Стихове и приказки за всички поводи

На първо място е необходимо да привикнете бебето към определен дневен режим. Той вече ще има твърде много нови впечатления, не винаги положителни, така че острите моменти трябва да бъдат сведени до минимум. Тялото му трябва да бъде настроено на режим на детска градина, така че да няма проблеми с „тихото време“ и храненето. Най-трудният аспект е психологическият. За да влезе вашето бебе органично в новия екип, тойтрябва да има определени знания и умения. В този раздел сме събрали стихотворения и приказки, които ще помогнат в най-достъпната форма да обяснят на детето правилата за общуване в екип.
Защо не трябва да бъдеш алчен Алчно малко мишле Веднъж през лятото под един храст В сянката на хладна зеленина Той лежеше и мечтаеше за това, за онова Малката мишка е много лакома. О, само ако можех да плавам през морето Почти до края на света И да отворя прекрасния скелет, За да бъде целият от сирене! Аз сам ще изям целия този остров! Нито троха, нито парче, Няма да ти дам дупка от сирене! Целият остров е мой и точка! И който и да го викаше да играе, Той не можеше да се съгласи. Той подозираше всички И не искаше да сподели! Тук пчелите започнаха да жужат: Хайде да играем на етикет! Малката мишка започна да вика: Хей, да вървим, буболечки! Напъхваш се в приятели, За да се почерпиш със сирене! Но веднага го разбрах И не искам да го споделям! Пеперуда седи на овесената каша, Почерпва те с нектар. Алчният изписква сърдито: Знам ти номерата! Калинката пропълзя: Какво ти липсва? Мишката побеля от злоба: А за сирене мечтаеш? Жабата скача наоколо: Хайде да играем на криеница! Не си ми приятел, зелено! Пътувайте без да поглеждате назад! Докато той беше алчен, мечтаеше, Как да изяде целия вкусен остров. Мишката загуби приятелите си. И той се почувства тъжен! Защо ми трябва сирене, помисли си той, По-забавно е с приятели! В крайна сметка този остров е само мечта, А приятелството е по-важно! За алчност и зъл нрав, Малката мишка призна: Съжалявам всички, сгреших, Какво не споделих с вас! Няма да си играя с алчен Никой в целия свят! Споделяйте, давайте! Не бъдете алчни, деца!
Приказката за алчния. В далечна вълшебна страна живяла някога зла магьосница Злогогуля. Цял ден уреждаше за хората най-различнинеприятности и неприятности. И нямаше по-голяма радост за нея от това да види нечии сълзи или разстроено лице. Скърбите на други хора само добавяха към нейната сила: колкото повече нараняваше, толкова по-могъща ставаше. Разбира се, тя не можеше да направи всички неприятни неща сама, имаше нужда от помощници. Тя ги търсеше сред лоши хора. Щом човек направи нещо лошо, Злобната веднага потриваше ръце радостно и казваше: - Ето го слугата ми за утре! О, и ние ще правим бизнес с него! Вечер тя вареше магическа отвара в огромен черен котел, миришеше отвратително и бълбукаше силно. Когато отварата се охлади, тя се превърна в прозрачно желе, в което Злата, като в огледало, видя новите си помощници. И тогава една късна лятна вечер тя видя момичето Аня в нейния вълшебен котел. Всъщност тя беше добро момиче, само много алчно. Тя никога не е давала нищо на никого. Ако Аня излезе на двора с топка, тя винаги я криеше зад гърба си. - Аня, Аня, - извикаха момчетата. - Страхотно е, че изкара топката. Нека играем заедно! - Не, - отговори Аня. - Не го давам. Нямам топка! Ако Аня излезе с колело, никога не й позволяваше да кара. - Аня, Аня! - извикаха момчетата. Какъв красив велосипед имаш! Нека пояздим! - Няма да го дам - отговори Аня и бързо излезе. Щом Злогогуля видя алчната Аня, веднага се зарадва и започна да заклинае: Тирли, бирли, Фърли, пърли! Жаби, мухи, Зли духове, Ще те посипя с пепел, Превърни се в зъл вихър! Летете при алчното момиче, Навредете на добрите хора! Черен стълб прах се издигна от вълшебния котел, разпадна се на малки частици, превърна се в огромна ужасна врана и излетя през прозореца с ужасно грачене. На сутринта Аня, както винаги, закуси и излезе на двора на разходка. Днес тяВзех с мен чисто нов скутер. - Всички ще завиждат - помисли си тя. - Няма да го дам на никого! Тя се търкаляше по пътеките и изплези език към децата, които тичаха след нея. - Позволете ми да се повозя, позволете ми да пояздя, моля! - извикаха момчетата. Но Аня само поклати глава и се изкиска. Накрая тя се измори и седна да си почине. Приятели веднага се приближиха до нея: - Аня, все още не караш кънки в момента, моля, дай ми минута. Просто ще опитаме! - Не, - отговори Аня. - Това е моят скутер. Няма да го дам на никого! Черна врана, кацнала на висока бреза, грачеше силно и пляскаше с крило. И изведнъж на сайта започна нещо ужасно! Децата, които винаги играеха заедно, започнаха да си отнемат играчките едно от друго. - Това е моята кола, върни я! — изкрещя малко момче с жълти панталони. - И ми връщаш трактора! - отговори друго момченце със синя шапка. На ръба на игрището момчетата играеха футбол. Там тъкмо беше забавно и изведнъж едно високо червенокосо момче ядосано мръдна вежди: - Това е моята топка! Върни го веднага, не ми ритай топката! Той взе топката и изтича вкъщи. И след него всички деца се скараха, сбиха се, събраха си играчките и също си тръгнаха. Всички седяха вкъщи, играеха си с играчките и си мислеха: - Това е само мое, няма да го дам на никого! Анна се огледа изненадано. Мястото беше тихо, празно и скучно. Взела и скутер и се прибрала. В къщи баба пече баници. - Защо си толкова рано, Анюта? – попита баба. - Всички си тръгнаха - каза момичето. Никой не иска да играе. - Вероятно не си позволил на никого да язди отново? Баба поклати глава. - Не съм, - потвърди Аня. - Това е моят скутер! Защо да споделям? - Кар! - извика черна врана, седнала зад стъклото на перваза на прозореца. - ИТочно така, внезапно каза баба. „Не е нужно да споделяте нищо с никого! - Да, - зарадва се Аня. Хареса й, че баба й се съгласи с нея и не ругаеше както винаги. - Бабо, може ли баничка? - Какво друго! Баба беше възмутена. Това са моите пайове. Изпекох ги, ще ги ям! Не искам да споделям! - Леле - уплаши се Аня. - Бабо, винаги си ме лекувала. - И какво? Баба беше изненадана. „Но промених решението си да споделям с вас. - Дядо, - Аня изтича да се оплаче на дядо си. - И баба ми баници не ми дава. - Възможно ли е нашата баба да е станала същата алчна като теб? Дядо се усмихна, разлиствайки любимата си книга с красиви картинки. Аня обичаше да седи в скута му и да гледа странните риби и животни, които бяха нарисувани там. Но днес дядото изведнъж блъсна книгата пред носа й и каза строго: - Не ми пипай книгата! И не ми гледайте снимките! - Уау - помисли си Аня и отиде в стаята си. Вечерта майка ми се върна от работа. Тя купи нова кукла за Аня, но не искаше да я подари. - Купих го - каза майка ми, разопакова красива кутия и извади кукла. Значи тя е моя. Това ще играя! - Какво става? - разстрои се Аня и отиде да гледа "Лека нощ, деца!". Но татко седеше пред телевизора: - Това е моят телевизор! каза той на Аня. Само аз мога да го гледам. Ана беше напълно уплашена. Тя седна на леглото си и заплака. Изведнъж някой измърка и се отърка в крака й: - А, ти си Мурка! Видяхте ли какво става? - Видях го! - отвърна Мурка. - Можеш ли да говориш? Анна не можеше да повярва на ушите си. - Всъщност не - каза Мурка. „Но някой ни омагьоса всички, така че станах говорител. - Добре е за теб, но никой не ми е казал нищо през целия ден днесдава! Аня изхлипа. - Нищо добро. Днес дори мляко не ми дадоха. Дядото каза, че това е неговото мляко, тъй като той отиде до магазина за него. Взе и изпи всичко! - каза котката обидено и въздъхна тъжно. - И кой може да ни омагьоса? Аня се развълнува. - Не знам, ще отида да питам приятелите си - отговори Мурка и си тръгна. Когато започна да се стъмва, тя се върна: - Разбрах всичко. В нашия двор се появи омагьосан гарван, който беше изпратен от злата магьосница Злогугля. Всеки, който живее тук, е пленен от алчност. Когато най-алчният човек в нашия двор беше алчен за първи път, гарванът каза „кар“ и магьосничеството започна да действа. - И какво да правя сега? Аня се уплаши. - Трябва да намерим кой е започнал всичко. Кой е най-алчният? – попита Мурка. - Не знам - Аня сви рамене. - Ще трябва да разберем утре. - Да, иначе няма да можем да победим Злогуля. Ако злите хора й помогнат, тогава тя може да превземе целия свят! Необходимо е злите да станат добри, войнствените - миролюбиви, непокорните - послушни, а алчните - щедри. При малко светлина Аня изтича на двора и видя невероятна картина. Всички деца играеха само с играчките си, никой не говореше с никого, всички седяха на различни пейки, а в двора беше тихо и скучно. Анна се изкачи на пластмасов червен хълм и изкрещя оттам: - Момчета! Спешно трябва да разберем кой е най-алчният в двора! - Сега всички сме най-алчните тук - тъжно отговори момчето Дима. - А преди, когато играехме всички заедно, кой беше най-алчен? – попита Аня. - Ти! – извикаха децата в един глас. - Аз? Аня не повярва. - Не може да бъде! - Ти, ти, - потвърди Дима. - Винаги споделяхме всичко помежду си и само ти сам не даде нищо на никого: нито скутер, нито велосипед, нито сладкиши, нито топка! - О, -Анна беше разстроена. - Оказва се, че всичко е заради мен, всичко е по моя вина! Знам! Тя се изкачи надолу по хълма и изтича вкъщи. Първо Аня извади топката и сладките: - Хайде да играем заедно! Ето яж! - Кар, кар - враната размаха криле. - А, ето те! Аня изпищя и хвърли топка по нея. Гарванът изграчи още по-силно и кацна на самия връх на дървото. - Е, почакай - възкликна Аня и изтича вкъщи. Първо извадила скутера, а след това и колелото. - Хайде да се редуваме да се пързаляме! – предложи тя на децата. - Кар-кар-кар, - гарванът изкрещя за последен път и изведнъж се превърна в колона черен прах, а след това жаби, мухи и всякаква мръсотия паднаха от брезата на земята. Тогава цялата купчина блесна в лилав огън и изчезна. - Бам бам! – прогърмя някъде далече. Това беше магическият котел на злия дух, който избухна. Топъл вятър дойде отнякъде и издуха сивите облаци. Над площадката, където децата играеха заедно, отново грееше ярко слънце. Вечерта цялото семейство седяхме пред телевизора и ядяхме бабините баници. Аня разгледа книжката с картинки на дядо си с новата си кукла. Добре охранената Мурка спеше до чинийка с мляко. Магьосничеството се разсея и тя вече не говореше, а само мяукаше. Аня никога не е била алчна от този ден.