Супермаркети, търговски вериги, български закони и права на купувача! (или случаят в Ашан)

В събота имаше не съвсем приятно, но принципно поучително събитие. Някой ще каже, че греша, някой ще каже, че съм прав. Бих искал да знам вашето мнение и по-подробна информация по този случай.

Същността на въпроса е, че с моя приятел отидохме до супермаркета, супер мрежата Auchan. настроението е добро всичко е наред. На входа охраната ме подкани да си стегна раницата, казват правилата на магазина и ТРЯБВА да ги спазваш. Учтиво отказах. Е, логично, ако ходя с раница на раменете, как изобщо ще я нося в найлонова торба в ръце? (Е, това е моята логика, не настоявам). Да си призная раницата ми е основната чанта и паспорт там и инхалатор (аз съм астматик) и портфейл и това е, а размерът му не е по-голям от много дамски чанти. но би било хубаво, ако всички бяха принудени да си опаковат багажа, така че не, всички отиват, но те се вкопчиха в мен. Да, и в чанта, която е по-лесна за премахване на нещо в ръцете ви, а не в раница, която винаги е зад гърба ви.

По-нататък, разбира се, казах, че по закон не съм длъжен да опаковам багажа, че искам да ходя с раница (а според същия закон мога да ходя дори с куфар, а опаковането в целофан или оставянето му в склад служи само за мое удобство). На което ядосаната террада на пазача ТРЯБВА да се подчинявам. И че ако не, тогава ще ме прегледат, когато изляза (. ). И при мен той се обади по радиото на охраната на изхода, описа ме и каза, че ще ме прегледа на изхода. (. ) Добре, мисля, че да вървиш по дяволите.

. отиде да вземе храна. Изход, плащане на касата. Но не ме пуснаха. С възклицание покажете раницата си (дори още не съм минал през тези порти и между другото, според същия закон, те могат да ме попитат, просто помолете да покажете раницата, ако има сигнал за кражба в портата,или има ясен запис на кражба там, където е записан). На което имаше принципен отказ, не че ще взема нещо, но по принцип няма да покажа това е всичко. Защо, по дяволите!? ако не са допустими. Казах "обадете се на полицията". Ще почакам и ще видя. И нямате право да ме претърсвате. На което, да ме прощавате, пъпчивият младеж каза, че засега питат и сам съм си виновен, че не съм започнал да си стягам багажа.

Исканията ми да се обадя на мениджъра просто ме игнорираха в продължение на 15 минути. Чаках, възмутен и четях законите на пазача за правата на купувача. Чаках. дойде един дебел мениджър и пак започна да ме "моли" да покажа раницата. На моите: викайте полиция, тогава ще съставим протокол със свидетели, че нямам нищо в раницата. Дълго ми го обясняваха и искаха да го покажа и когато накрая казах, извадих мобилния си телефон и включих камерата, като казах, че ще снимам всичко. ТЕ казаха: "Оставете го. И не ни плашете с вашите камери." Това е всичко накратко, разбира се. но принципно щях да изчакам полицията, ако не беше свършило така.

Как е това? И къде можете да отидете. Жалко, че е така с купувачите.