците започнаха да чуруликат след мен. „Върни се! Длъжен си да ни преброиш всички, Веднъж в дълъг живот не съм се научил да летя! На вратата се звънна. Съпругата дойде. Тя се усмихна странно, много странно. Казвам й: „Има птици. не мога да смятам. Виж". Тя ми каза: „Вече знам. Те са четиридесет и три. „Но откъде? Не си видял! И аз бях с тях! „Не е нужно да виждам. Спомням си. И ти го забрави за първи път." И пернатото ято кимаше, И пернатото ято изрева: „Десето - десето - седемдесето! О, ти! О ти! Забравих годишнината си и не й купих цветя!" - Слушай, - казвам, - позволете ми да отида с вас в дачата. – Зает си. Ти не обичаш вилата. За мен не си струва. Тук, освен ако сам не го искаш. – Ами да, ще взема една флашка и ще работя там. Разбира се, веднага пожелах. – Тогава още нещо, тъй като ти самият искаш. Птиците отлетяха от клона към жиците И си шепнеха и клюкарстваха за нещо. Понякога се чуваше одобрителен рев. В далечината, до тъмния хоризонт Появи се точка. – Виждаш ли? - Разбирам. Това е четиридесет и четвъртата муха. Затворете завесите. Рано. Ще се видим след година. И тогава вятърът навън се усили. Тези години, прекарани заедно, размахаха криле за сбогом. - Чао! Чао! – Довиждане!