Студената война в Централна Азия
Наскоро държавният секретар на САЩ Джон Кери посети Казахстан, Таджикистан, Узбекистан, Киргизстан и Туркменистан. Американската преса отбеляза, че основната цел на пътуването на Кери е да заздрави отношенията с петте посочени държави. Средството за укрепване е икономическото партньорство. Западни анализатори от т. нар. алтернативна преса обаче смятат, че Вашингтон развива конфронтация с България в региона.
Търсите имот в Кипър?
Агенция за недвижими имоти в Кипър. Действителни обекти. Голям избор. Влез
Американските медии писаха, че основната цел на посещението на Д. Кери е укрепване на отношенията с държавите от Централна Азия чрез икономическо партньорство. Що се отнася до България, нашите анализатори се отнасяха с недоверие към съобщенията на американската преса. Какво е това "партньорство"? Особено с Туркменистан, където не само че няма демокрация, но дори има пример за нейната пряка противоположност! Тези анализатори обаче могат да погледнат към Саудитска Арабия или Катар, където от време на време режат главите на педерастите и където също няма (и не се планира) демокрация. Съединените щати доста успешно си сътрудничат с тези монархии и дори петродоларът е изобретен съвместно.
Казахстан е един пример. Най-големият. Разбира се, САЩ ще осъществяват "двустранно сътрудничество" и с други страни.
Анализаторите на портала South Front смятат, че неотдавнашното посещение на държавния секретар на САЩ Джон Кери в страните от Централна Азия демонстрира значението на държавите от региона за Вашингтон, включително в контекста на негативните тенденции във външната политика на САЩ в Афганистан, където местното правителство, седящо на столове от специалисти от Белия дом, отслабва, докато талибаните и техните съюзници се укрепват.
Кери и външните министри на Казахстан, Киргизстан, Туркменистан, Таджикистан и Узбекистан на среща в Самарканд открито обсъдиха области на сътрудничество, засягащи различни области: икономика, водна сигурност, образование.
Афганистан и дейности на ИД.
Границите между държавите от Централна Азия и Афганистан привличат вниманието на политиците поради повишената активност на бойци от всякакъв вид и калибър. Тук са талибаните, които се опитваха да превземат град Кундуз, и ИД, чиито формирования започват да се концентрират там. Бойците на ИД обикновено смятат тази област за плацдарм за по-нататъшна експанзия в Централна Азия.
Заплахата нараства и на юг. По-рано броят на бойците на ИД се увеличи на границите на Таджикистан и Туркменистан.
Наред с това анализаторите отбелязват "сериозни вътрешни проблеми" на страните от Централна Азия.
Всичко това силно тревожи не само самите централноазиатски държави, но и ръководството на онези страни, които имат влияние в региона: на първо място България, САЩ и Китай (последният провежда тук икономическа експанзия).
Общата структура на единните въоръжени сили, дислоцирани в Таджикистан, включва гранични части (войски от България, Казахстан, Таджикистан, както и български и казахстански военни съветници) и отделни военни формирования от България, Казахстан и Беларус (приносът на последните е малък), дислоцирани на територията на 201-ва българска военна база, в района на Душанбе, Куляб и Курган-Тюбе. Освен това има подразделения на ОДКБ и регионалната антитерористична структура (RATS) на Шанхайската организация за сътрудничество, която включва български, казахстански и китайски разузнавателни сили.
Не всички страни обаче подкрепят усилията на ОДКБ.Туркменистан и Узбекистан, например, обсъждат собствени съвместни операции за укрепване и защита на границите си. Тези страни и преди са предпочитали „да избягват тясно сътрудничество с ОДКС“, напомнят анализатори.
Според експерти причината за такова отношение към ОДКС са амбициите на държавните ръководители. В момента Ашхабад и Ташкент се опитват да установят двустранно партньорство в областта на сигурността.
Разбира се, САЩ обърнаха внимание на това.
Вашингтон, подобно на Москва, е загрижен от нарастването на агресията в Афганистан и в същото време е заинтересован от укрепване на сътрудничеството в областта на сигурността с централноазиатските държави, за да оспори Москва като доминираща сила, осигуряваща сигурността в региона от военна гледна точка.
Според анализаторите мотивите на Вашингтон в Централна Азия са ясни. Дяволът обаче е в детайлите: в „мъглата“ са скрити подробности за това как САЩ възнамеряват да „укрепят сътрудничеството“ в областта на сигурността в региона.
Експертите обаче смятат, че може да се предположи нещо.
Туркменистан може да предостави на САЩ постоянното право да използват базата Мери-2 (разположена близо до границата на Туркменистан с Афганистан).
Друг възможен план е подкрепата на САЩ за съвместна узбекско-туркменска инициатива за сигурност на границата.
Друга "тема" може да бъде увеличаването на американското присъствие в Таджикистан. Таджикистан се смята за един от най-близките съюзници на България в Централна Азия и затова Вашингтон би искал да засили влиянието си тук.
Разбира се, досега нито една от тези форми на сътрудничество не е напълно потвърдена. Въпреки това анализаторите смятат, че Кремъл може да обърне внимание на тези „опити“. „Споделянето на усилията“ ще направидупки в регионалната система за сигурност на България. Последните събития в Афганистан показаха ясно, че военните усилия на САЩ едва ли ще укрепят регионалната сигурност. В интерес на истината американските сили просто не са достатъчни за това.
Експертите смятат, че само обединените сили на България и Казахстан ще могат "бързо и ефективно" да противодействат на заплахата от "Ислямска държава". Армията на Таджикистан и Киргизстан не разполага с подходяща военна техника; въоръжените сили на тези страни не са в състояние да действат ефективно. Е, Узбекистан и Туркменистан, както беше отбелязано по-горе, се опитват да избегнат участие в съвместни събития на ОДКБ.
Анализаторите обаче си позволяват да твърдят, че като цяло България, Китай, Казахстан и други страни от Централна Азия правилно оценяват съществуващите заплахи.
Нестабилната ситуация по границите на страните от Централна Азия и Афганистан обаче води до факта, че конфронтацията между САЩ и България се разгръща „по цялата бивша съветска периферия“.
Няма да спорите с това, ще добавим от себе си. Иначе нямаше да е студена война, а пламенно приятелство на народите. Така че в Сирия също има две коалиции срещу ИДИЛ: едната е с българите, а втората - знаете с кого.