Surgutneftegaz е най-консервативната петролна компания
Кратко описание на фирмата
Една от основните характеристики наJSC "Surgutneftegaz" е изключително стабилното му финансово състояние. Surgutneftegaz е единствената компания в индустрията, която няма дългове. Напротив, "Сургутнефтегаз" разполага със значителен резерв от средства, което му позволява да осигури финансиране на планираните проекти, независимо от външни фактори. Стратегията за развитие на компанията включва разчитане единствено на собствени ресурси. През последните години Сургутнефтегаз не е създал нито едно съвместно предприятие, не е привлякъл големи външни заеми и не е пуснал облигации. Подобна политика осигурява изключителна граница на безопасност, която беше потвърдена от кризата от 1998 г. Графиките, илюстриращи динамиката на производствените показатели на Сургутнефтегаз, не показват спада през 1998-1999 г., който е характерен за повечето български петролни компании. Тъй като дружеството нямаше задължения в чуждестранна валута, рязкото обезценяване на рублата не му нанесе значителни щети.
Единствената рафинерия на компанията се намира на много удобно място - първо, Санкт Петербург се намира наблизо, чиито нужди осигуряват голямо търсене на продуктите на завода, и второ, заводът е свързан чрез продуктопровод с близкия терминал на брега на Финския залив. В момента реализацията на тези предимства е до голяма степен възпрепятствана от техническата изостаналост на рафинерията в Кириши, но компанията изпълнява инвестиционна програма, която ще направи завода лидер в индустрията. След завършване на изграждането на комплекса за дълбока преработка на нефт предприятието ще може да произвежда гориво, отговарящо на европейските стандарти. Успоредно с реконструкцията на обработкакапацитет, в залива Батарейная се изгражда терминал за нефтопродукти, през който ще се изнасят продуктите на завода.
Стратегията за развитие, избрана от Сургутнефтегаз, осигурява висок марж на сигурност по време на криза, но се оказва неефективна в спокойни времена. С резерв от няколко милиарда долара, компанията не полага усилия да инвестира тези средства в печеливши проекти. От няколко години Surgutneftegaz не е придобил нито една обещаваща компания. Увеличаването на запасите се осигурява чрез придобиване на лицензи за находища в Западен Сибир, както и чрез откриване на нови находища в находищата в експлоатация. Показателно събитие беше отказът на компанията да участва в търга за приватизацията на Славнефт. Размерът на финансовия резерв на Surgutneftegaz позволи да се плати за придобиването на нови активи без привличане на заеми, но компанията отказа възможността да разшири значително бизнеса си.
"Сургутнефтегаз" е лидер по обем на извършените сондажни работи, изпреварвайки няколко пъти "ЛУКОЙЛ" по този показател. "Сургутнефтегаз" осигурява една трета от общобългарското проникване в сондажите, на него се падат една четвърт от всички нови сондажи. В същото време "Сургутнефтегаз" осигурява едва 13,6% от общото производство на петрол в България и 2,2% от производството на газ (данни за 2005 г.). Сургутнефтегаз извършва почти всички сондажни операции самостоятелно, без участието на трети страни.
ПроизводствоСургутнефтегаз Конданефт
ПродажбиНовгороднефтепродукт Псковнефтепродукт Твернефтепродукт Калининграднефтепродукт
Фирмена история и проекти
Терминал в залива БатарейнаяПрез 1996 г. Сургутнефтегаз получиправата на клиента за изграждането и по-нататъшната експлоатация на нефтеното пристанище в залива Батарейная. Съответното споразумение е подписано между петролната компания и Министерството на транспорта на България. Основание за прехвърлянето на правата за изграждане на морския терминал е постановлението на правителството на България „За изграждането на транспортно-технологичен пристанищен комплекс в залива Батарейная във Финския залив и проектирането на нефтопродуктопроводи към него“, прието на 17 май 1996 г. Резолюцията предвижда предоставянето на Surgutneftegaz на допълнителна квота за износ на петрол, приходите от продажбата на който трябва да се използват за финансиране на проекта.
През 1996 г. компанията е изнесла 6 милиона тона нефт като част от проекта, през 1997 г. - още 4 милиона тона. За изграждането на терминала е избран терен в близост до селото. Шепелево, Ломоносовски район, Ленинградска област. Преди това мястото е било военно пристанище. Според одобрения проект общият капацитет на терминала трябва да бъде 15 милиона тона годишно. Решено е строителството да се извърши на два етапа. Съоръженията на първия етап ще позволят претоварване на до 7,5 милиона тона нефтопродукти годишно. Първоначално трябваше да започне строителството през 1996 г., а през 1999 г. терминалът да бъде пуснат в експлоатация. В действителност обаче работата започна едва през 1997 г. и все още не е завършена. Една от основните причини за забавянето на изпълнението на проекта беше недостатъчното темпо на реконструкцията на рафинерията в Кириши, чиито продукти трябваше да се транспортират през новия терминал. Междувременно заводът работи със старо технологично оборудване, което е с ниска дълбочина на рафиниране и произвежда нискокачествени петролни продукти. Строгите изисквания за горивата, определени в Европа, ограничават възможността за доставка на петролни продуктиза износ, поради което беше застрашено осигуряването на натоварването на строящия се обект. До завършване на модернизацията на завода, транспортирането на произведената продукция се извършва от "Петербургски морски терминал". Заводът е свързан с продуктопровод с пристанището в Санкт Петербург, което повишава ефективността на използването на тази посока. В същото време Surgutneftegaz изпълнява мащабна програма за реконструкция на петролната рафинерия в Кириши, която трябва да бъде завършена през 2008 г. Ръстът в производството на висококачествени петролни продукти ще изисква разширяване на транспортната инфраструктура и до този момент компанията възнамерява да завърши изграждането на терминал в залива Батарейная.
Преминаване към една акцияПрез 1996 г. Surgutneftez разработи програма за дъщерни дружества да преминат към една акция. В рамките на програмата на акционерите на търговските компании беше предложено да обменят своите ценни книжа за акции в OAO Surgutneftegaz или NK Surgutneftegaz. След приключване на обмена на акции, дъщерните търговски предприятия трябваше да бъдат трансформирани в дружества с ограничена отговорност със 100% участие на Surgutneftegaz. Тези планове обаче срещнаха силна съпротива от страна на миноритарните акционери на търговските предприятия. Освен това те не бяха доволни не толкова от предложените коефициенти, колкото от самия факт на обмена. Вместо значителни пакети акции, позволяващи им да участват в управлението на определено предприятие, акционерите получиха мизерни дялове от капитала на холдинга. Съпротивата на акционерите се оказа толкова голяма, че Surgutneftegaz беше принуден да отложи консолидацията на търговските си предприятия.
Кризата от 1998 г.За разлика от повечето други български петролни компании, финансовата криза от 1998 г. имаше малък ефект върху Сургутнефтегаз. Кризата само се отразивърху борсовите котировки на акциите на компанията, които паднаха около 10 пъти спрямо максималните стойности, достигнати в средата на 1997 г. Този спад обаче не е причинен от разочарованието на инвеститорите в Сургутнефтегаз, а отразява общото негативно отношение към акциите на всички български компании. Политиката на разчитане на собствените сили, заявена от ръководството на компанията, се оказа особено ефективна в условията на криза. Сургутнефтегаз нямаше големи дългове в чуждестранна валута, което позволи да се преживее както периода на ниски цени на петрола, така и рязкото обезценяване на националната валута без големи загуби.
През лятото на 2005 г. основното оборудване за изграждането на комплекс за дълбока преработка на нефт беше доставено в рафинерията в Кириши. "Инсталирането на оборудването ще приключи през 2007 г., по-близо до 2008 г.", каза Владимир Акопов, представител на рафинерията.
Технологии за повишаване на нефтения добивПрез 2001 г. е създадено ново подразделение като част от нефтената компания Surgutneftegaz Oil Company - отдел за странични стволове и ремонт на кладенци. Sidetracking на наводнени и маргинални кладенци е една от най-ефективните технологии, която позволява да се постигне намаляване на скоростта на естествения спад в производството на нефт в стари находища. Тази техника се използва от 1994 г. След анализ на получените резултати ръководството на компанията стигна до извода, че е необходимо значително да се разшири обхватът на извършваната работа, за което беше сформирано отделно подразделение. Сургутнефтегаз прилага дългосрочна стратегия за подобряване на ефективността на работата на полето. Компанията въвежда технологии за хоризонтално сондиране, странични канали, сондиране на многостранни кладенци, интензивно използва операции за хидравлично разбиване, както и други методифизическо и химическо въздействие върху слоевете. През 2001 г. около 35% от общото производство на петрол е получено благодарение на интегрираното използване на технологии за подобряване на нефтения добив.
Иск на миноритарни акционериПрез май 2004 г. Арбитражният съд на Ханти-Мансийския автономен окръг разгледа иск на миноритарни акционери на Сургутнефтегаз, който иска да изкупи 62% от акциите, контролирани от компанията. Делото е заведено от група акционери, представлявани от три западни инвестиционни фонда - Hermitage Capital Management, Firebird Management LLC и Prosperity Capital Management. Ръководството на OJSC "Surgutneftegas" пряко притежава малък пакет от акции, но чрез дъщерни дружества контролира около 62% от акциите с право на глас на компанията. Тази структура на акционерния капитал позволява на ръководството да назначава свои представители в Съвета на директорите и да гарантира, че Владимир Богданов ще бъде избран за главен изпълнителен директор. В съответствие със Закона за акционерните дружества дружеството е длъжно да изкупи или продаде собствените си акции не по-късно от една година от датата на придобиването им. Но ръководството на Surgutneftegaz настоява, че акциите са в баланса на дъщерните дружества, а не на компанията майка, и следователно не попадат под това изискване на закона. Причината за обжалването в съда е незадоволителното представяне на Surgutneftegaz. Според миноритарни акционери, за разлика от други български петролни компании, Сургутнефтегаз плаща ниски дивиденти, но харчи много за проучване, извършва широкомащабни сондажни операции, а също така продава петрол под пазарните цени чрез посредници. „Смятаме, че ако ръководителите на ОАО „Сургутнефтегаз“ бяха отговорни пред своите акционери, за тях би било трудно да обяснят причините за товаизостават от конкуренцията", каза Иън Хаг, директор на Firebird Funds. „Единственият начин да се търси отговорност от ръководството е да се принуди да се откаже от удобната си схема за контрол на съкровищни акции", добави той.
Придобиване на LLC "Kondaneft"JSC "Surgutneftegaz" придоби 100% дял в уставния капитал на LLC "Kondaneft". OOO "Kondaneft" работи на територията на Ханти-Мансийски автономен окръг.
Развитие на собствена електроенергийна индустрияОАО "Сургутнефтегаз" планира да намали закупуването на електроенергия с 25% до 2007 г. поради пускането в експлоатация на собствени електроцентрали. През 2004 г. Surgutneftegaz експлоатира 7 газотурбинни електроцентрали, чиито мощности осигуряват 20% от общото търсене на електроенергия на компанията. През 2005 г. Сургутнефтегаз стартира втория етап от мащабен проект за собствено производство на електроенергия: започна изграждането на шест газотурбинни електроцентрали: в находищата Юкявинское, Конитлорское, Муряунское, Западно-Каминское, Северо-Лабатюганское и Тромьоганское. Компанията също възнамерява да построи две газови електроцентрали в находищата Восточно-Еловое и Талаканское. Според Николай Матвеев, първи заместник-генерален директор на ОАО "Сургутнефтегаз", "анализът на резултатите от първия етап от изпълнението на програмата за изграждане на газотурбинна електроцентрала показва висока икономическа и екологична ефективност. Първо, това дава възможност, едновременно с намаляване на количеството емисии на замърсители, да се повиши нивото на използване на свързания нефтен газ и второ, да се премахнат разходите за изграждане на много километри газопроводи,компресорни станции, електропроводи и подстанции за високо напрежение. Трето, да получите по-евтина електроенергия, което намалява разходите за нейното потребление.