Страхът от колосалното разширяване на озоновата дупка е преувеличен - учен
Активното разширяване на озоновата дупка, регистрирано от японските метеоролози, не представлява никаква опасност. „Това е класическа ситуация, когато новинарските издания съобщават, че озоновата дупка е достигнала определена цифра и не повече“, обясни директорът на кампаниите на Грийнпийс България Иван Блоков.
Блоков успокоява: Българите не трябва да се притесняват от опасности заради отдалечеността на Антарктида.
„Единствените, за които озоновите дупки са опасни, са животните, които живеят в самата Антарктида“, казва експертът. - Особеното на дупката е, че озоновият слой изчезва, в резултат на което ултравиолетовите лъчи преминават директно към повърхността на земята и съответно причиняват кожни проблеми.
По-рано Националната метеорологична администрация на Япония съобщи, че озоновата дупка над Антарктида тази година е достигнала 23,4 милиона квадратни метра. км, което е 1,7 пъти площта на самия континент. Въпреки факта, че японските метеоролози заявяват годишно намаляване на размера на озоновите дупки; те също потвърждават, че скоростта на възстановяване на озона не е достатъчно бърза.
Блоков твърди, че размерът на озоновата дупка е в средния диапазон:
- Много по-голяма площ се наблюдава през 2000 г. - 29,9 млн. кв.м. км, така че това не е проблем.
Ежегодното разширяване на озоновата дупка не представлява голяма опасност за човечеството, смята експертът:
„Засега това не е изпълнено с големи последици за света. Факт е, че озоновата дупка периодично пулсира и има както годишни периоди, така и периоди от няколко години. Да се каже, че има нещо критично в това, не си струва.
Блоков обаче подчерта също, че "самата озонова дупка е проблем", особено след катоозоноразрушаващите вещества се разпространяват през годините.
Но действията, предприети от световната общност, все пак спряха разширяването на озоновата дупка над Антарктида, отбелязва екологът:
- Средно площта на озоновата дупка през последните години е значително намалена след подписването на международни споразумения за намаляване на емисиите на озоноразрушаващи вещества, което е записано в Монреалския протокол през 1987 г.