Субективни признаци на кражбата - Кражбата като форма на кражба
Субективната страна на кражбата се характеризира с вина под формата на пряк умисъл. Деецът съзнава, че тайно, противозаконно и безвъзмездно отнема чужда вещ, предвижда, че в резултат на действията му ще бъдат причинени имуществени вреди на собственика или собственика на вещта и желае да причини такава вреда по посочения начин. В същото време той се ръководи от користни мотиви и преследва целта за незаконно извличане на печалба.
Психическото отношение на човек към извършването на обществено опасно действие (бездействие), забранено от наказателния закон и неговите последици, се проявява нееднозначно както от интелектуалната, така и от волевата страна на умствената дейност. Интелектуалната страна на психическата дейност, когато човек извърши кражба, характеризира степента на осъзнаване на обществената опасност и наказателната противоправност на извършеното деяние, предвиждането на възможността или неизбежността от настъпването на определени обществено опасни последици от такова поведение.
Волевата страна на психическото отношение на лицето към извършената кражба и нейните възможни последици се проявява в желанието за настъпване на предвидимите последици от действията му.
В зависимост от степента на съзнание за естеството на извършваните действия (бездействие) и предвиждането на възможността или неизбежността на настъпването на последиците, както и в зависимост от характеристиките на волево отношение на лицето към последиците, се разграничават пряк и косвен умисъл.
Кражбата се признава за извършена с пряк умисъл, ако лицето е осъзнавало обществената опасност на своите действия (бездействие), е предвиждало възможността или неизбежността на обществено опасните последици и е искало тяхното настъпване. От гледна точка на интелектуалния момент прекият умисъл се характеризира със съзнание за обществената опасност на своите действия (бездействие) ипредвиждане на възможността или неизбежността на обществено опасните последици от тези действия (бездействие).
С пряк умисъл човек осъзнава не само обществената опасност на своите действия (бездействие), но и, като правило, тяхната престъпна незаконност. С пряк умисъл човек предвижда възможността или неизбежността на обществено опасните последици от своите действия (бездействие). В някои случаи той предвижда възможността за настъпване на една или друга обществено опасна последица или няколко алтернативни последици, в други - неизбежността на тяхното настъпване. Разликата в предвиждането на възможността или неизбежността на настъпването на обществено опасни последици зависи от характера на извършваното действие (или бездействие). Например, изстрел от пистолет в главата на жертва дава основание на човек да предвиди неизбежността на смъртта си, тъй като увреждането на мозъка на жертва на престъпно нападение като общо правило е несъвместимо с живота.
От гледна точка на волевия момент, при пряк умисъл, човек желае настъпването на предвидими общественоопасни последици, тъй като тези последици за дееца са целта на неговата престъпна дейност.
Практическото значение на установяването на определено или неопределено намерение на извършителя при извършената кражба се състои в това, че при неопределено намерение действията му се квалифицират според действително настъпилите последици, а ако лицето е действало с конкретно намерение, но не е било възможно да го реализира напълно поради независещи от това лице обстоятелства, тогава деянието се квалифицира като опит за кражба или като приготовление към кражба.
Според критерия за времето на формиране на престъпното намерение за кражба доктрината на наказателното право също разграничава умишлено и внезапно възникналонамерение. Като общо правило лице, извършило кражба с умисъл (или умишлено), се характеризира като носител на по-дълбоки негативни нагласи, ценностни ориентации и качества, отколкото лице, което при равни други условия е извършило престъпление поради внезапен умисъл. Това трябва да се има предвид при определяне на присъдата.
Мотивът на престъплението се разбира като вътрешен импулс, реализиран от човек, формиран под влияние на нуждите на този човек [17, с. 346]. Има хулигански подбуди, отмъщение и кръвна вражда, егоистични, кариеристични, подбуди на национална, расова, религиозна омраза или вражда, политически и др. Целта на престъплението се разбира като крайния престъпен резултат, възприеман от виновния, който човек се стреми да постигне чрез извършване на престъпление.
Егоистична цел означава, че субектът възнамерява да се разпорежда с откраднатото имущество, сякаш е негово собствено.
При тълкуването на користната цел на кражбата съдебната практика изхожда от факта, че за наличието на престъпление няма значение дали лицето е възнамерявало да използва откраднатото лично за себе си или за свои близки (роднини, приятели, познати).
обект на кражба. Важна предпоставка за възможността за налагане на наказателна отговорност на лице за извършване на деяние, забранено от наказателния закон, е, че към момента на извършване на това престъпление то е навършило възрастта, установена от закона.
При навършване на 14-годишна възраст лицата, извършили кражба, подлежат на наказателна отговорност (член 20 от Наказателния кодекс на Руската федерация).
Съгласно параграф 7 от Постановление на Пленума на Върховния съд на България № 7 [43, л. 12] лицето се счита за навършило възрастта, от която възниква наказателната отговорност, не в деня на раждането, а след изтичане на деня, на който се пада този ден, т.е. от нула часаследващите дни.
При установяване на възрастта на подсъдимия със съдебно-медицинска експертиза за негов рожден ден се счита последният ден от годината, посочена от вещите лица, а при определяне на възрастта по минималния и максималния брой години съдът трябва да изхожда от приетата от експертите минимална възраст на такова лице (параграф 7 от Постановление № 7 на Пленума на Върховния съд на РБ).
Съгласно член 20, част 3 от Наказателния кодекс на Руската федерация, непълнолетно лице, което е навършило възрастта, посочена в части 1 и 2 на този член, но поради изоставане в умственото развитие, което не е свързано с психично разстройство, по време на извършване на обществено опасно деяние не може напълно да осъзнае действителния характер и обществената опасност на своите действия (бездействие) или да ги управлява.
При наличие на данни за умствена изостаналост на непълнолетния подсъдим, по силата на чл. 195, 196, част 2 на чл. 421 от Наказателно-процесуалния кодекс на България се назначава съдебна комплексна психолого-психиатрична експертиза за решаване на въпроса за наличието или липсата на умствена изостаналост у непълнолетно лице (параграф 7 от Постановление № 7 на Пленума на Върховния съд на България).