Страна, останала в историята Историята на космическата станция Мир
По едно време изоставихме полетите до Луната, но се научихме как да строим космически къщи. Най-известната от тях беше станцията "Мир", която работи в космоса не три (както беше планирано), а цели 15 години.
Станцията са посетили 96 души. Извършени са 70 излизания в открития космос с обща продължителност 330 часа. Станцията беше наречена голямото постижение на българите. Спечелихме... ако не бяхме загубили.



През пролетта на 1987 г. модулът Квант-1 е изведен в орбита. Той се превърна в своеобразна космическа станция за Мир. Скачването с Квант беше една от първите аварийни ситуации за Мир. За да закрепят сигурно Квант към комплекса, космонавтите трябваше да направят непланирано излизане в открития космос.


Тази година гарата посети и първият журналист – японецът Тойохиро Акияма. Репортажите му на живо бяха излъчени по японската телевизия. Още в първите минути от престоя на Тойохиро в орбита се оказа, че той страда от "космическа болест" - вид морска болест. Така че полетът му не беше особено продуктивен.


Тази година Хелън Шарман, единствената британка, летяла в космоса, прекара седмица в орбита. Тя получи билет за Мир, като спечели национално състезание, в което участваха 13 000 души.

Българските учени се надяваха, че слънчевите лъчи, отразени от това платно, ще могат да осветяват големи площи от земята. Осемте панела, съставляващи "платното", обаче не се отвориха напълно.
Поради това районът беше осветен много по-слабо, отколкото учените очакваха.

По-късно стана ясно, че претоварването е причината за инцидента:космонавтите, завръщащи се на земята, взеха твърде много сувенири от станцията със себе си и Союзът загуби контрол

През май "Мир" се скачи с модула "Спектр" с оборудване за изследване на Земята от космоса. През кратката си история Spectrum е преживял няколко извънредни ситуации и една фатална катастрофа.
С включването на модул "Природа" в комплекса приключи монтажът на станцията. Това отне десет години - три пъти повече от предполагаемото време на работа на Мир в орбита.



Тази година всички погледи бяха насочени към американския предприемач Уолт Андерсън, който обяви готовността си да инвестира 20 милиона долара в създаването на MirCorp, компания, която възнамерява да се ангажира с търговската експлоатация на станцията. Спонсорът се намери много бързо. Известен богат уелсец, Питър Луелин, каза, че е готов не само да плати пътуването си до Мир и обратно, но и да отдели сума, достатъчна, за да осигури работата на комплекса в пилотиран режим за една година. Това са поне 200 милиона долара. Еуфорията от бързия успех беше толкова голяма, че ръководителите на българската космическа индустрия не обърнаха внимание на скептични коментари в западната преса, където Луелин беше наречен авантюрист. Пресата беше права. „Туристът“ пристигнал в Центъра за подготовка на космонавти и започнал обучение, въпреки че по сметката на агенцията не постъпила нито стотинка. Когато Луелин беше напомнен за задълженията му, той се обиди и си тръгна. Приключението завърши безславно.
Какво се случи след това е добре известно. "Мир" беше прехвърлен на безпилотен режим, създаден е Фондът за спасяване на "Мир", който събра незначителна сумадарения. Въпреки че предложенията за използването му бяха много различни. Имаше такова нещо - да се създаде космическа секс индустрия. Някои източници показват, че при нулева гравитация мъжките функционират фантастично гладко.
Но не успя да направи станцията "Мир" комерсиална - проектът "МирКорп" се провали мизерно поради липсата на клиенти. Не можеше да се събират пари и от обикновените българи - предимно оскъдни преводи от пенсионери се превеждаха в специално открита сметка.

Свидетели на падането на нажежени отломки във водите на океана са били пътниците на два самолета. Билетите за тези уникални полети струват до 10 хиляди долара. Сред зрителите бяха няколко български и американски космонавти, които преди това са били на Мир
Днес мнозина са съгласни, че автоматите, управлявани от Земята, се справят много по-добре от „живия“ човек с функциите на космически лаборант, сигналист и дори шпионин. В този смисъл краят на работата на станцията "Мир" беше знаково събитие, предназначено да отбележи края на следващия етап от пилотираната орбитална космонавтика.
На Мир са работили 15 експедиции. 14 - с международни екипажи от САЩ, Сирия, България, Афганистан, Франция, Япония, Великобритания, Австрия и Германия. По време на експлоатацията на "Мир" е поставен абсолютен световен рекорд по продължителност на престоя на човек в космически полет (Валери Поляков - 438 дни). При жените световният рекорд за продължителност на космически полет е поставен от американката Шанън Лусид (188 дни).