Стихове за котки Самуил Маршак, Саша Черни, Даниил Хармс
стихове - лирика - стихове за котки
Човекът е толкова културен, колкото е в състояние да разбере котка. Бърнард Шоу
Лирични стихотворения за котки от известни и неизвестни поети
Стихове за котки - прочувствени стихове за котки - стихове на Хармс - стихове на Маршак - стихове на Черни - поезия за котки - текстове за котки - поетични произведения за котки - известни поети за котки - детски стихчета за котки
Самуил Маршак. МУСТАЦИ НА РАИТА
Живяло едно момиче. Как се казваше? Който се обади, Той знаеше. Не знаете. На колко години беше тя? Колко зими, Толкова години, - Четиридесет още не са. И само четири години. И беше с нея. Кого имаше тя? Сив, Мустакат, Всички раирани. Кой е това? Кити. Момичето започна да слага котето в леглото. - Ето меко легло под гърба ти. Върху завивката Чист чаршаф. Ето ти ушите Бели възглавници. Пухено одеяло И носна кърпичка отгоре. Сложих котето да спи и отидох да вечерям сам. Завръщане - какво е това? Опашката е на възглавницата, Ушите са на чаршафа. Спят ли така? Обърна котето, сложи го както трябва: Под гърба - Перинка. Перинка - Чаршаф. Под ушите - Възглавници. И самата тя отиде на вечеря. Идва отново - какво е? Без пера, Без чаршафи, Без възглавници Не виждам, И мустакат, Раирана Катерена Под леглото. Спят ли така? Какво глупаво коте! Момичето искаше да купи котето. Донесете парче сапун, и кърпа като го вземете, и малко вода от казана в чаша за чай донесете го. Котето не искаше да се мие - Преобърна коритото И в ъгъла зад сандъка Мие лапата си с език. Какво глупаво коте! Момичето започна да учи котето да казва: - Коте, кажи: топка. И той казва, мяу! - Кажете: кон. И той казва, мяу! - Кажете: e-lek-three-thing. И той казва: мяу мяу! Всички "мяу" да "мяу"! Какво глупаво коте! Момичето започна да храни котето. Донесе овесена каша - Той се обърна от чашата. Донесох му репички - Той се обърна от купата. Донесох парче свинска мас. Котето казва: Не е достатъчно! Какво глупаво коте! В къщата нямаше мишки, Но имаше много моливи. Легнаха на масата на татко И удариха котето в лапите. Като се втурна, прескочи, Хвана молива като мишка, И да го търкаля - От под стола под леглото, От масата до табуретката, От скрина до шкафа. Натиснете го и това е драскотина! И след това се заби под килера. Чака на килима до шкафа, Стаил дъха си. Къса котешка лапа - Не мога да взема молива! Какво глупаво коте! Момичето увило котето в шал и отишло с него в градината. Хората питат: - Кой е с теб? И момичето казва: - Това е дъщеря ми. Хората питат: - Защо дъщеря ви има сиви бузи? А момичето казва: - Отдавна не се е къпала. Хората питат: - Защо има космати лапи и мустаци като баща си? Момичето казва: „Тя не се е бръснала от дълго време.“ И щом изскочи котето, като тичаше, всички видяха, че е котенце - мустакато, шарено. Какво глупаво коте! И тогава, и тогава Той стана умна котка, И момичето също порасна, стана още по-умно и учи в първи клас на 101-во училище.
Даниил Хармс. Котки
Веднъж по пътеката вървях към дома си; Поглеждам и виждам: котки Седят с гръб към мен. Извиках: „Хей, котки! Ела с мен, Ела по пътеката, Ела у дома. Хайде скоро, котки, Ще ви обядвам От лук и картофи Ще направя винегрет. - А, не! казаха котките. - Ще останем тук! - Седни на пътеката И не продължавай повече.
Даниил Хармс. Невероятна котка
Нещастната котка си отряза лапата, Седи и не може да направи нито една крачка. Побързайте, за да излекувате лапата на котката, Купете балони! И веднага хората се тълпяха по пътя, Шумно, крещящо и гледащо котката. И котката отчасти върви по пътя, Отчасти лети във въздуха!
Даниил Хармс. Кораб
По реката плава лодка. Той плува отдалеч. Има четирима Много смели моряци на лодката. Имат уши на върха на главите си, Имат дълги опашки, И само котките се страхуват от тях, Само котки и котки!
Саша Черния. ЗА КОТКА
Котката първа се събуди, Вдигна червената си опашка като стълб, Изгърби гърба си И в цялата котешка уста Каква прозявка! "Мур! Няма да е грях да си измиеш лицето." Вместо сапун - език, Котката се сви настрани И да ти оближем козината! Просто се смейте! И след като се изми, той подуши в кухнята; Кажете „здравей“ на метлата И побъркайте на масата: Къде е вчерашната тлъста бяла риба? Бих го изял на мига! Видях достатъчно и в двора - Изсъска на пуйката, Полетя по тавана И, пролука в купчината боклук, - До оградата. Те се изправиха в къщата, котката до прозореца: "Мур! Има шест гарвани на клона!" Опашка извита, нокти навън, Изглежданашата котка в небето - На бора. Избяга с отворена уста. Само вкъщи вечер, Цял в драскотини, ядосан, куц. Котката дълго точи ноктите си О, скрин.
Саша Черния. ЧУВСТВИТЕЛНА ДУША
Опушена гълъбова котка, Равнодушно мързелив добитък, Дебела муфа с очи на русалка, Достолепен и Вълко Обходил всички познати до крак, Обикновени гости. Според древния обичай Котешки маниери, Помирисаха всички токчета, Гети, панталони и чорапи, Търкаха всички познати крака. И изведнъж, след като зави от пътя, Заплетен по стената - Спирала от вълнообразни движения, - Той се обърна към мен И скочи на коленете ми. Помислих си в пристъп на амбиция: разбира се, по интуиция Това животно разпозна поета в мен. Котката разбра, че съм самотен, Като кит в океана, Че седя в ъгъла, Уморено скръстени ръце, Защото ми е трудно. Котката нежно бръкна в ризата - Опашката се вдигна като лоза - И ме погледна с копнеж в очите. "О, приятелю! - навеждайки се над котката, прошепнах, изчервявайки се, - Прости ми, че в душата си Проклех те с безразличен добитък. " Но котката, обръщайки лагера си, изведнъж пъхна муцуната си в джоба си: В торба имаше полтавска сланина. Край на илюзиите в света!
Самуил Маршак. английска песен. Котенца
Две малки котенца се скараха в ъгъла, Ядосаната стопанка взе метлата си И измете биещите се котенца от кухнята Не може да реши кой е прав и кой крив.
Но домакинята се смили и отвори вратата. - Е, - попита тя, - не се карайте сега?
Те тихо отидоха в своя ъгъл за нощта, Отърсиха студения, мокър сняг от кожите И двамата заспаха пред печката в сладък сън. И виелица бучеше през прозореца до зори.
Връзка между котка и човекмного по-близки, отколкото могат да бъдат между две котки.