Страх ме е от всичко
Име : Александра
Аз съм нищо. Не знам какво да правя със себе си... Как да спра да се страхувам да живея? Струва ми се невъзможно. В семейството ми всичко е наред, уча нормално, имам приятели. трябва да съм щастлив. На теория съм добре. Тогава защо страдам? какво ми липсва Мразя се, защото имам всичко и не мога да се наслаждавам на живота, защото родителите ми правят всичко, за да съм щастлива, всичко е за мен… И аз… Аз съм такава… Мразя се за този страх… Страх от абсолютно всичко… Мразя, че постоянно се страхувам от нещо и не мога да го преодолея… Страх ме е от хората. Страхувам се от съучениците си (въпреки факта, че никой не ме обижда в класа), в крайна сметка понякога ме е страх да изляза, защото ме е страх да се срещна с тези, които ме познават ... Страх ме е от погледите на хората ... Поне не ми е много приятно. Не мога да обясня всичко... Това продължава откакто бях на 13, но тогава беше много по-зле...Въпреки това този страх си остана с мен. Страх за живота, за утрешния ден, страхувам се от нещо цял ден ... Живея от един страх от нещо за следващия и така цял ден. Цял ден да се страхуваш от нещо. Ужасно ме е страх да говоря пред публика, ако може така да се нарече. Накрая ме е страх да отида до дъската, защото ще ме гледат. Не мога да направя физически рояк, защото отново се страхувам, че ще ме погледнат. Изглеждам нормално, във външния ми вид няма нищо, което да предизвика присмех отвън. Постоянно се страхувам, че нещо няма да се получи за мен. Страхувам се, че може да се обидя... Знам, че има много начини да се страхувам и знам, че страхът ми не е нормален. Страх ме е да заспя рано, защото така утрешният ден ще започне по-бързо. Понякога толкова се страхувам, че чувствамсърдечна болка. Понякога ми се струва, че е възможно да се разболея от нещо друго ... Поради някаква глупост (глупост за друг човек, но не и за мен), не мога да спя нормално няколко дни и, разбира се, да не мисля за нищо като за моя проблем. Срам ме е да кажа защо нещо подобно може да се случи. Ако според мен денят трябва да е особено неприятен, то сутрин ми е лошо. От същата 13-годишна възраст спрях да ям сутрин, когато отида на училище. Страхувам се от най-често срещаните неща, с които хората се сблъскват всеки ден. Не можете да го направите по този начин. Но не знам какво да правя. Страхувам се от хората. Ужасно ме е страх от утрешния ден. Дори и сега. Преди края на днешния ден вече мисля за утрешния ден и, честно казано, не искам да живея ... На 13-годишна възраст имаше всякакви глупави мисли за самоубийство. На 13 години. Тогава бях твърде глупав, но сега, каквото и да се случи, ще живея, живея, за родителите си ... Просто не знам как да живея ...