Стил на сложното изречение
2. Използването на сложни изречения в книжните стилове
2.2 Журналистически стил
2.4 Художествен стил
Незаменим компонент на националната идентичност на човека е чувството на гордост от родния език, който въплъщава културно-историческите традиции на народа. Българският език е богат, велик и могъщ. Това твърдение се превърна в учебник и се приема без възражения.
Състоянието на съвременния българин отдавна буди безпокойство. Намаляването на нивото на речевата култура на различните слоеве на българското общество е толкова очевидно и мащабно, че е време да се възроди непрекъснатото езиково обучение на всички нива на образование. Днес интересът към родния български език се превръща в осъзната необходимост за милиони млади хора, които искат да постигнат успех в живота с помощта на професионални знания и умения. Въпросът за стила на сложно изречение е доста актуален днес, тъй като изречения от този тип много често се използват в бизнес кореспонденция, текстове на укази, инструкции и др.
Синтаксисът изучава структурата на свързаната реч. Синтактичната структура (набор от синтактични форми и техники) е основната тъкан на произведението.
Както знаете, синтактичните конструкции са предимно общи, неутрални, но тяхното лексикално и морфологично съдържание може да бъде различно по отношение на стилистичните свойства.
Езикът и мисленето са тясно свързани. Именно в синтаксиса особено ясно се разкрива неразривната връзка между езика и мисленето, която намира израз в структурата на творбата. Структурата на логическата фраза е свързана със структурата на изречението. Логическа фраза, изразяваща преценка, въпрос или импулс, в речта се реализира от изречение -комуникативна единица на езика. Предложенията от своя страна се комбинират в по-сложни единици, отразяващи съвкупността от преценки. В строго логическата научна реч едно съждение обикновено следва друго, развивайки го и започвайки на свой ред ново съждение и т.н. Взаимосвързаността на диалектическите съждения създава движението на мисълта, осъществявано от „подвижния“ субект и предикат. Признаването на диалектическата природа на преценката, „мобилността“ на субекта и предиката ни принуждава да излезем от рамките на отделна преценка и да се обърнем към съвкупността от преценки, т.е. контекст.
1. Използвайте сложни изречения в разговорен стил
В разговорната реч използваме предимно прости изречения и много често - непълни, по-рядко се използват сложни изречения. Това са предимно несъюзни предложения. Липсата на съюзи се компенсира от интонацията, която придобива решаващо значение в устната реч за изразяване на различни нюанси на семантични и синтактични отношения. При писменото отразяване на разговорната реч в литературните текстове, предимно в драматургията, се използват и несъюзни сложни изречения. Съюзните сложни изречения изглеждат неестествени в атмосфера на непринуден разговор. Сложните изречения в художествената реч, отразяващи разговорната реч, са редки, техният репертоар не е богат.
2. Използването на сложни изречения в книжните стилове
Използването на сложни изречения е отличителен белег на книжните стилове.
В книжните функционални стилове широко се използват сложни синтактични конструкции с различни видове координационни и подчинителни връзки.
„Чистите“ сложни изречения в книжните стилове са сравнително редки, тъй като не изразяват цялото разнообразие от причинни, условни, времеви и другивръзки, възникващи в научни, публицистични, служебни бизнес текстове. Позоваването на сложни изречения е оправдано, когато се описват някакви факти, наблюдения или се посочват резултатите от изследване.
Много по-богати и по-разнообразни в своите стилистични и семантични характеристики са сложните изречения, които заемат достойно място във всеки от стиловете на книгата. Сложните изречения са, така да се каже, „адаптирани“ за изразяване на сложни семантични и граматични отношения, които са особено характерни за езика на науката: те позволяват не само точно да се формулира определена теза, но и да се подкрепи с необходимите аргументи, да се даде научна обосновка.
В същото време точността и убедителността на конструкциите на сложни изречения до голяма степен зависи от правилното използване на средствата за комуникация в състава на сложни изречения (съюзи, съюзни думи), които установяват логически връзки между отделни изречения като част от сложно синтактично цяло.
2.1 Официален бизнес стил
Синтактичните характеристики на разглеждания стил са тясно свързани с лексикалните и морфологичните.
Сложните изречения са широко разпространени в този стил (особено с условни изречения):
- съдията няма право да приеме молба за установяване на бащинство, ако определено лице е посочено като баща в акта за раждане на детето;
- ако раждането на дете все още не е регистрирано в службата по вписванията, тогава заявлението се отказва въз основа на параграф 9 от член 125 от Гражданския процесуален кодекс на Република Беларус (Коментари към Кодекса за брака и семейството на Република Беларус).
В официалните бизнес документи най-често срещаните съюзи са:
- имат студенти от висши и студенти от средни специални и професионални учебни заведенияправото да сключва договори с предприятия и организации по начина, определен от Министерския съвет на Република Беларус;
- договорите могат да предвиждат частично или пълно плащане на разходите за обучение, изплащане на стипендии и други условия, както и задължения на студенти или студенти (Закон „За образованието в Република Беларус“, чл. 30).
2.2 Журналистически стил
Някои изследователи смятат, че журналистическият стил е фундаментално разнороден, според други (абсолютното им мнозинство) вече в самата тази разнородност може да се проследи специфично стилистично единство и цялост. Общите черти на стила с различна степен на активност се проявяват в отделни подстилове: вестникарски и журналистически, радио, телевизионен журналистически и ораторски. Въпреки това, границите на тези подстилове не са рязко очертани, често замъглени.
Следователно сложните изречения с подчинени връзки се използват широко в някои жанрове на вестникарската журналистика, където по правило има единство на логическото с обобщаване на разсъжденията, информативност с оценъчност.