СТРАХОТЕН УЧИТЕЛ
Да направя колкото се може повече добро за моето отечество е единствената цел на моя живот и към нея трябва да насоча всичките си способности.
От младежкия дневник на Ушински
Педагогическата дейност на Ушински се разгръща в средата на 19 век. Тогава не беше лесно да се живее и работи за напреднали учени и общественици. Царското правителство се отнася с особена враждебност и подозрение към тези, които се борят за просвещението на народа.
И цялата дейност на К. Д. Ушински беше посветена на това. Той страстно развива идеята, че образованието в България трябва да се гради върху принципите на широката демокрация и най-новата наука: той не се колебае да каже, че правителството трябва да служи на народа, като се вслушва в нарастващите му потребности и искания. За зараждащото се народно училище той създава гениално прости и интересни учебници, а за учителите - редица прекрасни ръководства. От времето на Ушински педагогиката в България стъпва здраво на научния път: учителят започва да овладява азбуката на педагогическата работа, която става проста и разбираема, а децата за първи път усещат вместо отвратителната и пословична горчивина на преподаването, неговата увлекателна сладост.
Петдесет години преди революцията цели поколения български деца и стотици хиляди учители се възпитават и учат по книгите, създадени от Ушински. Това е големият му принос за каузата на българската народна култура.
И именно защото той всеотдайно работи за създаването на този принос, царското правителство всячески спъва делото му приживе, а българската общественост го оценява високо като велик български учител, основоположник на педагогическата наука, баща на българското народно училище, учител на българските учители,приятел на българското дете.
Великата октомврийска социалистическа революция унищожи властта на земевладелците и капиталистите в България. На мястото на старото училище дойде ново, съветско училище. А великият български учител Ушински ни стана още по-скъп, още по-важно за нас е неговото забележително идейно наследство.
„Това са всички мои практически съображения ... Но, честно казано, те не са мои, оригинални в строгия смисъл на думата. Всичко това прочетох от старобългарските учители, най-вече от Ушински. Но той е писал преди 80 години. Но, другари, нещата са полезни, виждам! Живеем 80 години по-късно, вече имаме социалистически строй. Но аз виждам, че идеите, които Ушински развива навремето и които аз излагам тук като практически предложения, са истински педагогически идеи. Не само това: вярвам, че те могат да бъдат напълно осъществени само в нашето социалистическо общество”[11].