СТРАТЕГИЧЕСКА ДИАГНОСТИКА НА ОРГАНИЗАЦИОННАТА СРЕДА, Методичен подход към диагностиката на средата -
Методически подход към диагностиката на средата
Предварително проучване на външната и вътрешната среда на организацията
Методи за ситуационен анализ
Прогнозиране на тенденциите в средата на организацията
Информационна поддръжка за анализ на околната среда
Стратегическата диагностика на околната среда, като процес на определяне на критичните фактори на нейните компоненти, е в основата на формирането на реакцията на организацията към тяхното изменение с цел постигане на съответните цели.
Процесът на стратегическа диагностика включва три етапа: събиране на информация за текущото състояние на организацията; анализ на събраната информация и нейната оценка; прогнозиране на бъдещото състояние на организацията. Формирането на информационна база за стратегическа диагностика на околната среда става чрез търсене на вече съществуваща информация, проследяване на появяващата се информация и прогнозиране на бъдещето на околната среда.
Използват се подходящи методи за анализ и прогнозиране за идентифициране на основните фактори на околната среда и възможните тенденции в тяхното изменение в бъдеще. За целта се използват както универсални методи за анализ (традиционни инструменти), така и специални, което позволява да се идентифицират възможностите и заплахите на външната среда, силните и слабите страни на организацията, както и да се установят връзки между тях. Основните методи за прогнозиране включват методи на експертни оценки, методи на екстраполация и обяснителни модели. Изборът на конкретен метод се дължи на различни причини, по-специално нивото на нестабилност на външната среда и възможностите за информационна поддръжка.
Методически подход към диагностиката на средата
Средата на организацията е разнородна, поради което за целите на анализа е препоръчително тя да бъде разделена на отделни компоненти. Един отподходи, средата, в която работи организацията, се разделя на микросреда, включително вътрешната среда на организацията и непосредствената среда, пряко и често я засяга; макросреда, която обединява по-отдалечени сили, които не подлежат на пряк контрол от страна на организацията.
Иначе чрез подхода се разграничават следните компоненти на средата: външна среда, която обхваща две групи в средата на организацията - макро (отдалечена) и мезо (близка) среда; вътрешната среда, която обхваща тази част от средата, е в организацията.
Споменатите подходи не си противоречат, но за целите на системния анализ вторият подход се счита за по-разумен. Тя ви позволява да разглеждате външната и вътрешната среда като сложни системи, съдържащи отделни елементи, както и да изучавате обекта по-задълбочено, да получите пълна картина за него и да установите връзки между компонентите на средата на организацията.
Диагностиката на средата се тълкува като средство, метод и инструментариум за цялостно изследване на средата на организацията. Има три форми на екологична диагностика - аналитична, експертна и симулационна. Аналитичната диагностика включва определяне на диагнозата чрез безконтактни методи с използване на маркетингова и статистическа информация. Експертната диагностика се основава на информация, получена чрез контактни методи чрез провеждане на специални експертни и социално-икономически проучвания. Симулационната (моделна) диагностика ви позволява да получите информация за обекта на изследване в резултат на симулация, въпреки че моделирането на конкретна ситуация е доста трудна задача. Резултатът от диагностиката е диагноза, т.е. определяне на текущото и бъдещото състояние на средата на организацията.
По време на диагнозата се определят целите и задачите на изследването,избира нейните конкретни обекти и техните компоненти, избира показатели, които са в състояние да дадат пълна и качествена оценка на елементите, връзките, условията, в които функционира системата. За целта външната и вътрешната среда на организацията се разглеждат като набор от отделни компоненти. Всеки компонент от своя страна съдържа набор от фактори, които се отразяват в системата от показатели. Този етап може условно да се нарече предишното изследване, тъй като допринася за качествена оценка на състоянието и тенденциите в някои фактори на околната среда.
На следващия етап се изучават задълбочено отделни компоненти на средата. Централно място в този процес заема експертната диагностика на силните и слабите страни на организацията, идентифицирайки нивото на реакция на организацията към заплахите от външната среда и характеристиките, които допринасят за използването на нейните възможности. Въз основа на това се определя потенциалът на организацията, който й позволява да се възползва от възможностите и да неутрализира или намали въздействието на заплахите. Според целта, която се търси да бъде постигната по време на диагностиката, се разграничават три възможни варианта: нормативен (текущата ситуация се сравнява с желаната), ретроспективен (текущата ситуация се сравнява с миналото) интерсубективен (въз основа на оценката на опасен конкурент или група от конкуренти, заемащи междинна позиция в този пазарен сектор). На последния етап се прогнозират възможните тенденции в промените в средата на организацията като основа за изграждане на стратегия.
По този начин, независимо от последователността на извършване, диагностиката на околната среда осигурява богат итерационен път: диагностиката на компонентите на вътрешната среда изисква изследване на външната, а изследването на някои аспекти на външната среда ни подтиква да се обърнем към вътрешната.В резултат на съвместно изследване на потенциала на организацията и стратегическия климат на външната среда е възможно да се установи връзката между тях, да се оценят обективно, за да се избере стратегическа ориентация.