Сушков цикъл
Цикълът на Сушковски, името на група стихотворения от 1830 г., установени в изследванията на Лермонтов, отразяващи младежката любов на Лермонтов към Екатерина Александровна Сушкова. За разлика от цикъла на Иванов, цикълът на Сушков има известна сигурност: за Сушкова, за срещите на Лермонтов с нея и стиховете, написани по този повод, се знае от различни източници, включително от мемоарите на самата Сушкова. Обичайно е да се приписват стихове на цикъла на Сушковски:
и то с голяма степен на вероятност
Сушковски цикъл - лиричен дневник на млад мъж Лермонтов; въпреки традиционния романтичен стил, стиховете от цикъла (особено първите два) се отличават с психологическа точност и конкретност: раждането на чувство, което самият поет все още не смее да нарече любов:
„И какво? - отделяне на първия звук Бях накаран да треперя; Не, не, той не е предвестник на мъки; Не ми харесва - защо да го крия!",
и по-нататъшното му разрастване, което води до горчивината на несподелената любов. Биографичната конкретност прониква и в най-поетичния стил - "престорено внимание", "острота на речта", подигравка и "презрение" - всичко това, до романтичното клише - "прекрасен поглед", "блясък на прекрасни очи" (Сушкова е наречена черноока красавица), отразява реалната ситуация на отношенията между Лермонтов и Сушкова.
Въпреки че в стихотворенията от цикъла на Сушковски вече се появяват чертите на образа на лирическия герой (както ще се развие в бъдеще в поезията на Лермонтов) с неговото разочарование, измамени надежди, постоянна „душевна тревога“, като цяло той не надхвърля любовната тема; но самият образ на любовното страдание като абсолютно и изключително чувство („Такава любов не можеш да не вярваш“) ще премине през цялата лирика на Лермонтов. Отхвърлената любов носи на героя разочарование във всичкиценности - както земни, така и небесни:
„Как ще успокоиш живота ми, Когато се превърна в прах Моите надежди са в тази земя, А може би и в рая. »
Но Лермонтов също поставя абсолютни критерии за несподелена любов, предпочитайки сигурността, „чистотата“ на несподелеността пред светската благосклонност („Благодаря!“). Оттук – от желанието да се изтощиш, да стигнеш докрай в краха на надеждите си, своята „изоставеност” от всички на света – парадоксалното желание, което връхлита читателя, да види „трупът” на любимата, въпреки факта, че нейният „поглед” е единственото „блаженство” на героя („Прости ми, приятелю.”).
Чрез много стихове от цикъла на Сушков преминава мотивът за неунищожимостта на първото чувство, което не е изместено от нови хобита: „Обичайки другите, страдах само от любовта на старите дни“ („Не забравих другите в краката“). Именно в цикъла на Сушковски поетът дава значимо за творчеството му определение на паметта като „господар-демон“.
В сравнение с непримиримо обвинителния тон на стихотворенията от цикъла на Иванов, в цикъла на Сушков упреците за безотговорността на любимата и нейното неразбиране на героя са изразени в смекчена форма, която може да бъде. биографично обяснена (Сушкова беше безразлична - и не го криеше - към Лермонтов, когато се създаваха стиховете, адресирани до нея, но беше внимателна към неговите поетически опити). В стихотворението „Просякът“ (написано след престоя на Лермонтов и Сушкова в Троице-Сергиевата лавра), въз основа на конкретни реалности, поетът създава символично обобщен образ на духовно безразличие, човешка „глухота“.
Важна особеност на стихотворенията от цикъла на Сушков е, че тяхното писане съвпадна с откриването на поезията на Лермонтов от Дж. Байрон. Много мотиви от цикъла - несподелена любов, спомен, раздяла, смърт и др. - са поетични реминисценции от неговите стихотворения. Все пак връзката с англпоетът далеч надхвърля сферата на обикновените литературни влияния. Според убедителното предположение на съвременните изследователи, „огромният Байрон“, с когото Лермонтов, както свидетелстват много съвременници, не се разделя, е биография на Байрон, написана от Т. Мур. И Лермонтов интерпретира собствения си житейски опит от онова време през призмата на съдбата на Байрон (а не само в поезията), опитвайки се да намери прилики в живота му с неговия живот и често оформя поведението и емоционалното си възприятие по образа и подобието на английския поет. Този вид настроение, свързано със специално, платено от самия живот, „свирене като Байрон“, е в основата на много лирични ситуации и мотиви в стихотворенията от цикъла на Сушковски.